Предмет и методологически познания (стр. 1 от 4)

ПРЕДМЕТ И МЕТОДИЧНИ ЗНАНИЯ

1. Предмет на познание

1.1. Емпирични основи

1.2. Теоретична основа

2. Методологически познания

2.1. Емпирични основи

2.2. Теоретична основа

3. Ролята на методологията в развитието на знанието

1. Предмет на познание

Предметното познание се осъществява на приложно и философско ниво.

На етапа на приложни предметни познания за всяка предметна област, в съответствие с набора от разграничени основни обекти на изучаване­формирането на относително независими стабилни системи от знания под формата на така наречените предметни науки и предметни доктрини.

Трябва да се отбележи, че на всеки етап от познанието, получените нови знания се интегрират с вече съществуващите знания в относително независими стабилни формации от друг тип, които са разнообразни­различни научни основи разглеждан предметната област, съответстващи­които са две основни нива на знание - емпирично и теоретично­на кого.

1.1. Емпирични основи

Развитието на науката на емпирично ниво на приложно предметно знание обикновено съответства на самия начален етап от човешкото познание на конкретна предметна област. Емпиричното познание като правило се превръща в отправна точка за всички останали висши етапи и нива на познание.

Периодът на емпирично познание бележи първото навлизане на науката в област, в която само изкуството царува над всичко. Empiri­нивото на познание реализира само възможностите за описание и предварително­легенди за факти, свойства и явления от разглежданата предметна област, но не ги обяснява. Последващото развитие на науката на емпиричното ниво на знанието­се използват все повече количествени методи, но в про­най-простите форми - под формата на статистически данни.

В резултат на развитието на каквато и да е (частна) наука на ниво емпирично познание на предмета, емпирични основи на предметната наука, включително следния основен еле­ченгета:

Емпирични факти - това са факти, водещи до емпирични вас­води. Емпиричните факти на етапа на приложно субективно познание са субект, а на етапа на философско субективно познание - философски субект. Въз основа на емпирични факти, които са първични знания за съответния етап на познание, с помощта на познанието­методи (а понякога и инструменти, които ги прилагат) от емпирично ниво, във формата се формира масив от вторични знания емпирично доказателство.

Методологични основи на предметната наука на емпирично ниво суми в резултат на комбиниране на методи за получаване на емпирични­знания, които по правило са най-простите обучаеми­ним.

Техният списък обикновено включва измерване, сравнение, анализ, синтез, индукция, приспадане, отвличане.

Метод - набор от техники или операции за практическо или теоретично развитие на реалността, подчинени на решението на­конкретна задача.

Измерване - когнитивен процес, насочен към определяне на характеристиките на материалните обекти с помощта на подходящи измервания­инструментариум.

Сравнение - сравнение на обекти с цел идентифициране на признаци на сходство или разлика между тях .

Анализ - изследователски метод, състоящ се в това, че изследваното предварително­meth е психически или практически разчленен на съставни елементи (знаци, свойства, взаимоотношения), всеки от които след това се изследва отделно като част от разчленено цяло.

Синтез - мисловна или практическа връзка на части от обект, разчленени в процеса на анализ, установяване на взаимодействие и връзки между части и знания за този обект като цяло.

Индукция - форма на мислене, чрез която мисълта е насочена към някакво общо правило, обща позиция, присъща на всички индивиди­определени предмети от всеки клас.

Приспадане - формата на мислене, чрез която нова мисъл ви­се намира по чисто логичен начин от дадена мисловна предпоставка .

Отвличане - изследователски метод, който се състои в генериране и тестване на нови научни хипотези въз основа на наличните факти.

Хипотеза (научно) - научно предположение, изложено за­изясняване на всякакви явления.

Научни позиции - това са основните научни резултати - информация, изразена под формата на ясни формулировки (както преди известни, така и новоизложени в хода на изследването), които имат научно обяснение.

Обяснение - етап, форма на научно изследване, състояща се от раси­обхващаща същността на изследвания обект.

Обосновка - верига от разсъждения, водеща до неопровержими заключения.

Доказателства - разсъждения за обосноваване на истините­истинността (или неверността) на дадено твърдение.

Научни открития са окончателни твърдения, имам­научна основа.

Съотношение - взаимовръзка между нещо.

Принцип - основната изходна позиция на теорията, доктрината, науката, ми­перспектива и т.н...

Концепция - определен начин на разбиране, тълкуване на даден предмет

Теория - в най-общия случай това е набор от обобщени­определения, формиращи всяка наука или нейния раздел.

Научните открития, водещи до формулирането на неизвестни досега закони и модели, са от особена стойност.

Редовност - това е обективно съществуваща, повтаряща се, съществена връзка на явленията, описана, като правило, на качествено, с­ниво на поддръжка.

Закон - необходимо, съществено, стабилно, повтарящо се с­връзка между явленията (необходима връзка на явленията).

Научни съвети представляват научни открития преди­тип на писане.

Емпиричните научни резултати, получени на философско ниво на познанието, са приложими не само за различни предметни науки, възникващи на етапа на приложното предметно познание, но и за различни предметни области. Павел­за науката, дори и да не достигне съвършенството си, като правило се оказва толкова осезаема, че стимулира по-нататъшното й развитие, а недостатъците на използваните научни методи се компенсират за сметка на изкуството­ва тези, които се занимават с практически дейности. По-нататъшното познание извежда науката на по-високо ниво на теоретично познание.

1.2. Теоретична основа

Развитието на науката е неразривно свързано с непрекъснато усъвършенстване­методи. Именно това обстоятелство намира израз в изявлението­nii, че „развитите познания по предмета“ обикновено се предшестват от „развитието на научен метод“. Теоретичното познание се характеризира с това­които общо научни когнитивни изследователски методи, като резюме­хипотеза, моделиране, идеализация, обобщение, нос­Експеримент на Лени и др.

Абстракция - процесът на психическа изолация, изолация от­специфични или общи признаци на интерес в момента, свойства и взаимоотношения на обекта и психическо разсейване от много други, когато­признаци, свойства и взаимоотношения на този елемент.

Моделиране - моделен метод на изследване.

Модел - обект, който показва или възпроизвежда свойствата на друг обект (оригинал) и се използва за неговото изучаване.

Специална роля в извършването на научните изследвания принадлежи на математиката­технически модели - аналитични и симулационни.

Математически модел - това е модел, представен под формата на бухал­набор от математически отношения.

Математическо съотношение - математическа структура, от­отразяващо връзката на представените понятия (конкретни или абстрактни)­в символична форма.

Аналитичен модел - математически модел, представен като набор от математически твърдения.

Математическо твърдение - математическа връзка, описваща взаимното съответствие (равенство, неравенство, принадлежност­ност, истина, фалш и др.) концепции, представени в символна форма.

Симулационен модел - математически модел, представен като набор от математически предписания.

Математически предписания - математически отношения, мустаци­движеща се последователност от операции (аритметични, логически­ских и др.) върху концепции, представени в символна форма.

Идеализация - умствен акт, свързан с формирането на някои­ry абстрактни обекти, които не могат да бъдат създадени на практика емпирично

Обобщение - логическият процес на преход от индивидуалното към общото, от по-малко общото към по-общото знание, както и резултатът от този процес: обобщена концепция, преценка, закон на науката, теория.