Преки чуждестранни инвестиции на малки и средни мултинационални корпорации

Световната практика показва, че малките и средните ТНК [6] са по-предпочитани за страните получатели, защото: те прехвърлят технологии, които пряко влияят върху икономическия растеж на приемащата държава; имат благоприятен ефект върху нейния търговски баланс; по-гъвкави при вземане на решения; наемат подинвеститори от местни фирми, като по този начин пряко влияят на икономическия растеж на страната.

Малките и средните ТНК, в сравнение с големите, рядко използват рискови стратегии за проникване на чужди пазари. Следователно те са широко представени на развитите пазари и те достигат до развиващите се пазари едва след много години успешна работа на големи ТНК. ПЧИ на малки и средни ТНК в развиващите се страни са 50%, но покриват само 10% от общите ПЧИ на стойност.

Решенията на малките и средните ТНК за прилагане на стратегия за интернационализация се влияят от качеството на формираната бизнес среда в собствената им страна и в други държави. Следователно факторите за мотивиране на малките и средните ТНК да инвестират в чужбина могат да бъдат разделени на две групи.

Първата група са условията за привличане на малки и средни ТНК на чужди пазари. Тези фактори са свързани с мощна промоционална политика от страна на получателя. Тоест, в противен случай те могат да бъдат наречени фактори на „привличане“ в икономиката на друга държава. Сред тях: достъп до квалифицирана работна ръка; достъп до квалифицирано управление в чужбина; намаляване на производствените разходи; пазарен капацитет в страната получател; капацитетът на съседните държави спрямо страната получател; данъчни стимули за чуждестранни инвеститори; достъп до необходимите суровини; преодоляване на протекционистични мерки във взаимната търговия; достатъчно познаване на пазара на приемащата държава; разширяване на пазара на продажби на произведени стоки и услуги; увеличаване на възможностите за растеж на малки и средни мултинационални корпорации.

Изброените фактори от първата група са доста разнообразни. Значението им обаче е по-малко за малките и средните ТНК в сравнение с втората група, което е свързано с условията на негативно променящата се бизнес среда в родната страна, което влияе върху активното придвижване на инвестиции към други държави. Такива нововъзникващи фактори на вътрешния пазар като: нарастващи разходи; намалени възможности за достъп до финансиране; намалени възможности за достъп до технологии; засилена конкуренция; риск от диверсификация - „изтласкване“ на бизнеса извън страната. Страните получатели смятат изгонените фирми за по-малко надеждни по отношение на устойчивото икономическо развитие.

Лидерите на малки и средни мултинационални корпорации обръщат все повече внимание на активни промоционални дейности в страните получатели. Бюрата за насърчаване на ПЧИ във Великобритания и Ирландия казват, че получават ежедневни оферти от малки и средни предприятия в Америка и Европа. Дори южнокорейските и японските средни ТНК започнаха да инвестират във Великобритания и Ирландия. Подобни ТНК от Япония, САЩ и Европа се превърнаха в целеви групи за Тайван, Тайланд, Сингапур и Малайзия. С ефективна комуникационна политика САЩ, Канада и Мексико постигнаха доста добър напредък в привличането на ПЧИ от средни европейски мултинационални корпорации.

Малките и средни ТНК избягват капиталоемки операции като изграждане на нови фабрики и поемане на местни фирми. Те рядко правят стратегически инвестиции, за да спечелят пазарен дял. По правило малките и средните ТНК започват да инвестират с малки суми, които постепенно се увеличават с развитието на бизнеса.

Тъй като ограничените средства обикновено изискват кратки периоди на изплащане, малките и средните ТНК търсят бързи печалби в конкретни високотехнологични ниши. В същото време те установяват производството на нови продукти, подобрявайки тяхното качество, осигурявайки растеж на износа и доходите в чужбина.

Освен това те работят в тясно сътрудничество с местни фирми или отварят свои малки представителства или клонове, а също така могат да участват в съвместни проекти, да купуват акции на съществуващи компании, особено в обичайната нискорискова бизнес среда.

Стратегиите за ПЧИ, осъществявани от малки и средни ТНК, са по-благоприятни за приемащите страни от тези на големите ТНК, тъй като те по-активно ангажират фирми и персонал на страната бенефициер за сътрудничество с цел намаляване на разходите за заплати на специалисти от страната произход. В същото време инвеститорите допринасят за обучението на местен неквалифициран персонал, местни мениджъри, използват местните доставчици по-ефективно и допринасят за осигуряването на преки връзки с много чуждестранни партньори.

По този начин основните субекти на преките чуждестранни инвестиции в съвременния глобализиращ се свят са се превърнали в транснационални компании, които по своя характер и роля в световната икономика се разделят на две групи: големи - транснационални корпорации - и малки и средни. Те се различават както по своите стратегии за навлизане на нови пазари, така и по това как адаптират новите технологии и включват местната работна сила.

ГЛАВА 5. Стратегии за международни ТНК за преки инвестиции.

5.1. Мотивация за ПЧИ и предизвикателствата пред прилагането на международни стратегии за преки инвестиции.

Преките инвеститори, които правят инвестиции в чужбина, заедно с възвръщаемостта на инвестирания капитал, могат да получат допълнителни икономически ползи, свързани с достъпа до ресурси или пазари, които иначе не биха били достъпни за тях. В допълнение, преките инвеститори могат да увеличат рентабилността и стойността на бизнеса чрез своите административни и управленски умения или компетентност в други области. Преките инвестиции могат да позволят на инвеститора да диверсифицира и управлява инвестиционния риск по-ефективно.

За разлика от тях портфейлните инвеститори се интересуват предимно от размера на дохода, генериран от техните инвестиции, и от възможността да увеличат стойността на тези инвестиции. Портфолио инвеститорите обикновено анализират потенциала на всяко от предприятията, в които възнамеряват да инвестират своите средства, и често преместват капитала си от едно на друго, въз основа на перспективите за тяхното развитие.

Мотивите на преките инвеститори с чуждестранни стратегии могат да бъдат класифицирани като традиционни и нетрадиционни, като се използва исторически подход. Традиционни мотиви чуждестранните инвестиции са свързани с търсенето на ресурси и пазари, което е характерно за дейността на ТНК до средата на 80-те години. XX век. По същото време, ресурсно ориентираниПЧИ и пазарно ориентирани ПЧИ.

За ТНК, ангажирани с добива на минерали (минерали, нефт, решаващият фактор при вземането на решение за ПЧИ е наличието на суровини, липсата на които се наблюдава на техните пазари на произход. Ориентираните към ресурси ПЧИ намаляват риска от намалено предлагане и зависимост от колебанията на цените, особено в случаите, когато транспортните разходи са определящият фактор.

Пазарните ПЧИ имат за цел да прогонят конкурентите от съществуващите или новите пазари. Докато средните TNC са­следват се основно пазарните цели, големите могат да инвестират на високорискови пазари, като искат да изпреварят конкурентите при проникването на същия пазар. Тези инвестиционни решения проправят пътя за стратезите­инвестиции, тъй като те са насочени към защита на позицията на компанията­nii и водят до увеличаване на печалбите. След известно време обаче­мен пазарните фактори отново започват да преобладават.

Когато решава да инвестира в чужбина, прекият инвеститор може да се сблъска с проблеми, чието разрешаване изисква допълнителни разходи. Типични трудности изпълнението на международна стратегия за директни инвестиции може да бъде както следва:

• проблеми при формирането на набор от стоки (услуги), които да станат привлекателни за различни чужди пазари;

• трудности при превода на валута и обменни курсове;

• въпроси, свързани с изчисляването на предстоящите разходи и рентабилността, тъй като те се основават на прогнозиране на движението на обменните курсове, а неправилното прогнозиране може да бъде много скъпо;

• въздействието на различни култури, което може да създаде значителни управленски проблеми, особено в случаите, когато su­съществува практика за прехвърляне на мениджъри от държава в държава;

• проблеми при избора на стратегии за структурата на управление на организацията­низиране;

• проблеми с ценообразуването в междуфирмената борса на полуфабрикати и други продукти, произведени на моменти­страни, както и трудности при измерване на рентабилността или съотношението на загубите на различни подразделения;

• проблеми с фирмените данъци при изпълнение на процедурите за прехвърляне;

• наличието на политически риск, свързан с вероятността­фактът, че чуждестранните вноски на предприятието могат да бъдат ограничени от политиките на приемащото правителство.