Как гърмящите змии спасиха старата щука

Казват, че по-рано на Запад гърмящите змии били видими и невидими, те се търкаляли по земята, като вълни по морето. И сякаш каубоите трябваше да сложат добитъка на кокили, за да не ги ухапе змията. И все пак имаше, както показва случаят с Леандър, приятелски настроени змии. Да вземем например случая на златотърсач, който тръгнал да търси злато по този начин през 1848 г. Изглежда, че се казвал Old Pike. И така, собственикът на мината го наел с партньор в неговата мина и им казал да отидат по-дълбоко, за да проверят дали има злато.

Дори по пътя към мината Старата Щука случайно пъхна ръка в джоба си и извади много сладка малка мишка. И тъй като по принцип обичаше животните, той реши да го укроти и да го вземе със себе си в мината, за забавление.

Слизайки в мината, приятели-търсачи откриха там гениално повдигащо устройство, което позволи да се спусне и повдигне въжето с помощта на пръчка и дръжка. Старият Пайк беше естествено слаб и слаб и реши да бъде първият, който опита лифта. Завързах въже на колана си и казах на партньора си да го спусне по-дълбоко.

Той потъна безопасно на дълбочина тридесет фута, когато изведнъж въжето се скъса и Старата Щука полетя надолу като грузило и удари в дъното. Партньорът, който остана горе, погледна в дълбините, не видя нищо и не чу, но реши, че Пайк е умрял до смърт и.

Старият Щук обаче скоро се опомни и се зачуди: как да се измъкне от тази мина? Изкачването по отвесната стена нямаше какво да се мисли, а краят на скъсаното въже беше твърде далеч от него. За да се утеши, Пайк извади мишка от джоба си. Слава Богу, той не пострада малко от падането, само мустаците му посивяха - вероятно от страх.

Старият Пайк сложи мишката обратно в джоба си и след това изведнъж забеляза, че нещо пада отгоре, плъзга се по стената и се разнася неподвижно в краката му. Оказа се огромна гърмяща змия, дълга седем фута, не по-малко. От падането тя очевидно е загубила съзнание. Олд Пайк бързо я настъпи и прикова главата й на земята. Той лесно можеше да се справи със змията, но по природа обичаше животните и затова отне крака му, просто не съвсем.

Накрая змията отвори очи и започна да се извива, искайки да се освободи, а Старата Пайк започна да я увещава, казвайки, че няма да й направи нищо лошо. Змията спря да се гърчи, но погледна Пайк със страх и недоверие. Тогава Пайк си спомни мишката. Знаеше, че змиите много обичат мишките и въпреки че беше болезнен и неприятен, реши да жертва мишка, за да успокои змията.

Той просто не видя друг изход.

Змията мигновено погълна мишката и погледна Пайк с благодарност. Всъщност тя се опитваше да покаже такава добра воля, че Пайк рискуваше да свали крака си от главата си. И тогава той й заговори; обикновено обичаше да разговаря с животни и уверяваше, че го разбират. Той й се оплака от тежкото си положение. Змията примигна и сякаш беше потънала в мисли. Но след това тя започна да действа. Качи се в обятията на Старата Щука и се сви там. И тогава тя започна да поклаща глава и Пайк осъзна, че се люлее да направи скок до върха на шахтата. Дълбочината на мината беше огромна, дори и за седемфутова дълга змия като тази, но играта си струваше свещта.

Размахвайки се, змията се напрегна с всички мускули, даде знак на Пайк, той я изхвърли и тя се издигна нагоре. Змията скочи до напречната греда на асансьора и изпъна врата си - всъщност всяка змия се състои от до половината на врата и след това опашката отива. И така, тя протегна врата си и заби зъби в напречната греда. Закачена на зъби, тя постепенно се издърпа докрай и веднага изчезна от погледа.

А Олд Пайк седна долу и зачака да види какво ще стане по-нататък. В интерес на истината той беше леко обезсърчен. Оказва се, че той е загубил ръчната мишка и не е получил нищо от змията - нито благодарение на вас, нито сбогом. Той остана напълно сам на дъното на дълбока мина без надежда за спасение.

Минаха часове, здрачът се задълбочи, те бяха толкова плътни, че Старата Пайк реши да направи меко легло от тях, за да спи. Но гладът не му позволяваше да заспи, трябваше да вземе нож и да отреже пръста на обувката си, за да го сдъвче и нахрани малко. И точно по това време в мината отгоре валеха камъчета. Старият Пайк вдигна поглед. Нещо бавно се спускаше.

Пайк изкрещя от радост, като реши, че приятелят му се е върнал, за да го спаси. Но тогава той загуби сърце. Това беше негов приятел, но не партньор, а гърмяща змия, но не сам, а със себеподобни. Хванали се за опашката, те се опънаха в дълго въже, което стигаше до самото дъно на мината. Най-горната змия се навива около стълба, сякаш е уловена на котва. Сърцето на Пайк болеше от вълнение, когато най-сетне го осъзна защо гърмящата змия се е върнала тук със спасителния си екип.

Змията поклати главата на Пайк, той хвана хлъзгавото люспесто въже и, прихващайки ръцете си, се качи нагоре. Той беше просто щастлив, щеше да прегърне всичките си спасители на свой ред.

Преди да стигне до средата на мината, той изведнъж чу, че някой скърца в джоба му. Така е! Да, това е неговата мишка със сиви мустаци! Оказва се, че гърмящата змия, от приятелски чувства, е взела и кихнала мишката здраво и здраво, с изключение на това, че тя е имала малко пот зад ушите си.

Когато Олд Пайк бе видян за последно, кротката мишка все още беше с него и се криеше в джоба си. В края на краищата той по природа беше голям любител на животните, нямаше да обиди муха, ако тя не беше неволно уловена от нестинарката, с която той се разпенваше в горещо време. Що се отнася до гърмящите змии, Олд Пайк ги смяташе за най-добрите приятели на човека.

Мнозинството може да не се съгласи с това, но мнозинството не е паднало на дъното на дълбока мина. И тогава, може би в наши дни гърмящите змии вече не са това, което бяха преди сто години, въпреки че едва миналата седмица разказаха история за змия, която се научи да свири на китара. Вярно е, не вярвайте на всичко, което чувате.