Прочетете Онлайн Черен прилив (Желязна кула - 1) от Денис Маккирнан - RuLit - Страница 43

- Само ако Егон води много голяма армия и ако можем да задържим крепостта. Видрон беше прав, когато каза, че в противен случай вражеските орди ще се движат безпрепятствено на юг.

Изкачвайки укрепленията, Такк забеляза, че всичко наоколо е поръсено с пепел, стените и проходите са покрити с ледена кора и става опасно да се ходи. Пазачите свалиха качулките ниско и се увиха плътно в наметалата си, за да се предпазят от увеличения студ.

Бакканите погледнаха към вражеските пълчища: те бяха безброй. Гибел! При вида на тази армада, Такака отново долови смразяващ ужас. Обаче от последния път, когато се изкачиха по стените, враговете не се движеха напред или назад - те само чакаха. Гибел!

- Адски тътен! Данер се закле. - Бих искал да набутам този барабанист ryukka в собствения си барабан и да му бия прощално свиване по костите.

Всички се засмяха на тази шега, особено силно се засмя Видрон, който си представяше кратка варене, напъхала рюка в барабан.

- Хей! Виж! - възкликна Патрел, прекъсвайки общото забавление. Изглежда там нещо гори.

Далеч на север езиците на пламъка се издигнаха към небето, видими само за очите на Уорър. Огънят пламваше все по-ярко и разпръскваше околната тъмнина. Гибел!

- Виж! - извика Данър. - Ездачи! - Варорът видя, че в близост до огъня се води истинска битка, но кой с кого се биеше, не можаха да кажат.

- Сега виждам огъня - каза лорд Гилдор. За съжаление кралят, маршал Видрон и други хора, стоящи на стената, не можаха да видят нищо в тази тъмнина.

- Колко са там? - попита Аурион. - Това са хора или голи?

- Не мога да кажа, отвърна Патрел. „Виждам само трептящи сенки. - Пламъкът се вдигаше все по-високо.

- Впечатлението е, че една висока кула гори! - възкликна Данър.

- Накрая! - извика маршал Видрон. - Сега виждам огъня, само съвсем смътно, като далечна свещ в гъста мъгла.

- Или въглища, тлеещи в огнището, - добави Аурион, който вече можеше да различи далечния огън.

- Тихо! - каза Гилдор. - Чуйте там?

Рюки зазвуча с клаксон, последван от подъл вой на голи. Започна забележима суматоха във вражеската армия. Такк видя как гласите възседнаха конете си и тръгнаха на север към мястото, където пламнаха пламъците.

- Изглежда, че те ще организират преследване - каза Видрон. - Какво правят ездачите там, тези, които видяхте в светлината на огъня?

- Яхнаха - отвърна Патрел. - Не ги виждам. Гибел!

Тък се увери, че Патрел е прав. Сега се виждаха само ярки проблясъци и трептящите сенки изчезнаха. Такк хвърли поглед на дълбоко замисления крал и изведнъж му се стори, че в едното око на Аурион Червеноокия проблясва предположение. Но царят само удари дланта си с юмрук, без да каже и дума за мислите си, и отново отиде до ръба на стената, за да погледне още веднъж далечния пламък.

Голите яздели на север в тъмнината на нощта. Хел конете летяха като на криле. Варор наблюдаваше как минават покрай хълмовете и се втурнаха през равнината към факела, който горяше като фар. И макар пламъкът да започва постепенно да избледнява, Баканите след известно време разпознават силуети на голи на фона му. Гибел!

- Не виждам нищо друго - каза Уидрон: огънят е станал твърде слаб, за да могат хората да го видят. Обаче Уоърс и лорд Гилдор все още наблюдаваха умиращите пламъци. Накрая елфът се отдалечи от парапета и Бакканите го последваха. Сега дори острите им очи вече не можеха да различат далечния блясък.

- Какво мислите, че беше? - попита Патрел.

- Може би. - започна да обяснява лорд Гилдор, но след това спря накратко. - Тихо! Нещо идва. - Всички за пореден път успяха да се уверят, че елфът е имал най-яркия слух: нито хората, нито Уоррорите са чували нищо. Гилдор се върна при самия парапет и започна да слуша внимателно, обръщайки глава в различни посоки. - Не знам какво е, но усещам приближаването на Злото. Гибел!

- Погледни там, извика Данър. - Нещо се движи в тъмното.

- Какво е? - попита притеснено Видрон.

- Там напред! Тък изплака. - Това са гиганти!

От север към крепостта огромни тролове се движеха и влачеха катапулти, биеха тарани, биеха оръдия и стълби по дебели въжета. Железните колела се завъртяха неохотно и издадоха ужасно скърцане.

- Вече е ясно какво е чакал врагът “, каза Гилдор, след като чу новината. - Ами ден!

Цар Аурион се взираше в тъмнината и въпреки че сега също чуваше скърцането на колела, той все още не можеше да различи.

- Сър Тък какво виждате?

- Гигантите се приближават към крепостта, отвърна Такк. - Отпред виждам огромен овен, зад него три катапулти. И четири отзад. не, пет обсадни кули, достатъчно високи, за да се изкачат по стените. Те са придружени от gholas. Гибел!

Царят пребледня, но погледът му беше твърд и решителен, както никога досега.

- Разбрах! - възкликна Данър. - Оказва се, че това е пламнало там, на север. - В отговор на питащия поглед, Такака Данър развълнувано обясни: - Кулата, сигурно е била една от кулите. Данър обаче изглеждаше озадачен. - Но кой би могъл да запали кулата? Със сигурност не са гиганти. Защо биха унищожили собствените си оръжия.

- Лорд Гален! - извика Тък. Всички части от пъзела най-накрая се обединяват.

- Да - гордо каза Аурион Червеноокия. „Това беше синът ми Гален и хората му. Те обърнаха хитростта на Модру срещу собствените му войски. Под прикритието на нощта, точно под носа на врага, те подпалиха кулата и преди ударите да отвърнат на удара, изчезнаха в тъмнината.

- Сигурно сме виждали силуетите на войниците на лорд Гален срещу пламтящата кула - каза Тък. - Забелязахме ги вчера, просто не знаехме кои са.

- Това е сигурно - лорд Гилдор кимна, някакво шесто чувство му каза още по-рано, че онези отдалечени фигури, които можеха да се различат само от келещите, не бяха врагове, но засега той мълчеше.

- Чудя се колко кули са успели да унищожат? - попита Тък.

- Без значение колко остават пет - отговори Патрел, разглеждайки гигантските структури.