Онлайн книга за четене Малко вода
Обърни се бебе!

Скоро Малкият воден плуваше като възрастен. Той също така бързо се научи да говори. Малките водни животни научават всичко това много по-бързо от нас, хората. Тайната на това, очевидно, е, че те се раждат и живеят във вода. Отначало на Малкия Уотърман беше позволено да плува само в спалнята, но постепенно започна да плува в коридора, след това в коридора и в кухнята. Докато се носеше из кухнята, той наблюдаваше как майка му приготвя ястията и оглеждаше всички тигани. Но най-много обичаше да плува до прозорците, да раздърпа завесата и да погледне в зелената вода. Понякога бързи риби се втурваха покрай прозореца, понякога тритон плуваше до самата чаша.

А понякога дори виждал баща си и майка си в момента, когато те заплували в зелените дълбини на езерото или се прибрали оттам у дома. Но скоро му омръзна да стои постоянно до прозорците и попита баща си:

- Защо не мога да изляза навън?

- Защо? - попита бащата. - Защото не излизат от къщата без панталон! Това не се приема. Но ще ти донеса някои от дрехите ти. Вече си пораснал. На следващата сутрин той донесе на Малкия Уотърман чифт нови пикантни панталони от рибена кожа, които блестяха със сребристи люспи, зелено яке от тръстика, ярко червена заострена шапка и, разбира се, чифт истински жълти кожени водни ботуши ... Малкият Мери се качи в дрехите му - всичко му пасваше, сякаш по поръчка. Тогава водният баща се обадил на жена си.

- Виж! Той каза, горд с Малкия Воден човек. - Как ви харесва по гащи? Отсега нататък той не се срамува да се появява навсякъде! - възрази Майка.

- А, би било възможно с панталоните и изчакайте! Човекът е само на две седмици! Но знам, че вие, мъжете, винаги сте толкова нетърпеливи!

- Да - каза бащата-герман. - А вие, жени, само мечтаете за това, че децата цял живот държат на полите ви! Какво е ти, няма как, плачи?!

- Не не! Каза майката на Малкия Воден човек, бързо избърсвайки сълза. - Струваше ти се ... - Тогава тя добави: - Някой ден децата трябва да пораснат, така е, прав си. А зеленото яке от бастун много му отива, момчето ни ...

- Това е - каза мъжът. - Веднага, така ... Знаех, че момчето ще ви хареса. Обърни се, скъпа, за да може майка ти да те огледа от всички страни! - Той хвана малкия Воден човек за раменете и започна да го обръща в различни посоки.

- Вижте тази шапка! - извика той на майка си. „Не съвпада ли със зелената му коса? И ботушите! Направих ги със собствените си ръце, те са направени от най-скъпата кожа, която можех да си позволя.!

- Да, вижда се - съгласи се майката. - Ботушите са особено добри.

- Знаеш ли, мамо, кое е най-доброто, най-доброто? - попита изведнъж Малкият воден човек.

- Какво? - помисли си майката.

„Най-хубавото е, че вече не трябва да си стоя вкъщи! - възкликна, сияещ, Малкият Воден човек. - Най-накрая мога да се измъкна. Сега ще плувам във водоема всеки ден - от сутрин до вечер. Не сте ли доволни от това?

- Така е - измърмори майката. - Не се сърдете, но чувствам, че трябва да изтичам до кухнята, иначе супата ще изгори ... Тя каза това, разбира се, само защото усети нов прилив на сълзи ... Тя не го направи искат да покажат на баща си и сина си колко трудно би й било да пусне Малката вода от дома си.