Помогнете да напишете есе за слънцето на килера на тема: тревата е същество от вид, хуманизирана природа!

Читателите възприемат „пряката“ мотивация за действията на Травка, но не могат самостоятелно да разберат и схванат по-дълбокия смисъл на връзката между Травка и Антипих. Но точно това е една от най-важните мисли на писателя. Как се държи Травка след смъртта на Антипих? Тя винаги помни господаря си: „. викът на дърветата, изтъкани завинаги, кучето не можеше да понесе: дърветата напомняха на животното за собствената му скръб. Тревата трябваше да живее за себе си сега.

Тя можеше да хване много птици с един камък и да не бъде гладна. Но това не беше достатъчно за Грас. Вече не можеше да живее без мъж, като див вълк.

Weed искаше да бъде обичан и да служи на хората. Какво си мислеше Травка, гледайки човечето в блатото?

Беше много щастлива, но в началото беше спряна от „тъпите и мъртви“ очи на мъжа. Вероятно Антипих винаги е имал весели и мили очи. А за Травка всички хора бяха разделени на добри и лоши, Антипих и Антипих враг.

Затова тя си помисли: това не е ли врагът? Но когато в очите на Митраши „светна светлина“, Травка осъзна, че това е Антипих. Когато й се обади, Грас не се съмняваше.

Митраша я наричаше „умна“, „мила Затравушка“, „мила“ и това й напомняше за любезен домакин. След като се измъкна от блатото, той „императивно заповяда“ да се приближи. Тревата свикна да се подчинява на собственика и разбра, че това е "бившият красив Антипих".

„С писък на радост, разпознавайки собственика, тя се хвърли на врата му, а мъжът целуна приятеля си по носа, очите и ушите“. Използвайки примера за отношенията между Антипих и Травка, Пришвин показва, че „истината“ на живота, най-важният му смисъл се крие в единството на човека и природата; в родствената връзка на човека с природата, в благотворното му влияние и мъдрото управление на природните сили, обобщава Читателят. В резултат на всички наблюдения на произведението читателите ще разберат: писателят се стреми да покаже силата и красотата на човека, неговия огромен потенциал в света. Това помага да се разбере по-широкото значение на заглавието на приказката-бяха, което се състои не само във факта, че „блатото на Блуд, с всички запаси от горим торф, е хранилището на слънцето“. Това е цялата природа с несметни богатства, а човекът е "мъдър господар".

Всички казват, че в „Килера на слънцето“ има много приказни неща: смърчът и борът страдат, воюват, измъчват се заради злия вятър; дърветата в блатото се държат като стари магьосници, преграждащи пътя на Митра. Цялата природа, която се заобикаля, сякаш участва в техния спор.

Читателят помага да заключи, че свързвайки реалния живот на хората и изобразен в приказни образи с живота на природата (олицетворение), писателят изразява своята „основна“ идея: човек трябва да бъде разумен в отношенията си с природата, да разбира обичайте и го защитавайте Трябва да финализираме въведението ... Още. Сюжетът на разказа на М. М. Пришвин е съвсем прост. Дванадесетгодишното момиче Настя и нейният десетгодишен брат отиват далеч в гората за червени боровинки. След като се скараха по пътя, те тръгнаха по своя път към­ветеранска палестинка, където според разказите на баща им червените боровинки трябва да бъдат видими и невидими. Настя отиде при професионалиста­потъпкан по голяма пътека, вярвайки, че тъй като всички вървят в тази посока, това означава, че растат боровинки.

Митра, от друга страна, тръгна по едва забележима пътека, отново­shiv, че там, където отиват всички хора, не може да има много плодове. Той имаше компас и момчето тръгна напред, като си спомни историята на баща си и стриктно проследи показанията на устройството. И двамата изпитваха много трудности поради ината си, защото стигнаха до целта от­сам, въпреки че, както се оказа, и утъпканата пътека, и едва забележимата пътека водят до едно и също място. Тревата помогна на децата, кучето на починалата гора­Ника.

Тя утеши Настя, отчаяна да намери брат си, който беше уплашен от змията. И тя току-що спаси Митя, ти си­shchiv от блатото. Всичко е добре­получени. Децата показаха сила на характера, ти­подкрепа, воля, намери общ език със силите на природата.