Показания за цезарово сечение с гестоза

Индикация за цезарово сечение с гестоза е:
един) еклампсия по време на бременност и раждане при липса на условия за доставка през вагиналния родов канал;
2) тежки усложнения на гестозата (подозрение или наличие на мозъчни кръвоизливи, отлепване на ретината или кръвоизлив, кома, остра бъбречно-чернодробна недостатъчност, преждевременно отлепване на плацентата);
3) няма ефект от лечението тежки форми на нефропатия и прееклампсия с неподготвен родов канал;
4) без ефект от индукция на труда или стимулиране на раждането;
пет) комбинация от гестоза с акушерска патология (тазово предлежание, голям плод и др.);
6) тегло на плодовете по-малко от 1500 g и незряла шийка на матката;
7) влошаване на състоянието на майката (повишаване на кръвното налягане, тахикардия, задух, поява на неврологични симптоми) или плод по време на раждане при липса на условия за бързо раждане през вагиналния родов канал.

Значителен интерес представлява tуправление на труда при жени с прееклампсия. Комплексна интензивна терапия при раждане с гестоза има редица функции. Основната задача на лечението по време на раждането е адекватно облекчаване на болката и ефективна антихипертензивна терапия. Облекчаването на болката при раждане се извършва поради продължителна фазова аналгезия, комбинираната употреба на невротропни лекарства за различни цели. Основава се на кислородно-кислородна аналгезия (съотношение 2: 1), интравенозен промедол (20 mg). При липса на ефект на фона на антихипертензивна терапия се използва продължителна повърхностна анестезия с помощта на интравенозно приложение на натриев оксибутират в размер на 40-50 mg/kg на фона на предварително интрамускулно приложение на седуксен (сибазон) при доза от 0,1 mg/kg под контрола на кръвното налягане.

Ефективно потенциране на киселинно-кислородна аналгезия интрамускулно или интравенозно приложение на 5-10 mg (2-4 ml) дроперидол или 5-10 mg (1-2 ml) седуксен в комбинация с аптигипстамини (супрастин, дифенхидрамин, тавегил, дипразин интрамускулно).

При раждане е много ефективно да се използва епидурална анестезия лидокаин, който освен обезболяващо действие има и хипотензивен ефект.

В първия етап на раждането трябва да се провежда в шумоизолирана стая. В периода на дилатация е показано ранно отваряне на феталния пикочен мехур (когато шийката на матката се отвори с 3-4 см) с цел намаляване на вътрематочното налягане и стимулиране на раждането, както и широкото използване на спазмолитични лекарства (не- shpa и др.).

През първия и втория етап на раждането проведено под кардиомониторинг контрол върху състоянието на плода и естеството на контрактилната активност на матката. Показана е профилактика на вътрематочна фетална хипоксия. Необходимо е да се ограничи терапията с течности до 500-800 ml.

Антихипертензивна терапия по време на раждането се следи кръвното налягане. Високото кръвно налягане и заплахата от прехода на нефропатия към прееклампсия и еклампсия могат да бъдат индикация за анестезиолога да проведе контролирана относителна нормотония с ганглиолитни лекарства, което обикновено се извършва при втория и третия триод на раждането. Ако е невъзможно да се използва този метод при тежка нефропатия, е необходимо да се изключат опитите чрез прилагане на акушерски форцепс (с цефалично предлежание) или отстраняване на плода от тазовия край (с предсекундно предлежание). Операцията на вакуумна екстракция на плода с гестоза е противопоказана. Дете, родено от жена с прееклампсия, е изложено на риск и се нуждае от специално наблюдение.

В третия етап на раждането за предотвратяване на кървене е показано интравенозно приложение на метилергометрин или окситоцин чрез капково приложение. Патологичната загуба на кръв при жени с прееклампсия трябва да се попълни напълно. Веднага след раждането е показана адекватна инфузионна терапия. Тъй като основните симптоми на гестозата регресират, количеството терапия постепенно се намалява.

За цезарово сечение използвайте комбинирана ендотрахеална анестезия, позволяваща да се контролира дихателната функция на пациента, да се изключи хипоксията и да се намали количеството на използваните анестетици. За пациенти с еклампсия при наличие на неадекватно дишане в първоначално състояние или при често последващи еклампсични припадъци, ендотрахеалната анестезия е необходима и за "леки" акушерски операции (форцепс и др.), Тъй като маската и интравенозната анестезия не позволяват адекватно дишане. В този случай механичната вентилация се използва не само като компонент на анестезия, но и като терапевтично и реанимационно средство. Не бива да се бърза с екстубация на трахеята; спонтанното дишане се извършва през ендотрахеалната тръба за 30 минути - 1 час. След екстубация на трахеята се създава терапевтичен и защитен режим чрез въвеждане на успокоителни, атарактични и други лекарства в намалени дози. В ранния следоперативен период комплексната терапия продължава, докато се възстанови функцията на жизненоважни органи.

В следродилния период е необходимо продължете терапията на гестоза преди изчезването на отока, нормализиране на кръвното налягане, изчезването на протеини в урината. Жените след раждането, претърпели тежки форми на гестоза, комплексната терапия в болница се провежда в продължение на 2 седмици. След изписването от болницата жените от тази група се наблюдават не само от акушер-гинеколог; те трябва да бъдат регистрирани при терапевт, нефролог и, ако е посочено, при други специалисти.