Текст на книгата "Какво може Кузенков? - Вил Липатов"

Текуща страница: 1 (общата книга има 1 страници)

Предполага се, че това произведение е в статута на „обществено достояние“. Ако случаят не е такъв и публикуването на материала нарушава нечии права, тогава уведомете ни.

Вил Владимирович Липатов

КАКВО Е ВЪЗМОЖНО ЗА КУЗЕНКОВ?

Всички, които сега бяха в кабинета на началника на цеха за инструменти, от директора на завода до технолога на цеха, разбраха, че има човек, който, пробивайки метал до голяма дълбочина, със сигурност ще прокара три дупки от микроскопични диаметър, за да се сближат в една точка. Ако дупките - поне утре вечер - не се пробият и не се сближат, заводът загуби пари, престиж и най-важното - разочарова такъв клиент, когото, може би, никога не подведе: клиентът беше строг и нетърпелив.

Управителят на магазина каза:

Магазинният технолог, пребледнял от вълнение през последните три дни, се развесели.

- Това е Кузенков, и само Кузенков! - възкликна технологът. - Той обича пъзели!

Директорът на завода, също развеселен, заповяда:

- Така че обадете се на Петър Семенович Кузенков. Трябва да призная, че и аз съм мислил за него, когато съм чел рисунката ...

Случи се неочакваното: след минута-две в кабинета влезе червенобуз мъж, сякаш някой го беше плеснал по лицето, майстор Сопиряев. Трепереше навсякъде, опитвайки се да се запази прилично, захапа долната си устна и седна на самия ръб на стола. Половин минута след това влезе и Пьотър Кузенков - безупречно спокоен мъж с атлетично телосложение, загорял, с весело блестящи очи. От всичко личи, че той правилно и целесъобразно е използвал преференциален ваучер за един от кримските санаториуми. Той се ръкува с всеки от присъстващите, отмери частица от усмивката за всеки и, без да изчака покана, седна на масата, като погледна Учителя Сопиряев с погледа, който старшият пионерски ръководител вероятно хвърля на виновния пионер . Кафявата коса на работника - едва осезаемо докосвана от сиво, очите му бяха весели и в същото време властни и щом беше на масата, всички си помислиха, че в този кабинет той е най-важният. Кажете, вие сте служители тук, пишете листчета, но ние правим бизнес. Новите гащеризони на Кузенково паснаха идеално, копчетата бяха заменени с по-красиви, брезентовите ботуши блестяха невинно. Кузенков миришеше на някакъв силен мъжки одеколон и всичко това означаваше, че работният ден на Петър Кузенков още не беше започнал, макар че беше обяд. Вероятно именно поради тази причина работникът и бригадирът са се скарали.

„Слушам“, каза Кузенков многозначително и погледна майстора така, сякаш искаше да каже: „И все още не можеш да разбереш кой е Кузенков! Ах, майсторе, майсторе! " - Защо ти трябваше?

Подадоха му рисунка, той мълчаливо я взе, движейки устни като студент, мълчаливо прочете цифрите, размерите, надбавките и допустимите отклонения и накрая погледна към трите дупки, при работа, която изискваше най-висока мярка за точност, страхотен опит и способността за решаване на пъзела. Суровото лице на Петър Кузенков постепенно се проясни и всички въздъхнаха с облекчение, когато той каза:

- Работата е интересна. Можете да се бъркате в свободното си време - и изведнъж да си сложите тъга. - Работата е индивидуална, трудна, но ще ви бъде ли позволено да работите на спокойствие? - Той обърна цялото си тяло към господаря. - Не, няма да ви позволят да работите спокойно, ако майсторът ви следва като конец след игла ...

Директорът на завода се качи при Кузенков, наведе се и каза:

- Срокът за доставка на продукта изтича утре вечер. Ако не направим това, поръчката ще бъде отложена за неопределено време. Детайлът трябва да е готов до утре вечерта ... Важен експеримент е, първо, и второ, ще загубим и прогресистите, и всички останали награди ... И сега, Петър Семенович, обяснете какво се случи между вас и майстора Валери Борисович Сопиряев?

Кузенков погледна подигравателно:

- Нищо не се случи с Учителя Сопиряев. Питате го защо той е запушалка за всяка дупка и пълзи в душата на всеки. А аз например не обичам, когато ме подушват сутрин и си правят бележки в обща тетрадка ... Инженер! И не толкова видян! Господарите се сменят - Кузенков остава!

Бригадирът - млад мъж в син гащеризон - се намръщи към града през прашните прозорци на шестия етаж: офис услугите на завода бяха разположени в многоетажната част на сградата. Той беше толкова отдръпнат, че потръпна, когато директорът се обърна към него:

- Валери Борисович, можеш ли да обясниш какво се е случило?

Господарят се усмихна неловко, но говореше спокойно.

- Не се случи, но се случва! - той каза. - С Кузенков никога няма да работим заедно, ако той продължава да вярва, че той, Кузенков, може да направи всичко ...

- Всичко! Идвайки на работа с половин час закъснение, избирайки най-интересните и скъпи работни места, демонстративно изваждайки бутилка бира от куфарчето десет минути преди обедната почивка. - Господарят вече говори високо. - Самият Кузенков не е пияница и никога няма да бъде, но целият екип вижда как той се изправя с бутилка бира ... Така пияни оператори на машини се появяват след вечеря: „Кузенков може, защо не пием!“ - Господарят погледна жално директора на завода. „Не знам какво да кажа и какво да направя. Кузенков, в отговор на моите забележки, само се ухили: „Не стойте на пътя, господарю, случайно ще го пометим в канавка!“ Е, разбирам: той е талантлив, оригинален, но кой каза, че всичко е позволено за талант?

Директорът на завода се разхождаше от стена на стена, шефът на магазина седеше с наведена глава и само технологът - човек с голяма доброта - гледаше Кузенков със същата надежда.

- А какво се случи днес? - попита накрая режисьорът.

- Все още нищо не се е случило! - ядоса се майсторът. - Нямам печеливша работа за Кузенков, а той ... Той просто не прави нищо от сутринта!

- Управителят на магазина е наясно с това?

- Знае се! - тихо отговори началникът.

- Защо не ми докладвахте?

- Докладвани са ви - каза с въздишка управителят на магазина. - Или сте се оглушили, или сте ме засрамили за факта, че работилницата не може да се справи с един самонадеян работник ...

Кузенков бавно стана, оправи гащеризона, който вече седеше добре върху него, усмихна се неразбиращо.

- Значи така изглежда Кузенков през очите на майстор? - попита той, сякаш изненадан. - И майсторът обръща език, за да каже всичко това с ръководството на завода? Обявена ми е война - така ще кажете ли, Валери Борисович Сопиряев?

Настъпи тишина, нарушена само от стъпалата на директора и големия бюро часовник. Подът на офиса трепереше забележимо - беше ехото на огромна фабрика.

- Е, това е, другари! - каза, отивайки до бригадира, директора на завода. - Ще се примирите ли, пак ли ще си разваляте нервите, но утре вечер поръчката трябва да бъде изпълнена. Отговорността е на вас, другарю Сопиряев.

Работникът и бригадирът слязоха по едно и също време в работилницата, последвани от тях на количка, а след това два килограма парче се премести на кука на крана, загадъчно до тревога: или от огромен механизъм, или от неразбираема самата машина. Когато стигнаха до работното място на Кузенков, детайлът вече бе надвиснал над него, едва се клатушкаше. Кузенков държеше майстора за ръкава на гащеризона си.

- Разбираш ли всичко, Сопиряев? - попита той с снизходителна усмивка. - Работата се извършва от Кузенков, а майсторът Сопиряев отговаря за нея. Имаш го?

- Как се случи така, че бригадирът се обърна към работника с „ти“, а работникът използваше развълнуваното „ти“, Валери Борисович не забеляза веднага, после забеляза, но го пропусна без коментар и сега вече е свикнал с наглите интонации на работника.

- И така, аз отговарям, вие отговаряте - продължи Кузенков. - Възможно ли е по този повод да не видя бутилка бира, да се престоря, че не забелязвам закъснението си и със сигурност да не ме принуждавам да върша работата, която може лесно да бъде изпълнена във всеки кръг от млади техници ... Намръщиш се, господарю, не искате да отстъпвате ... И?

- Какво искаш от мен, Кузенков?

- Искам спокойно съществуване. Да живеем отделно. Аз не се бъркам във вашите дела, вие не се бъркате в моите. Това не е живот, а малини! Сутрин учтиво поздравяваме, вечер се разпръскваме, доволни един от друг ... Е, Валери Борисович, от ръка на ръка - и всички неразположения са забравени!

- Това няма да се случи! - казал господарят. - Или се подчинявате на всички работещи закони и живеете в екип, или нарушавате всички правила и живеете извън екипа ...

- Значи няма да се разбираме?

- Не, няма да се разберем, въпреки че те считам за виртуоз ... Сега мога да си тръгна?

- Да, свалете и от четирите страни! Какво ме интересува за теб!

Кузенков, на ролка, спусна детайла, разгърна чертежа и замръзна за дълго време в неподвижност, което винаги се случваше на Кузенков, когато се сблъска с необичайно трудна работа. Видя детайлите и в трите равнини. Погледът на съзнанието заедно със свредлото проникна вътре, Кузенков броеше нещо на лист хартия. Бръчките на челото постепенно се изглаждаха, напрежението преминаваше - това означаваше, че Кузенков приблизително знаеше как да пробие злополучните дупки, така че и трите лъча вътре в метала да се сближат до една точка, а след това да излязат утроен в диаметър противоположната страна. Повдигайки детайла на пробивна машина от най-новата марка, той започва да прави маркировката - с внимателни, за необичайни очи, дори незабележими движения.

Пьотр Кузенков наистина беше висококвалифициран специалист, разбираше се от метал, винаги търсеше прецизност на бижутата и нямаше фабрика в града, която да не кани Кузенков в магазините му за инструменти. Петър Кузенков работеше бързо, в края на смяната маркировката беше завършена и опипвайки гърба си с търсещите погледи на съседите си по машините, той отиде да търси майстора. Той успя да избере такъв момент, когато майсторът беше в центъра на доста гъста тълпа. Пробивайки пътя си напред с рамо, оставяйки крака настрани и държейки ръцете си в долната част на гърба, Кузенков шумно попита:

- Е, господарю, да вървим по света! Знаете моите условия ... Моля ви нежно, Валери Борисович, върнете го малко назад! - И всички разбраха какво се обсъжда и при какви условия Пьотр Кузенков избиваше младия майстор. - Върнете малко, господарю! Винаги можете да се движите малко ... Но въпросът няма да възникне за мен: направих маркирането, утре до обяд всичко ще е наред!

Избледнял, господарят рязко се обърна и си тръгна, но, разбира се, чу последните думи на Кузенков:

- Играете си с огън, господарю!

- Говоря от фабричната клиника ... Катар на горните дихателни пътища. Бюлетинът е отворен ... И не можете да предадете телефона на майстора Сопиряев.

Приемникът беше силен и всички - директорът на завода, технологът, дизайнерът - чуха:

- Не си закачайте носа, господарю! В работилницата има и Кузенкови. Например, моят съсед Грищенко ... Той също идва на работа навреме и не пие бира и изпълнява всички поръчки, които му давате. Не мъж, а злато! Вашата любима! Сега здравей, имам почивка в леглото.

Около три часа по-късно стана известно, че дупките все още не се събират и час по-късно потният Грищенко стоеше в траурна поза над частта от непонятна цел. Той каза едва доловим:

Почти едновременно с това майсторът Сопиряев е извикан при директора, за да разбере дали майсторът работи правилно или неправилно с хора.