Понятието за художествено творчество

1. Понятието за художествено творчество

Днес творчеството престава да бъде един вид загадка­държава, която според редица учени (А. Бакушински, Е. Флеурин, В. Глоцер, Б. Джеферсън и др.) не може да бъде нахлута и не може да бъде контролирана; допустимо е само да се създадат подходящи условия за това. Психологическата наука се отвори за­тежест над това тайнство и показа фундаменталното значение на подхода, основан на дейността, за формиране на творчество (L.S.­Гоцки, А. Н. Леонтиев, А. В. Запорожец, С. Л. Рубинщайн, В. В. Давидов, Д. Б. Богоявленская, Н. Н. Поддяков, А. В. Брушлински и др.).

Творчеството в най-широкия смисъл е насочена към дейност­naya, за да получите нещо ново, уникално и следователно основният показател за креативността е новостта на неговия резултат (артистичен­работа, идея, механично устройство и др.). С други думи, новостта на резултата от творческата дейност носи предмет­активен характер, защото се създава нещо, което не е било преди­съществували. Самият процес на създаване има субективна оценка­Ще разбера, тъй като в него се проявява индивидуалността на създателя.

Домашни психолози и учители (Л. С. Виготски, В. В. Да­Видов, А. В. Запорожец, Н. Н. Поддяков, Н. А. Ветлугина, Н. П. Сакулина, Е. А. Fleurin и други) доказаха, че творческите възможности­Децата се проявяват още в предучилищна възраст и тяхното развитие настъпва при овладяване на социално развити среди­дейности в процеса на специално организирано обучение­чения. И така, В. В. Давыдов в послеслова към книгата на Л. С. Виготски „Въображение и творчество в детството“ посочва, че творчеството е постоянен спътник на детското развитие­тиа. Идеите на Л. Малагуци (основател­за световноизвестната италианска педагогическа школа Реджо Емилия), които, говорейки за детското творчество, не се броят­всичко за нейното „свещено“: произтичащо от ежедневния опит, тя е такава­е присъща характеристика на човешкото мислене. Включва свободата да изследвате отвъд познатото, ума­способност за прогнозиране и вземане на неочаквани решения.

Детското творчество, което се разглежда като процес, водещ до създаването на субективно нов продукт, изучава­Като правило, в основния поток на изследването точно на дейността, в която се формира (П. М. Якобсон, Н. А. Ветлугина, К. В. Тарасова, О. С. Ушакова, А. Г. Тамбовцева (Арушанова), Т. В. Кудрявцев и други). Следователно, специфични показатели за развитието на творчеството (музикални, визуални, литературни­анализ и др.), свързани преди всичко с анализа на продукта от дейността.

Анализ на съвременните концепции за творчество, представени в книгата „Основни съвременни концепции за творчество и надарени­nosti "(1997), демонстрира доказателства за значително разширяване­рений и задълбочаване на подходите за решаване на проблема с творчеството, идентифициране на неговите механизми.

2. Особености на художественото творчество на предучилищна възраст

Творчеството на предучилищното дете има свои собствени характеристики.

Децата правят много открития и създават интересни,­рояк оригинален продукт под формата на шаблон, дизайн, сти­желание и т.н. (E.A. Fleurina, G. V. Labunskaya, M. P. Sakulina, K. I. Chukovsky, J. Rodari, N. A. Vetlugina, N. N. Poddyakov и други). Новостта на откритията и продукта е субективна;­важна характеристика на детското творчество.

В същото време процесът на създаване на продукт за предучилищна възраст е почти от първостепенно значение. Активността на детето е отлична­Характеризира се с голяма емоционална приобщаваност, желание да се търсят и много пъти да се изпробват различни решения, като се получава специално удоволствие от това, понякога много повече, отколкото от постигането на крайния резултат (А. В. Запорожец, Н. Н. Поддяков, Л. А. Парамонова, О. А. Христос и други). И това е второто специално­същност на детското творчество.

За възрастен, началото на решаването на проблем (осъзнаването му­търсене на подходи) е най-трудното и болезнено, което понякога води до отчаяние. Дете, за разлика от възрастен­лого, не изпитва такива трудности (освен ако, разбира се, строгите изисквания на възрастните надделяват над него). Той лесно и преди всичко на практика започва ориентираща, понякога не съвсем смислена дейност, която постепенно ставайки по-целенасочена, носи детето с търсене и често­води до положителни резултати (N.N. Poddyakov, L.A. Para­Монова, Г. В. Урадовских). И дори в музикалното творчество отново­benka, има едновременност на писане и изпълнение­(К. В. Тарасова). И това е третата характеристика на детското творчество, която със сигурност е свързана с първите две и особено­но от втория.

Горните характеристики на детското творчество демонстрират­известна степен на несъвършенство на психичните процеси­сови на дете, което е естествено на тази възраст. И като се вземат предвид тези характеристики­е необходимо при организирането на образователно обучение за деца.

Също така е важно да разберете това веднъж­потокът на творчеството при децата е свързан с целенасочено учене­той се фокусира върху „зоната на проксималното развитие“ на детето (Л. С. Виготски).

При формирането на креативността специална роля се дава на въображението­(L.S. Vygotsky, E. V. Ilyenkov, V. V. Davydov, O. M. Dya­chenko, V.T. Kudryavtsev и други). Това е развитият творчески ум­поколението генерира нови образи, които формират основата на творчеството­чест.

Е. В. Ильенков разглежда въображението като универсална функция, която винаги е присъща на човека и се проявява в различни видове дейности, независимо от съдържанието, върху което е формирана. Той виждаше рекомбинацията на изображенията като специален механизъм на въображението, преди всичко такъв­да, знаците на един обект се прехвърлят на друг, което ви позволява да разкриете основните характеристики и взаимоотношения на реалността.

В. В. Давидов, развивайки тази идея, посочва, че­носеното имущество действа като вид доминираща част, влияеща върху изменението в други части, което всъщност позволява­той иска да получи нова почтеност.

Процесът на въображението има дълбоко личен характер и резултатът от него е формирането на специална вътрешна позиция (Е.Е. Кравцова), способността да се вижда „през очите на друг човек“ (Е. В. Ильенков) и появата на лични новообразувания: желание за промяна на текущата ситуация, способност за намиране­в познатото, игриво отношение към реалността (Н. Н. Палагина).