Представяне на информация, езици, кодиране Писане и кодиране на информация

Представяне на информация, езици, кодиране

Писане и кодиране на информация

Процесът на четене на текст е обратното на писмо за­процес, при който писмен текст се превръща в устна реч. Четенето може да се нарече декодиране на писмен текст. Тези два процеса са показани схематично на фигурата.


Схемата за прехвърляне на информация чрез писане

Схемата е типична за всички процеси, свързани с трансфера на информация.

Цели и методи на кодиране

Има много начини за кодиране. Например, стенограф­phia е бърз начин за запис на говорим език. Собственост е само на няколко специално обучени хора - стенографи. Те успяват да записват текста синхронно с речта на оратора. В препис една икона представлява цяла дума или комбинация от букви. Дешифриране (декодиране) на преписи­само самият стенограф може.


Погледнете стенограмата на снимката. Пише следното: „Гово­всички хора по света знаят как да го направят. Дори със sa­повечето примитивни племена имат реч. Езикът е нещо универсално и най-човешко­всичко, което е на света ".

Можете да измислите други начини да­гмуркане.

Следващите примери илюстрират следното важно правило: за кодиране на една и съща информация може да се използва веднъж­нови начини; техният избор зависи от редица обстоятелства: целта на кодирането­ния, условия, налични средства. Ако трябва да запишете текста със скоростта на речта, ние го правим с помощта на стенография; ако трябва да прехвърлите текст в чужбина, използваме латинската азбука; ако трябва да представите текста във формуляра­разбираемо за грамотен руски човек, ние го записваме според правилата на граматиката на руския език.

Друго важно обстоятелство: избор на метода за кодиране на информация­може да бъде свързано с предвидения метод на обработка. Obsu­Нека използваме примера за представяне на числа - количествена информация. Използвайки руската азбука, можете да запишете числото "тридесет и пет". Използвайки азбуката на арабската десетична числова система, ние пишем: 35. Да предположим, че трябва да направите изчисления. Кажете ми кой запис е удобен­тя да извършва изчисления: "тридесет и пет пъти сто двадесет и седем" или "35 х 127"? Очевидно, за да умножите многоцифрени числа, ще използвате втората нотация.

Имайте предвид, че тези два записа, които са еквивалентни по значение, използват различни езици: първият е естествен руски, вторият е официалният­нов език на математиката, който няма националност. Пе­преход от естествен език към недъг­На нормален език можете също да го мислите за кодиране. Удобно е човек да използва десетичната бройна система за кодиране на числа.­а компютърът - двоичната система.

Официалните езици, широко използвани в компютърните науки, са­налични програмни езици.

История на техническите методи за кодиране на информация

С появата на технически средства за съхраняване и предаване на информация се появиха нови идеи и техники за кодиране. Първа техническа среда­предаването на информация от разстояние се превърна в тялото­Граф, изобретен през 1837 г. от американеца Самюел Морс. Телеграфната комуникация е последващо действие­мощността на електрическите сигнали, предавани от един телеграфен апарат през проводници към друг телеграфен апарат. Тези технически обстоятелства­ции довели Морс до идеята да използва само два вида сигнали - къси и дълги - за кодиране на съобщение, предавано по телеграфни линии.

Този метод на кодиране се нарича морзов код. Той кодира всяка буква от азбуката с поредица от кратки звукови сигнали (точки) и дълги звукови сигнали (тирета). Буквите са отделени една от друга чрез паузи - без сигнали.

Таблицата показва азбуката на Морз по отношение на руския­mu азбука.

В него няма специални препинателни знаци. Те обикновено се записват­поставете в думите: "точка" - точка, "zpt" - запетая и т.н.

Най-известното телеграфно съобщение е сигналът за проблем­SOS (Save Our Souls - спаси душите ни). Ето как изглежда в морзовата азбука:

Три точки представляват буквата S, три тирета представляват буквата O. Две паузи разделят буквите една от друга.

Характерна особеност на морзовата азбука е променливата дължина на кода на различни букви, поради което се нарича морзовата азбука неравномерен код. По-често срещаните в текста букви имат по-кратък код от редките букви. Например кодът за буквата "E" е една точка, а кодът за буквата "b" се състои от шест знака. Защо се прави това? За да съкратите дължината на цялото съобщение. Но поради променливата дължина на буквения код има проблем с разделянето на буквите една от друга в текста. Следователно е необходимо за раздела­мързелив да използва пауза (прескачане). Оттук и телеграфната алфа­Уит Морс е троен, тъй като използва три знака: точка­ка, тире, прескочи.

Унифициран телеграфен код фран е измислен­zuz Жан Морис Бодо в края на 19 век. В него е­бяха използвани само два вида сигнали. Няма значение как ги наричате: точка и тире, плюс и минус, нула и едно. Това са два различни електрически сигнала.

В кода на Бодо дължината на кодовете на всички знаци в азбуката е една­nakova и е равно на пет. В този случай няма проблем­проблеми с разделянето на буквите една от друга: всеки пет сигнала е знак за текста.

Бодо кодът е първият метод за двоично кодиране на информация в историята на технологията. Благодарение на идеята на Бодо беше възможно да се автоматизира процесът на прехвърляне и­писма за чат. Създаден е телеграфен апарат с клавиатура. Натискане на клавиша­Vichi със специфична буква генерира съответния пет-импулсен сигнал, който се предава по комуникационната линия. Получаване на AP­parat под въздействието на този сигнал отпечатва същата буква на хартиена лента.

От основния курс по компютърни науки знаете, че в съвременния com­компютри за кодиране на текстове, също се използва единна двойна­личен код. Проблеми с кодирането на информация в компютъра и кога­Ще разгледаме предаването на данни по мрежата малко по-късно.