Нюма, Самвел и кученце Пойнт

СЪДЪРЖАНИЕ.

СЪДЪРЖАНИЕ

"Нюма, Самвел и кучето Точка"

Накарай всички да разберем, Господи, ако не е късно!

- Това е погребение ?! Това е карнавал! Това е сватба, кълна се в честта си! - възмущава се крекъл старец с широко лице, експлодирал с бръчки, като напукана чинийка.

Какви са съседите? Казваше се Нюма дори в най-близката спестовна каса, където получаваше пенсията си. Те ще издадат всички формуляри, както се очаква, ще предадат придружаващ жетон и ще кажат на малко: „А сега, Нюма, на касата“ ... И всичко започна след смъртта на мадам Бершадская - Роза Илинична. Обикновено тя седеше с часове на пейка на входа на къщата и с глас на тръба - имаше някаква болест на гърлото - неволно посвещаваше хората около себе си на фамилията на съпруга си. Старецът Бершадски толкова свикна, че при всяко ново запознанство се представяше като Нюма. Какво, навреме, озадачи наемателя Самвел Рубенович Акопян.

- Преди имаше погребение, да - Нюма не откъсна очи от телевизионния екран. - Оркестър беше отпред. В слънчев ден тръбите блестяха като свещи. Барабанистът вървеше. Той притисна огромен барабан към стомаха си и го удари с пръчка с копче. А подносът ?! Когато той щракна с чиниите си, хората клякаха. Това беше красиво. Витка Староселски, счетоводител в хранителен магазин, беше поставена в чиния. Когато е бил умен с дебита и кредита си, не е ясно. В крайна сметка хората умират без съгласието на управителя на магазина на Виткин. И последното нещо, което чуха, беше походът на Менделсон ...

- Маршът на композитора Манделсон се играе на сватбата - каза Самвел, кльощав, сякаш сплескан старец с лек арменски акцент.

- Здравейте! - възмути се Нюма. - Какво мислите, че играят на погребението?

- Играят Бетовен, имаше такъв композитор, германец. Но най-важното е, че те играят Шопен, той беше поляк. Това е първото! - Самвел вдигна ръка и сви един пръст. - Второ! Погребалният оркестър винаги е следвал процеса, а не преди процеса. - Самвел сгъна втория пръст.

- "Процеси!" - имитира Нюма. - Не знам как беше с вас в Баку, но тук, в Одеса, оркестърът беше поставен отпред. За да не изненадва хората, когато „процесът“ вече е преминал. И няма да има кой да попита: кой е погребан, защо човекът е починал и на кого е оставил какво, - Нюма продължи да се взира в телевизора ...

- Бетовен, това не е някакъв Манделсън - не се смири Самвел. - Разбира се, Манделсън също е добър музикант, но не и Бетовен ...

- Може би Вогелсън е лош музикант и за вас? - изведнъж си спомни Нюма.

- Първо, Фогелсън изобщо не е музикант - Самвел вдигна ръце възмутено. - Фогелсън пише поезия за песни. Със сигурност знам. Отпред те добре познаваха песента му „Белокрили птици летят“ ...

- Не птици, а чайки - поправи тежко Нюма.

- Нека чайките - съгласи се мирно Самвел. - Сякаш чайката не е птица ...

- Жалко - въздъхна Нюма и неочаквано добави: - Чудя се колко в тази Сицилия сега има килограм месо?

- Агнешко? - поясни Самвел и добави с негодувание: - Ще кажат ли за това? Ще кажат за гангстери и престрелка. Сякаш се справяме добре. Страшно е да излезеш на улицата ... Сицилия е показана, искат да кажат - навсякъде, където е ...

- Само те имат месо, а в нашата месарница имаме само ръждясали консерви с цаца в домат, съгласи се Нюма.

- Вчера в магазина дадоха saury. Две кутии в една ръка - припомни Самвел.

- Ти взе? - Нюма подозрително присви очи.

- Какво взе ... Такава беше тълпата. Хората бяха изтласкани от тротоара на пътя. И има коли, Невски проспект, разбираш ли ...

"Обичам saury", каза Nyuma мечтателно. - За да е студено, от хладилника. Поставете дебело парче върху бял хляб. Маслото капе ... И със сладък чай ... И вие, в Баку, сте имали saury?

- Какво казваш?! - възмути се Самвел. - Сайра! Във всеки дом има черен хайвер. Банки. Спекулантите носеха през есента. Кой продава за пари, кой заменя за нещо. И есетра ... Каспийско море, разбираш ли ... Добре, ще отида при мен. И това едно разстройство ...

Самвел стисна подлакътниците с мургави пръсти, напрегна се, изчака малко и започна бавно да се издърпва от дълбочината на стола.

- Казах ти да седнеш на един стол - съчувствено каза Нюма. - По-лесно е да станете от стола ...

Накрая Самвел си възвърна стабилността, напусна подлакътниците и бавно се изправи, сякаш беше изправил ръждясал сгъваем нож.

- Стол-муле-бул - измърмори той. - Какъв стол, скъпа съседка? Гърбът ме боли от твърдата седалка, знаеш ли.