Предмет и методологически познания (стр. 1 от 4)

ПРЕДМЕТ И МЕТОДИЧНИ ЗНАНИЯ

1. Предмет на познание

1.1. Емпирични основи

1.2. Теоретична основа

2. Методологически познания

2.1. Емпирични основи

2.2. Теоретична основа

3. Ролята на методологията в развитието на знанието

1. Предмет на познание

Предметното познание се осъществява на приложно и философско ниво.

На етапа на приложни предметни познания за всяка предметна област, в съответствие с набора от разграничени основни обекти на изучаванеформирането на относително независими стабилни системи от знания под формата на така наречените предметни науки и предметни доктрини.

Трябва да се отбележи, че на всеки етап от познанието, получените нови знания се интегрират с вече съществуващите знания в относително независими стабилни формации от друг тип, които са разнообразниразлични научни основи разглеждан предметната област, съответстващикоито са две основни нива на знание - емпирично и теоретичнона кого.

1.1. Емпирични основи

Развитието на науката на емпирично ниво на приложно предметно знание обикновено съответства на самия начален етап от човешкото познание на конкретна предметна област. Емпиричното познание като правило се превръща в отправна точка за всички останали висши етапи и нива на познание.

Периодът на емпирично познание бележи първото навлизане на науката в област, в която само изкуството царува над всичко. Empiriнивото на познание реализира само възможностите за описание и предварителнолегенди за факти, свойства и явления от разглежданата предметна област, но не ги обяснява. Последващото развитие на науката на емпиричното ниво на знаниетосе използват все повече количествени методи, но в пронай-простите форми - под формата на статистически данни.

В резултат на развитието на каквато и да е (частна) наука на ниво емпирично познание на предмета, емпирични основи на предметната наука, включително следния основен елеченгета:

Емпирични факти - това са факти, водещи до емпирични васводи. Емпиричните факти на етапа на приложно субективно познание са субект, а на етапа на философско субективно познание - философски субект. Въз основа на емпирични факти, които са първични знания за съответния етап на познание, с помощта на познаниетометоди (а понякога и инструменти, които ги прилагат) от емпирично ниво, във формата се формира масив от вторични знания емпирично доказателство.

Методологични основи на предметната наука на емпирично ниво суми в резултат на комбиниране на методи за получаване на емпиричнизнания, които по правило са най-простите обучаеминим.

Техният списък обикновено включва измерване, сравнение, анализ, синтез, индукция, приспадане, отвличане.

Метод - набор от техники или операции за практическо или теоретично развитие на реалността, подчинени на решението наконкретна задача.

Измерване - когнитивен процес, насочен към определяне на характеристиките на материалните обекти с помощта на подходящи измерванияинструментариум.

Сравнение - сравнение на обекти с цел идентифициране на признаци на сходство или разлика между тях .

Анализ - изследователски метод, състоящ се в това, че изследваното предварителноmeth е психически или практически разчленен на съставни елементи (знаци, свойства, взаимоотношения), всеки от които след това се изследва отделно като част от разчленено цяло.

Синтез - мисловна или практическа връзка на части от обект, разчленени в процеса на анализ, установяване на взаимодействие и връзки между части и знания за този обект като цяло.

Индукция - форма на мислене, чрез която мисълта е насочена към някакво общо правило, обща позиция, присъща на всички индивидиопределени предмети от всеки клас.

Приспадане - формата на мислене, чрез която нова мисъл висе намира по чисто логичен начин от дадена мисловна предпоставка .

Отвличане - изследователски метод, който се състои в генериране и тестване на нови научни хипотези въз основа на наличните факти.

Хипотеза (научно) - научно предположение, изложено заизясняване на всякакви явления.

Научни позиции - това са основните научни резултати - информация, изразена под формата на ясни формулировки (както преди известни, така и новоизложени в хода на изследването), които имат научно обяснение.

Обяснение - етап, форма на научно изследване, състояща се от расиобхващаща същността на изследвания обект.

Обосновка - верига от разсъждения, водеща до неопровержими заключения.

Доказателства - разсъждения за обосноваване на истинитеистинността (или неверността) на дадено твърдение.

Научни открития са окончателни твърдения, имамнаучна основа.

Съотношение - взаимовръзка между нещо.

Принцип - основната изходна позиция на теорията, доктрината, науката, миперспектива и т.н...

Концепция - определен начин на разбиране, тълкуване на даден предмет

Теория - в най-общия случай това е набор от обобщениопределения, формиращи всяка наука или нейния раздел.

Научните открития, водещи до формулирането на неизвестни досега закони и модели, са от особена стойност.

Редовност - това е обективно съществуваща, повтаряща се, съществена връзка на явленията, описана, като правило, на качествено, сниво на поддръжка.

Закон - необходимо, съществено, стабилно, повтарящо се свръзка между явленията (необходима връзка на явленията).

Научни съвети представляват научни открития предитип на писане.

Емпиричните научни резултати, получени на философско ниво на познанието, са приложими не само за различни предметни науки, възникващи на етапа на приложното предметно познание, но и за различни предметни области. Павелза науката, дори и да не достигне съвършенството си, като правило се оказва толкова осезаема, че стимулира по-нататъшното й развитие, а недостатъците на използваните научни методи се компенсират за сметка на изкуствотова тези, които се занимават с практически дейности. По-нататъшното познание извежда науката на по-високо ниво на теоретично познание.

1.2. Теоретична основа

Развитието на науката е неразривно свързано с непрекъснато усъвършенстванеметоди. Именно това обстоятелство намира израз в изявлениетоnii, че „развитите познания по предмета“ обикновено се предшестват от „развитието на научен метод“. Теоретичното познание се характеризира с товакоито общо научни когнитивни изследователски методи, като резюмехипотеза, моделиране, идеализация, обобщение, носЕксперимент на Лени и др.

Абстракция - процесът на психическа изолация, изолация отспецифични или общи признаци на интерес в момента, свойства и взаимоотношения на обекта и психическо разсейване от много други, когатопризнаци, свойства и взаимоотношения на този елемент.

Моделиране - моделен метод на изследване.

Модел - обект, който показва или възпроизвежда свойствата на друг обект (оригинал) и се използва за неговото изучаване.

Специална роля в извършването на научните изследвания принадлежи на математикататехнически модели - аналитични и симулационни.

Математически модел - това е модел, представен под формата на бухалнабор от математически отношения.

Математическо съотношение - математическа структура, ототразяващо връзката на представените понятия (конкретни или абстрактни)в символична форма.

Аналитичен модел - математически модел, представен като набор от математически твърдения.

Математическо твърдение - математическа връзка, описваща взаимното съответствие (равенство, неравенство, принадлежностност, истина, фалш и др.) концепции, представени в символна форма.

Симулационен модел - математически модел, представен като набор от математически предписания.

Математически предписания - математически отношения, мустацидвижеща се последователност от операции (аритметични, логическиских и др.) върху концепции, представени в символна форма.

Идеализация - умствен акт, свързан с формирането на някоиry абстрактни обекти, които не могат да бъдат създадени на практика емпирично

Обобщение - логическият процес на преход от индивидуалното към общото, от по-малко общото към по-общото знание, както и резултатът от този процес: обобщена концепция, преценка, закон на науката, теория.