Преглед на филма - Почистващият, Горсър

Блогът на Егор Зарецки

Последните бележки

Вадим на Ода за Honda HR-V
Анонимен при сравнение на Владивосток и Санкт Петербург
Анонимен при сравнение на Владивосток и Санкт Петербург
Екатерина на Полу изоставеното село Синегорие
Антон на крутони на Кефир

Както винаги, най-скъпите находки се откриват случайно, като по този начин се превръщат в дар на съдбата за добри дела от лошо настроение. Така че това изобщо не е нов филм с непривлекателно заглавие - Scavenger. В главните роли са Алексей Гусков и Олеся Судзиловская.

Филм за двама напълно противоположни хора: претенциозна блондинка, която се озова в дълбока провинция и чистач, който всеки ден изнася боклука в този малък град.
Изглежда, че хората са от различни светове, но това е само в първата половина на филма.

Преломният момент на филма идва, когато блондинка от голяма скука кани чистача в стаята си на среща, с надеждата да покаже своя благороден произход, величие над него и по този начин да се утвърди.

Въпреки това, вместо селски мъж с рисувана риза с висока яка (както си е представяла), тя отваря вратата и среща елегантен, прилично облечен мъж.

Това дори го прави безмълвен.

Следват високи обноски и много интересни разговори, които след няколко минути объркват блондинката и я принуждават да се реши на последната стъпка:
тя, приближавайки се недопустимо близо, започва да го съблазнява.
- и какво ще се случи по-нататък? Тя пита.
- и тогава ще си легнем като съпруг и съпруга след златна сватба ....

Блондинката се разпада в усмивка с мислите „Е, хванах се, остава само да кажа - но за кого ме вземате, аз не съм това!“, Следните думи на чистача най-накрая я смазват се надява да демонстрира нейното превъзходство:

. Като съпруг и съпруга след златната сватба, вие сте в леглото си, а аз в своето.

Освен това образът на Почистващия придобива все по-голямо величие и значение в този град. Сред приятелите му са банкерът и кметът. Познат е навсякъде, всички го поздравяват и се отнасят с уважение.

Има въпроси защо толкова значим човек в града работи като чистач. В развръзката на филма разбира се научаваме известна история, която е причинила тези обстоятелства, но това дори не е основното.

Хареса ми тази идея - че постигнал не малки висоти в живота, човек не се превръща в животно като мнозина, но като дълбок философ възприема материалния свят еднакво сив - или в златни имения, или на студена улица.

Така че всъщност се случва, това желание да се измъкне и да постигне нещо, като ходи над главите и разбива живота му, не прави човека щастлив завинаги. Въображаемата материална независимост е само допълнителна причина за самоубийство, но не и комфортно щастие.

И още една мисъл: Няма значение какво да правим на този свят, ако е толкова жесток и несправедлив, а чукането на лед и лопатата на сняг е може би най-честната и безобидна дейност.

Филмът профуча на един дъх, предизвиквайки много положителни емоции и оставяйки също толкова положително впечатление. Препоръчвам на всички да го гледат.