Причини за нарушение на речта

Курсова работа форматирана.doc

В редица чуждестранни произведения подобни нарушения се обозначават с термина „палатолалия“ (от лат. палатум - небе). Всички останали случаи на назализирано произношение на звуци поради функционални или органични
нарушения с различна локализация, в тези произведения се нарича ринолалия.

В домашните произведения феноменът на назализираното произношение без груби артикулационни нарушения се нарича ринофония.

Доскоро ринолалията се определяше като форма на механична дислалия. Като се има предвид спецификата на разстройството, ринолалията в съвременната логопедична литература се отличава като независимо речево разстройство..

М. Е. Хватцев обяснява чрез учението на И. П. Павлов за нарушения на съотношението на процесите на възбуждане и инхибиране в централната нервна система.

За нормалното развитие на речта на детето, общуването трябва да има смисъл, да протича на емоционално позитивен фон и да насърчава реакция. Не му е достатъчно само да чува звуци (радио, телевизия, магнетофон); на първо място, той се нуждае от директна комуникация с възрастни въз основа на водещата форма на дейност, характерна за даден възрастов етап. Важен стимул за развитието на речта е промяната във формата на комуникация между дете и възрастен. Така че, ако няма замяна на емоционална комуникация, характерна за 1 година от живота, за съществено ефективна комуникация с 2-3-годишно дете, тогава съществува сериозна заплаха от умствена изостаналост.

Речта на детето е нарушена и забавена при липса на емоционална положителна среда.

Речта се развива чрез имитация, поради което някои речеви нарушения (заекване, неясно произношение, нарушаване на темпото на речта) може да се основават на имитация.

Речевите нарушения често могат да се появят с различни психични травми (страх, чувство на раздяла с близките, дълготрайна травматична ситуация в семейството). Това забавя развитието на речта и в някои случаи, особено при остра психическа травма, причинява детето, психогенни речеви нарушения: мутизъм (пълно отхвърляне на речевата комуникация), невротично заекване.

Заекване - Заекването е нарушение на темпото, ритъма, плавността на речта, причинено от конвулсии в различни части на речевия апарат.

Когато едно дете заеква, наблюдаваме принудителни спирки или повторения на отделни звуци и срички в неговата реч. Заекването се появява най-често при деца на възраст между две и пет години.

Мутизъм - Временно изчезване на речта под въздействието на различни опасности (най-често неблагоприятни психични влияния) Mutus - на латински мълчание.
Мутизмът и глухомутизмът се наричат ​​невротични речеви нарушения.
Мутизмът има различна тежест и нозологично оцветяване

Сурдумизъм (от лат. surdus - глух, mutus - тъп) - глухоням. Това може да е вроден, генетично обусловен дефект (глухоням), но този термин обикновено се използва за характеризиране на глухота, която се развива при пациент при липса на органични лезии на слуховия апарат и говорните кортикални области и която се основава на невротичен (истеричен) механизъм.

Сурдумизмът се отнася до остри нарушения на умствената дейност. Това е много често във военно време като последица от шок от черупки. Често се случва с баротравма (например по време на силна експлозия). В този случай черепно-мозъчната травма се причинява от излагане на въздушна вълна, силен звук, колебания в атмосферното налягане.За разлика от глухотата, причинена от трайно органично увреждане на слуха, глухо-мутизмът е временен. Речта и слуха с глухота обикновено се възстановяват бързо под въздействието на дезинхибиционна терапия, а понякога и без специално лечение. В някои случаи заболяването придобива продължителен характер и изисква комплексно влияние на лекари (психоневролози и оториноларинголози) и учители (логопеди, глухи учители).

Разграничението обаче причини за речевата патология на органично и функционално е чисто условно и е най-приложимо само по отношение на случаи на груби органични увреждания на речевите органи. Това разграничение е особено трудно, когато става въпрос за централната част на речевия апарат: трудно е да си представим чисто функционални промени в напълно нормална структура на мозъка. Очевидно в много случаи органичните промени в него могат да бъдат толкова незначителни, че те просто не могат да бъдат открити чрез съвременни изследователски методи. Следователно не случайно през последните десетилетия се говори толкова много за „минимална мозъчна дисфункция“ с характерните за нея микроорганични лезии на мозъчното вещество.
Според И. П. Павлов можем да говорим за функционални нарушения на мозъчната клетка само когато тя е плитко увредена и все още е в състояние да излезе от инхибиторното състояние, тоест когато нейната промяна е обратима. Ако се осигурят благоприятни условия, тази клетка все още може да се върне в нормално функциониране.

При органичните лезии увреждането на клетките е необратимо. И е особено важно да се разбере следното: дългосрочните функционални нарушения могат да придобият необратим характер и по този начин, като че ли, да се превърнат в органични. Ето защо, за всяко нарушение на говора, вероятно по-рано

По този начин въпросът за причините за речевата патология е доста сложен и изисква едновременно разглеждане на много неблагоприятни фактори при тяхното взаимодействие.