Помислете и отговорете

- Защо точно в края на 18 век темата „естествена­торий "е включен в учебните програми на провинциалните училища?

- Кои са основните насоки за развитие на природното­знания през 19 век?

- Какви нови проблеми в областта на естествените научни методи са разработени през XX век?

Разум и доказ.В случай на затруднение се обърнете към материалите от урока.

Тази работа ще ви помогне при решаването на методологически проблеми.

1. В програмата по естествена история академик В. Ф. Зуев идентифицира три области и последователността на тяхното изучаване. Ка­Кои са тези посоки? В какво се крият научните и методологическите идеи­ни в програмата? Кои от тези идеи се използват в съществуващите програми? Обосновете гледната си точка.

Какви методи за работа с текст предложи В. Ф. Зуев? Защо тази техника беше по-прогресивна от мен­методът, използван в училищата в Западна Европа?

3. В. Ф. Зуев вярва, че когато преподава естествена история­Необходимо е да се използват нагледни помагала: предмети „в натура“ (поне на снимката), които всяко училище трябва­да има "колекция от природни неща", тоест занималня, която трябва да се изучи, преди всичко - природата на вашия регион, а "не рядкостта на чуждите страни", определете местоположението на картата­дефиниция на обект на природата и „. докато обявява причините, поради които това нещо ще се роди на това, а не на друго място “, тоест да установи връзки между обекта на природата и околната среда. Оценете възгледите на В. Ф. Зуев от позицията на съвременните природни науки.

4. В книгата „Уроци по предмета в началното училище” А. Я. Герд пише: „индивидуални природни науки, зоология, ботаника, мина­ралогия, физика не трябва да се провежда в народно училище; тук е мястото само за една неделима наука за околния свят - органична и неорганична. Изучаването на неорганичния свят трябва да предшества изучаването на органичния свят „1 .

Определете какво е общото във възгледите на А. Я. Герд и В. Ф. Зуев за последователността на изучаване на природата. Как се отразява позицията на А. Я. Герд в съвременните програми за природата­знания. Аргумент за заключение.

5. А. Я. Герд сметна за необходимо преподаването на елементарни природни науки да се осъществява под „формата на предметни уроци“, при което­rykh деца, под ръководството на учител, изучават природни обекти­ти си природа. Учителят провежда „разговор на живо с ученици“, по време на който насърчава учениците да научат за изучаваното с кратки въпроси “.

Оценете възгледите на А. Я. Герд от позицията на съвременните методи на естествената наука. Обосновете отговора.

един Герд А. Я. Уроци по предмет в началното училище. - SPb., 1883. - Част 1. - С. 7.

6. Откройте основните насоки за развитие на природното­знания през 19 век.

7. Последовател на А. Я. Герд, известният учен-методист В. П. Вах­Теров беше пламенен поддръжник на преподаването на предмети. В книгата си "Метод на предметно обучение" той разкри отношението си към предметното и словесното преподаване, а именно: 1

Изключително словесно преподаване

Съобразява се с естеството на детето Значително увеличава успеха­скорост на обучение

Намалява времето за обяснение

Помага за възприемане на нова информация лесно, свободно, без много усилия Дава информация сигурна и точна

Дава на децата не само нови концепции, но и нови прозрения­впечатления и усещания Дава изображенията ясни

Позволява на ученика самостоятелно да открие признаци в предмета, за които нито учителят, нито книгата говорят Развива наблюдение, което играе важна роля в живота

Увеличава доверието във вашите знания

Анализирайте всяка точка за сравнение между словесното и предметното обучение и заключете, че това е подходящо за­настройка.

Какви мисли на В. П. Вахтеров, според вас, са актуални в нашето време? Разумно и разумно докажете вашата гледна точка.

един Вахтерова Е.О. Вахтеров В. П., неговият живот и творчество. - М.: Издателство на АПН РСФСР, 1961. - С. 28.

8. В системата на началното образование В. П. Вахтеров предотврати болката­вашето място за обяснително четене, включително в изучаването на природата.

9. Известният методист от XX век Л. С. Севрук твърди, че раси­разказът и разговорът са основните методи за преподаване на природни­знания, но те трябва да се комбинират с яснота. В същото време, по мнението на Л. С. Севрук, яснотата не трябва да се свежда само до демонстрация на ръководства, тя трябва да се извършва под формата на експерименти и на­наблюдения, проведени от самите деца за проверка на изображенията,­данни „според думата на учителя“. От позицията на съвременната методология за оценка­ограничете възгледите на Л. С. Севрук.

10. До началото на ХХ век, в метода на първичната естествена наука, слоят­имаше три гледни точки по въпроса за „естествената наука“ и методите на нейното преподаване.

Разширете същността на всяка гледна точка, сравнете ги. Кой предпочитате и защо?

Какви съвременни програми могат да се сравнят с това? Защо? Оправдавам.

12. До началото на 30-те години. в резултат на това идеята за сложността беше изоставена­Тогава програмата за естествени науки от 1932 г. изглеждаше като­по следния начин: 1

1-ва година на обучение - „Сезонни промени в природата“. Материалът се изучава въз основа на преки наблюдения на деца.

2-ра година на обучение - "Зеленчукова градина, градина (в града - парк), езерце, река, гора, растения и животни в природата." Материалът се изучава отделно.­нови "естествени групировки".

3-та година на обучение - „Почва и минерали. Вода, количка­дух ". В края на годината започва темата „Растителният живот“, преминавайки­в 4 клас.

4-та година на обучение - "Растителен живот". "Живот на животните". "Живот и структура на човешкото тяло".

Разберете дали идеите на А. Я. Герд са били използвани при разработката

1 Програмата е била в сила до учебната 1936/37 година.

13. От учебната 1937/38 година естествените науки като отделно изследване­Този предмет беше изключен от програмите на I и II клас. В обясни­Бележка към програмите от този период показва, че учениците в тези класове трябва да получават знания за природата в часовете за четене и развитие на речта, както и за екскурзии до природата и чрез организиране на извънкласни наблюдения (сред природата, жив ъгъл, на училищна площадка) ) 1 .

От учебната 1948/49 година децата започват да изучават естествени науки като самостоятелен предмет едва в 4 клас.

14. От учебната 1958/59 г. в 4-ти клас на началното училище­Има интегриран предмет - естествена история. Обяснете защо тази тема е интегрирана.

Появата на нов предмет изискваше допълнително подобрение.­разработване на методология, разработване на нови подходи за обучение в­род. Тази работа беше ръководена от М. Н. Скаткин.

Определете кои идеи за преподаване (насоки) са били основата за развитието на този курс. Какви условия не са­са необходими за реализиране на тези идеи?

До каква степен е отчетен опитът от предходни години? Какви са прин­Какви са ципичните разлики в методологията от 60-те и 80-те години? Причина и преди­шоу.

16. Защо в съвременните документи образователната област, изучаваща природата в началното училище, се нарича не природа­отричане и „Светът наоколо“?

17. Идентифицирайте какви нови проблеми в областта на методологията на ЕС­тестови проучвания са разработени през XX век.

1 Под „училищен сайт“ разбираме цялата територия, принадлежаща на училището.