Понятието за конфликт и неговата социална роля

Когнитивна комуникация - това е обмен на информация. Той действа като фактор на интелектуалното развитие, тъй като общуващите индивиди обменят и следователно взаимно обогатяват своите знания.

Конвенционална комуникация създава състояние на готовност за други видове комуникация, формулира нагласи, необходими за оптимизиране на други видове комуникация. Пример за това са церемонии, ритуали, бизнес етикет.

Емоционалната комуникация служи източник на допълнителна енергия за човек, един вид „презареждане“ за сетивата му.

Биологична комуникация служи за запазване на нормалните параметри на организма и състояние за поддържане и развитие на неговите жизнени функции. Специфичните му видове са храненето на детето от майката или пола.

Препоръки за поддържане на психологически контакт със събеседника

1. Опитайте се да придружите диалога си с човека с отворена и приятелска усмивка. Нищо не разполага с откровеността и обезоръжава като доброжелателното лице на събеседника.

2. Стремете се по време на диалога да се позиционирате така, че да няма значителни пречки и бариери между вас и партньора ви. Разстоянието по време на разговор трябва да бъде в "зоната на комфорт" (приблизително от 80-120 см).

3. Избягвайте затворени пози (кръстосани ръце и крака или скрити ръце под масата), тъй като за подсъзнанието те са сигнал за щитове и защита. Хора преживяват повече увереност в събеседника, когато види ръцете му длани нагоре.

4. По време на разговор, опитайте се да държите главата си изправена, колкото е възможно повече и погледнете по-дълго в очите на събеседника.

5. Тонът на речта и нейната сила на звука трябва да съответстват на тона на събеседника.

КОНЦЕПЦИЯ ЗА КОНФЛИКТ И НЕГОВАТА СОЦИАЛНА РОЛЯ

КонфликтЛипсата на съгласие между две или повече страни е резултат от сблъсък на техните интереси или нужди.

Когато хората мислят за конфликт, те най-често го свързват с агресия, враждебност, спорове и т.н. И наистина, често конфликтите само изострят съществуващите различия и влошават отношенията на хората. В резултат на това има мнение, че конфликтът винаги е нежелано явление и че трябва да се избягва по всякакъв възможен начин. В някои случаи обаче конфликтът може да играе положителна роля: той помага да се идентифицират различни гледни точки, предоставя допълнителна информация, помага да се идентифицират повече алтернативи или проблеми и може да действа и като предпазен клапан за безопасно освобождаване на емоции.

Ако конфликтите допринасят за вземане на информирани решения и развитие на взаимоотношения, тогава те се извикват градивен. Извикват се конфликти, които възпрепятстват ефективната комуникация и вземането на решения разрушително.

Появата на конфликт зависи от три параметъра:

□ външна причина за конфликт (фиг. 24.4).

Фигура: 24.4.Схема на конфликт

Същността на противоречието е истинската причина за конфликта, неговата най-дълбока причина и не винаги осъзната. В основата на сблъсъците могат да бъдат дълбоки чувства като завист, съперничество, лична неприязън, алчност и други негативни чувства. В същото време причината може да е по-преднамерена - например желанието да се възползва от пазара на продажби, да се изстиска конкурент или да се изкарат повече пари.

Свързани обстоятелства може да променя началния час и естеството на конфликта, без да засяга същността му. Например двама служители, които имат взаимна неприязън един към друг, могат да сдържат емоциите си в присъствието на шеф или трето лице и да започнат конфликт, когато са сами.

Външна причина за конфликт - това е съвкупността от обстоятелства, която задейства механизма на конфликт (най-често - язвителна фраза, обида, подигравка и т.н.). В западната психология този момент често се нарича „спусък“ (спусък).

Конфликтът може да бъде напълно разрешен само чрез разрешаване на същността на противоречията - на съзнателно или несъзнавано ниво. Често хората избягват да разрешат конфликта, стига да е възможно, оставяйки нещата да се развият сами. Нерешеният конфликт обаче може да се превърне в по-голям проблем, като допълнителна негативна последица от сблъсък на интереси е въздействието на емоциите върху динамиката на конфликта. От една страна, емоционалният компонент е способен значително да засили опозицията („да направи слон от муха“), а от друга страна, да прикрие същността му. Човешките чувства като гняв, завист, негодувание, желание да отмъсти и т.н., водят до факта, че човек, първо, спира да чува събеседника, и второ, започва да възприема дори незначителен конфликт като неразрешимо противоречие.

Класификация на конфликтите

Има различни начини за класифициране на конфликтите. На фиг. 24.5 показва трите най-често срещани. Нека ги разгледаме по-подробно.

Фигура: 24.5.Видове конфликти

По броя на участниците. По броя на участниците конфликтите могат да бъдат разделени на междуличностни, конфликти между индивид и група и междугрупа.

По принцип може да се разграничи специална форма вътрешноличностни конфликти, но някои експерти по конфликти настояват, че „истински“ конфликт възниква, когато има поне две противоположни страни. В същото време експертите в областта на несъзнаваното вярват, че всеки човек има няколко субличност, така че конфликтът може да пламне в рамките на една личност.

Конфликт между индивида и групата може да е резултат от противоречия между очакванията на дадено лице, дошло в организацията, и преобладаващите норми на поведение в групата и характеристиките на корпоративната култура на работа. Друг тип конфликт от тази група е противоречието между мениджъра и служителите на фирмата. Най-често тя възниква поради неадекватност на стила на лидерство спрямо характера на корпоративната култура и отхвърлянето от групата на моралния облик и характера на лидера.

По продължителност. Според продължителността на курса конфликтите могат да бъдат разделени на краткосрочен и продължително. Първите най-често са резултат от взаимно недоразумение или грешки, които бързо се разпознават. Последните са свързани с дълбока морална и психологическа травма или с обективни трудности. Тези конфликти представляват особена опасност, тъй като с развитието си бизнес противоречията се трансформират в междуличностни, които имат особеността да растат и да засягат емоционалната сфера на индивида.

По източника на възникване. Според източника на възникване конфликтите могат да бъдат разделени на обективен и субективна. Появата на конфликт в сложна противоречива ситуация, в която хората се намират, се счита за обективна. Непреодолима сила, промени в пазарната ситуация или данъчното законодателство, лоши условия на труд, неясно разпределение на функциите и отговорностите са причините за обективни конфликти. Субективна може да се счита появата на конфликт във връзка с личните характеристики на конфликтните хора, техните ценностни нагласи или начин на комуникация.

Комуникацията на хората може не само да изпълнява положителни функции, но и да служи като източник на стрес (Фигура 24.6). Най-често подобни негативни последици са причинени от несъзнателни нагласи на личността или неразвити комуникативни умения.