Вася Кочкин, мъж на около дванадесет години

СЪДЪРЖАНИЕ.

СЪДЪРЖАНИЕ

Като цяло в семейството възникна рядко единодушие: Вася е матрак.

Самият Вася би искал да се вижда по различен начин. Героят е като във филм: три на един и за една минута разпръсна всички и застава на скала в очакване на приятелката си. Тогава се появява Яна Истомина ... Защо той се привърза към нея, към тази Яна? По-добре да оставите Татка Малахова да се появи. Надежден приятел и другар.

На вечеря малко по малко всички се успокоиха, примириха се със съдбата. Седяхме тихо в кухнята и допивахме чая им. Но Вася се тревожеше от време на време. Трябваше да информира родителите си за класната среща, но наистина не искаше да информира. Но къде можеш да отидеш?

Донесе дневника, сложи го пред татко.

- Знак. Светлана Ивановна каза, че трябва да си.

- Направихте ли нещо отново? - попита мама.

- Значи това е общо събрание, не сме призовани сами - успокои я татко.

Мама взе дневника.

- Виждате ли, самата учителка е написала: задължително е да се явите!

- Ще ме похвалят - въздъхна Вася. - Трябва да бъдете.

- Защо да те хваля? - подозрително попита мама.

- За образцово поведение. Светлана Ивановна каза, че трябва да дойдете.

- Не мога. Имам само смяна. Ще отидеш! - заповяда на мама на татко.

"Е, ще отида", каза татко без особен ентусиазъм. И тогава добави: - Защо да ходиш, ако е толкова примерен?

- Може би ще те изберат в родителския комитет - каза Вася. - Не всеки има късмет с децата.

Както се очакваше, Вася получи шамар по главата от майка си. Шамарът по главата изведнъж зарадва всички. И осъзнаха колко добри са тримата и как и тримата се обичат.

И точно в този момент дойде чичо Коля. И всички също му се радваха. Има такива щастливи часове, когато изглежда: животът не е прост, не е умен, не е глупав, а точно такъв, какъвто е. И няма какво друго да правиш, освен да й се радваш.

Но след пристигането на чичо Коля тази радост бързо приключи.

Чичо Коля имаше съвсем друг възглед за живота този ден. Той беше възмутен от лошо замисленото обезлесяване в страната, разточителство по отношение на дървесината. Заради тези преживявания той дори не обърна внимание на натъртването на Васка.

„Вече сме чували за озона“, каза майка ми (настроението й се влоши). - Но защо сте толкова загрижени за гората днес? Какво, не го изрязаха вчера?

Но чичо Коля не чу майка си. Те вече са говорили с татко за гората, оранта, нечерна земя и престъпната мелиорация.

„Не можеш да източиш блатата“, аргументира се чичо Коля. - Блатата са младостта на света. Михайлюк каза това! Аз му вярвам.

- Е, тръгваме! - каза мама. - Също така блата и някакъв Михайлюк! - Тогава тя се сети за Васка и извика: - Е, иди си си направи домашното!

Но Вася не бързаше.

- А как се казва Сталин? - изведнъж попита той (изведнъж за тях, но за Вася - не изведнъж. Той си спомняше името на Сталин и не можеше да си спомни).

- Йосиф Висарионович - каза папата. - За какво?

- Това е така - поклати глава чичо Коля. - Те вече не знаят името на Сталин.

- Трябва ли той да знае? - попита мама. Когато се ядосваше, ноздрите й винаги се стягаха, сякаш искаше да вдиша колкото се може повече въздух.

- Нуждая се? - чичо Коля се изправи възмутен. - Аз съм противник на насилието! - той го каза толкова твърдо и убедително, сякаш след тези думи не оставаше нищо друго, освен да се изкачи на ешафода.

- Това са моите кухненски политици! И вие също отидете там! - и мама изтласка Вася.

Вася не се съпротивляваше. Първо, той трябваше да научи уроците си, и второ, той трябваше да мисли за живота.

Направи си домашните бързо и му оставаше много време да мисли за живота. Бихте могли да си легнете, но не и да спите, а помислете.

Точно това се случи. Чичо Коля си тръгна, в къщата стана тихо. Родителите се успокоиха.

Вася лежеше в тъмна стая под завивките и гледаше тавана.

За какво мислеше Вася? И като цяло, за какво може да мисли човек на дванадесет или почти дванадесет години?

Отначало Вася мислеше за Ромка Кузаков, за неговия подъл характер. И, разбира се, за Яна Истомина. Той дори не знаеше какво да мисли за нея.

Но всички тези мисли бяха второстепенни. Е, не наистина незначително, но не и най-важното.

И най-важното беше непонятно, далечно. Сталин, 1937, Лидия Петровна ...

Разбира се, Вася беше чувал нещо за Сталин и преди. Татко и чичо Коля понякога му се караха в кухнята за нещо. И той беше показан в киното.

Но като цяло Сталин изобщо не се интересуваше от Вася. И винаги е харесвал разбойници повече от кралете. Ето Робин Худ например.

След телевизионния сериал те направиха стрели и лъкове. Вася, разбира се, не беше избран за Робин Худ, въпреки че беше най-добрият изстрел от домашен лък. Но те не избраха и това беше всичко. Нещо в него липсваше, за да бъде Робин Худ. Очевидно блясъкът в очите. Водят някой злодей на бесилото, а очите ти блестят. И ако е наведел глава - какъв вожд? Вася, разбира се, би наведел глава, дори злодейът ...

За да бъдете разбойник, а дори и атаман, също трябва да притежавате специални качества.

- Защо никога не играете Пугачов или Стенка Разин? - попита веднъж татко. - Дадох ти Робин Худ! Чуждестранен герой!

- Не съм Робин Худ - каза Вася в отговор.

- А ти кой си? Арап на Петър Велики?

- Защо трябва да бъде някой? - Мама не можа да устои. - Кой е, той е. Васка Кочкин - това е всичко.

- Коя е Васка Кочкин? (Както знаете, татко понякога „намира“.)

И наистина, какво му лепна? Сине Вася! Вася Кочкин! Защо би искал той да бъде Пугачов или Стенка Разин? По-добре да завърши десет класа, да отиде в колеж, да се ожени за скромно момиче Ксюша (със сигурност Ксюша, по някаква причина бащата на Вася), има много деца. Честит дядо, щастлива бабо! Умни внуци! Така че щастието ще дойде в живота. Защо човек живее? Само за щастие.

Такива прости мисли понякога посещаваха татко в тъжни моменти от живота.

Но сега татко спеше спокойно и сънуваше доста утешителни сънища. Мама също спеше.

А Вася за първи път имаше безсъние. Оказва се, че мислите пречат на съня.

Той се събуди. Изгасвайки светлините, на пръсти до прозореца.

Отсреща, от другата страна на пътя, стоеше тъмна девететажна сграда, само с няколко прозорци в цялата сграда. Вася преброи пет. Защо са будни? В цялата огромна къща - пет? Помислете за какво?

Лидия Петровна каза: „Трябва да живеем съзнателно“. Колко съзнателно? Вася облегна чело на прозореца. Изобщо как живеят всички хора: съзнателно или несъзнателно? И как живее той, Вася? Несъзнателно означава несъзнателно. И то съзнателно?

Наскоро чичо Коля казва:

- Нямаме достатъчно достойнство.

Мама му отговори:

- Това не е достатъчно за вас, но е достатъчно за мен.

- И ти липсваш. Вече сме забравили за достойнството си.

Така каза татко, но не обясни нищо.