Екуменичен стриптиз

СЪДЪРЖАНИЕ.

СЪДЪРЖАНИЕ

- Значи ще дойдеш?

- Да! Да удушиш масажиста си!

- Имам чай и ...

- Не, черен дроб.

- Ужас! Това е планина от холестерол!

- Вкусна планина от вкусен холестерол! Идвам.

В залата имаше куче. Огромни, мръсни и рошави.

Левин залитна обратно до вратата, решавайки, че се намира в чужд апартамент, но след това си спомни: Мадам заплаши, че ще има точно такова куче - голямо, ядосано, рошаво.

Съдейки по липсата на кожено палто на закачалката, Дина не беше вкъщи.

- Сган! - промъквайки се по стената, Левин отиде до кухнята.

Кучето, вдигнало тъжните си очи, се прозя и тихо изрева.

- Ще видиш, приятелката ти ще бъде диво възхитена! - извика баба след него, като броеше сметките с червени, дебели пръсти. Левин се засмя. Никога не е предполагал, че такъв букет може да бъде даден на Клер. Беше твърде просто за нея, твърде евтино и твърде синьо.

А майка ми обичаше ирисите. Те й напомниха за следвоенната младост, непретенциозните ухажвания и нещо друго, което я разплака, но за което тя никога не говореше, получавайки сини ароматни букети като подарък.

Левин се отбил при майка си, за да поднесе цветя и да я поздрави за предстоящия празник, но не я намери у дома. Трябваше да се впусна с цветя в целия град. Сега той имаше още едно посещение при майка си, болезнени поздравления за празника, слушане на най-немислимите съвети за това как да продължи да живее и какво да яде, както и набързо диагностицирани диагнози, сред които задължително бяха гастрит, простатит и нервни изтощение. С последната диагноза обаче майка ми вероятно беше права.

Вазата беше намерена - непозната и непозната, очевидно от вреда, мадам започна да слага съдовете си в шкафовете му. И от вреда сложи цветята си във ваза.

В кухнята бавно влезе куче. Левин замръзна с ваза в ръка, без да смее да помръдне.

- Махай се - шепнеше Левин кучето. - Вървете, моля, излезте ...

Кучето го погледна тъжно и, отстъпвайки, напусна кухнята.

Левин се развесели. Изглежда мадам е направила пиърсинг относно порочността на това куче. И откъде го взе?! Очевидно в купчината. Кучето е свалено, прибрано, с хлътнали страни. Свикнал е да отстъпва и едва ли ще ухапе някого по петите.

Левин влезе в коридора, отвори вратата и направи знак на кучето към площадката.

- Излез! - нареди той на кучето.

- Излез! - повтори Левин по-силно.

Кучето отново се отдръпна и спря едва когато опря кльощавото си дупе в вратата на банята.

- Махай се оттук! - вбесен Левин се втурна към кучето, хвана я за нашийника и я дръпна към изхода.

Кучето се изви и почука по ръката му.

- Копеле - каза Левин, грабна четка и седна право на пода, където ясно се виждаха следите от мръсни кучешки лапи. - Копеле! - повтори той, не е ясно кого е имал предвид - Дину или кучето.

Ръката не боли, нямаше кръв. Това странстващо същество не го е ухапало толкова, колкото го е уплашило: не се качвайте, казват, ще отхапя главата си, ако се опитате да ме изгоните на улицата.

- Всякакви проблеми - измърмори Левин, изведнъж си спомни лудата си идея да отиде при баба си, за да премахне злото око и щетите. Може би магьосник и магьосник от шестнадесето поколение е много по-солиден от баба и не е толкова неудобно да се обърнете към него с вашите проблеми.

Левин извади мобилния си телефон от джоба си и набра посочения номер.

- Какво имаш? - попита строго магьосникът, облечен в нещо като плащеница.

- Куче - изригна Левин. - Мръсно ...

Очевидно здрачът на тази стая се отрази зле на мозъка му.

Магьосникът изсумтя и потърка вълшебната топка с косматите си пръсти.

"Ти не си куче, а жена", каза той с басов глас.

- Точно, жено! - Левин беше възхитен. - Вестникът казва, че решавате всякакви проблеми, затова искам да премахнете тази жена! Елиминиран! Ще плащам добре.

- Не съм нает убиец - засмя се магьосникът и остави топката настрана.

Левин беше още по-смутен и разбра какъв глупак беше, като дойде тук.

- Тя се нанесе в апартамента ми, тъй като жилищната площ беше продадена два пъти! И никой, никой не може да ми помогне! Прокуратурата, полицията не се движат и ако го направят, това не е много забележимо. Извинете ... Престанах да вярвам в закона и реших да се обърна към отвъдни сили, извинете ... - Левин стана и, сбогувайки се, се поклони леко.

- Спри се! Магьосникът тупна с юмрук по масата. - Ако кажа, че решавам някакъв проблем, значи го решавам. - Той скочи, захвърли плащаницата си и бутна тежките завеси, пропускайки поток от светлина в стаята. Магьосникът се оказа здрав мъж на около четиридесет години, с риза, дънки, с мощни мускули и лице, толкова подобно на покойния Фреди Меркюри, че Левин дори поклати глава, за да прогони манията.

- Искате детективски услуги? Тъмнокосият селянин енергично попитал Левин. - Искате ли да открия кой е обърнал измамата с вашия апартамент?!

- Н-ч-искам - отстъпи Левин, не съвсем сигурен в достоверността на отговора си.

- Андрейкин Василий Федотович! - подаде на бившия магьосник ръка, в която лесно може да побере килограм големи ябълки. - Общ специалист.

- През шестнадесето поколение? Левин се засмя и седна на ръба на един стол.

- Да, дори през шестнадесетия. Продължете и ни кажете как се случи всичко! - Андрейкин с широк жест на ръката избута вълшебните аксесоари настрана и сложи писалка, хартия и диктофон пред себе си.

По-малко от двайсет минути по-късно Левин му разказа своята история, включително раздяла с Клер, неуспешно обаждане до водопроводчик и намиране на мръсно куче в коридора ...

- Колко дължа? - попита го Левин, изумен от глупостта му.

- Още не. Не, дайте ми няколко хиляди долара за текущи разходи. Трябва да карам, да хабя бензин!