Емисии от моторни превозни средства: проблеми със замърсяването на въздуха и мерки за контрол

Годишно в автомобилните двигатели с вътрешно горене се изгарят около 2 милиарда тона мазут. В същото време ефективността е средно 23%, останалите 77% се изразходват за отопление на околната среда.

В Русия превозните средства изхвърлят 16,6 милиона тона замърсители в атмосферата всеки ден. Особено трудна екологична ситуация се разви в Москва, Санкт Петербург, Томск, Краснодар. 30% от градските болести са пряко свързани със замърсяването на въздуха от отработените газове.

Автомобилните двигатели се излъчват във въздуха на градовете:

повече от 95% въглероден оксид;

около 65% въглеводороди;

около 30% азотни оксиди.

Автомобилът замърсява въздуха не само с токсични компоненти на отработените газове, изпарения на гориво, но и с продукти за износване на гуми и спирачни накладки. Гориво и масла, препарати и мръсна вода след измиване и сажди попадат в градските водни обекти и почвата. Горивните пари от резервоари непрекъснато навлизат в атмосферния въздух, които са най-забележими през лятото на местата за масово паркиране на автомобили. Най-голяма вреда за здравето нанасят автомобилите, стоящи в непосредствена близост до жилищни сгради.

В света има три основни стандарта, според които максимално допустимите емисии на превозно средство се измерват в страната на производство:

европейският международен стандарт, одобрен през 1993 г., е валиден на територията на всички европейски държави и е валиден в целия свят;

по-строг американски стандарт, който наскоро се планира да бъде обединен с европейския, за да се опрости процедурата за контрол;

в Япония се прилага най-строгият стандарт, валиден и в световен мащаб.

Руският стандарт за екологична безопасност не само не отговаря на настоящите глобални изисквания, но изостава с 15 години. Стандартът от 1978 г. все още се прилага.

Не може обаче да се каже, че в Русия не се прави нищо за подобряване на екологичната ситуация. За да намалят нивото на замърсяване на атмосферния въздух, те започват да регулират натоварванията от движението по улиците на градовете, опитвайки се да ги направят по-еднакви. За да направите това, на първо място, трябва да се вземе предвид структурата на града - разположението на индустриални и жилищни зони, зони за отдих и центрове за културно-битови услуги. Най-натоварените участъци от транспортната мрежа трябва да бъдат дублирани чрез полагане на нови линии за движение.

Задръстванията в големите градове са сериозен проблем. Факт е, че обемът на токсичните вещества, изпускани в атмосферата, е пряко зависим от разхода на гориво, което от своя страна зависи от скоростта на превозното средство. Когато транспортът „едва пълзи“ по задръстени улици, разходът на гориво се увеличава с 3-4 пъти, следователно емисиите на вредни вещества в атмосферата рязко се увеличават.

За да увеличат средната скорост на движение в големите индустриални центрове, японските инженери още през 60-те години предлагат да се построят многостепенни автомобилни надлези на места с най-голямо задръстване.

В Русия в Москва се е развила особено трудна екологична ситуация с автомобилния транспорт. Средната скорост тук е намаляла до 12 км/ч, а средната продължителност на пътуването без спиране е 400-500 м. Всеки четвърти двигател не отговаря на изискванията на GOST по отношение на токсичността и дима. Стотици хиляди автомобили всеки ден загряват двигателите си под прозорците на жителите.

Програмата за екологична безопасност на автомобилния транспорт предвижда увеличаване на обема на пътното строителство и реконструкция на съществуващи трасета. Основната цел е да се увеличи скоростта на превозните средства до 50-60 км/ч.

Ефективна мярка за намаляване на вредното въздействие на автомобилния транспорт върху гражданите е организирането на пешеходни зони с пълна забрана за влизане на превозни средства.

Транспортните тунели трябва да бъдат подредени в посока на най-интензивните транспортни потоци и да се отделят транспортни и пешеходни движения на различни нива.

По-голямата част от частните автомобили се намират в дворовете на жилищни сгради, на тревни площи и детски площадки. Това влошава условията на живот на гражданите.

Решението на проблема със съхранението на отделни превозни средства е изграждането на многоетажни кооперативни гаражи и гаражи за хотели.

Токсикологичният ефект на отработените газове от превозното средство върху човешкото здраве винаги е бил и остава най-важният проблем при поддържането на човешкото здраве. Състоянието на здравето на населението днес зависи от това колко ефективно ще бъдат предприети мерки за подобряване на екологичната ситуация като цяло и по-специално за защита на околната среда от емисии от превозни средства [3].