"Най-умният от всички" Д.Н. Мамин-Сибиряк

Аз

Пуйката се събуди, както обикновено, по-рано от останалите, когато беше още тъмно, събуди жена си и каза:

- По-умен ли съм от всички? Да?

Пуйката дълго се кашляше будна и след това отговори:

- О, колко умно. Кхе-кхе. Кой не знае това? Кхе.

- Не, говориш откровено: по-умен от всички? Има само достатъчно умни птици и най-умният от всички - един, това съм аз.

- По-умни от всички. кхе! Всички са по-умни. Кхе-кхе-кхе. - Това е.

Пуйката дори малко се ядоса и добави с такъв тон, че другите птици да чуят:

- Знаете ли, струва ми се, че съм малко уважаван. Да, много малко.

- Не, така ти се струва. Кхе-кхе! - успокои го Турция, като започна да коригира отклонените през нощта пера. - Да, просто изглежда. Птиците са по-умни от вас и не можете да си представите. Кхе-кхе-кхе!

- А Гусак? О, разбирам всичко. Да предположим, че той не казва нищо директно, но всичко е по-мълчаливо. Но чувствам, че той мълчаливо не ме уважава.

- Не му обръщайте внимание. Не си заслужава. кхе! В крайна сметка забелязахте, че Гандер е глупав?

- Кой не вижда това? На лицето му е написано: глупав гандър и нищо друго. Да. Но Гусак все още е нищо - как можеш да се ядосаш на глупава птица? И ето го Петелът, най-простият петел. Какво извика за мен вчера? И как викаше - всички съседи чуха. Изглежда, че ме нарече дори много глупав. Нещо такова изобщо.

- О, колко сте странни! - изненада се Турция. - Не знаеш ли защо изобщо крещи?

- Кхе-кхе-кхе. Това е много просто и всеки знае. Ти си петел, а той петел, само че той е много, много прост петел, най-обикновен петел, а ти си истински индийски, отвъдморски петел - така че той вика със завист. Всяка птица иска да бъде индийски петел. Кхе-кхе-кхе.

- Е, това е трудно, майко. Ха ха! Вижте какво искате! Някакъв прост петел - и изведнъж иска да стане индианец - не, братко, кофти си. Той никога няма да бъде индианец.

Пуйката беше толкова скромна и мила птица и непрекъснато се разстройваше, че пуйката винаги ще се кара с някого. Дори днес нямах време да се събудя и вече обмислям с кого да започна кавга или дори битка. Като цяло най-неспокойната птица, макар и не зла. Пуйката се обиди малко, когато други птици започнаха да се смеят на пуйката и го нарекоха бърборене, бъбриво и ломак. Да предположим, че отчасти са били прави, но да намерите птица без недостатъци? Това е! Няма такива птици и е още по-приятно, когато откриете и най-малкия недостатък в друга птица. Събудените птици се изсипаха от кокошарника в двора и веднага се надигна отчаян шум. Пилетата бяха особено шумни. Бягаха из двора, изкачваха се до прозореца на кухнята и крещяха неистово:

- А-къде! А-къде-къде-къде. Искаме да ядем! Сигурно готвачката Матрьона е умряла и иска да ни умъртви от глад.

- Господа, имайте търпение - каза Гусак, който стоеше на един крак. - Погледнете ме: аз също искам да ям и не крещя като вас. Ако изкрещях с върха на дробовете си. като този. Хо-хо. Или така: хо-хо-хо! Гандърът отчаяно се изкиска, че готвачката Матрьона веднага се събуди.

- За него е добре да говори за търпение - измърмори една Патица, - има гърло като лула. И тогава, ако имах толкова дълга врата и толкова силен клюн, тогава и аз бих проповядвал търпение. Самата тя би яла най-вече и би посъветвала другите да издържат. Ние знаем това гъше търпение. Петелът подкрепи патицата и извика:

- Да, добре е Гусак да говори за търпение. И кой извади двете ми най-добри пера от опашката ми вчера? Дори е пренебрежимо да хващате право за опашката. Да предположим, че имахме малка кавга и аз исках да кълна главата на Гусак - не отричам, имаше такова намерение - но това е моята вина, а не опашката ми. Така че казвам господа?

Гладните птици, като гладните хора, бяха направени несправедливи, точно защото бяха гладни.

II

Пуйката от гордост никога не бързаше с другите да се храни, а търпеливо чакаше Матрьона да прогони друга алчна птица и да го повика. Така беше и сега. Пуйката тръгна отстрани, близо до оградата, и се престори, че търси нещо сред различни отпадъци.

- Кхе-кхе. о, как искам да ям! - оплака се Турция, вървейки след съпруга си. - Сега Матрьона хвърли овеса. Да. и, изглежда, останките от вчерашната каша. че-че! О, как обичам кашата. Изглежда, винаги бих изял една каша, цял живот. Дори понякога я виждам в сънищата си през нощта. Пуйката обичаше да се оплаква, когато беше гладна, и изискваше пуйката със сигурност да я жали. Сред другите птици тя приличаше на възрастна жена: винаги се прегърбваше, кашляше, ходеше със счупена походка, сякаш краката й бяха прикрепени към нея само вчера.

- Да, добре е да се яде и каша - съгласи се с нея Турция. „Но умна птица никога не бърза с храна. Това ли казвам? Ако собственикът не ме храни, ще умра от глад. Така? Къде ще намери друга такава пуйка?

- Никъде няма друг подобен.

- Ето нещо. А кашата по същество е нищо. Да. Не става въпрос за кашата, а за Матрьона. Това ли казвам? Щеше да има Матрьона, но ще има и каша. Всичко в света зависи от един Matryona - и овес, и каша, и зърнени храни, и кора хляб. Въпреки всички тези разсъждения Турция започваше да изпитва пристъпите на глад. Тогава той стана напълно тъжен, когато всички останали птици бяха яли и Матрьона не излезе да му се обади. Ами ако е забравила за него? В крайна сметка това е много лошо нещо.

Но тогава се случи нещо, което накара Турция да забрави дори за собствения си глад. Всичко започна с факта, че една млада кокошка, разхождайки се близо до обора, изведнъж извика:

Всички останали пилета веднага се вдигнаха и извикаха с добра неприличност: „Ах-къде! Къде-къде.“ И Петелът извика най-силно, разбира се: „Караул. Кой е там?

Птиците, които хукнаха да викат, видяха много необичайно нещо. Близо до навеса, в една дупка, имаше нещо сиво, кръгло, покрито навсякъде с остри игли.

- Да, това е прост камък - забеляза някой.

- Той се разбъркваше - обясни Пиле. - Аз също мислех, че е камък, приближих се, но той щеше да мръдне. Правилно! Струваше ми се, че той има очи, но камъните нямат очи.

- Никога не се знае какво глупаво пиле може да изглежда от страх - каза Турция. - Може би това. това.

- Да, това е гъба! - извика Гусак. - Видях точно такива гъби, само без игли.

Всички силно се засмяха на Гусак.

- По-скоро прилича на шапка - някой се опита да познае и също му се присмяха.

- Има ли шапка очи, господа?

- Няма какво да се говори напразно, но трябва да действате - Петелът реши за всички. - Ей ти, нещо с игли, кажи ми, какво животно? Не обичам да се шегувам. чуваш ли?

Тъй като нямаше отговор, Петелът се сметна за обиден и се втурна към непознатия нарушител. Опита се да кълне два пъти и отстъпи в смущение.

- То. това е огромен конус от репей и нищо повече - обясни той.

- Няма нищо вкусно. Някой би ли искал да опита? Всички си бъбреха за това, което им дойде в главите. Нямаше край на догадки и предположения. Само Турция мълчеше. Е, нека другите говорят, а той ще слуша чужди глупости. Птиците дълго викаха, викаха и спореха, докато някой не извика:

- Господа, защо напразно си натрупваме мозъка, когато имаме Турция? Той знае всичко.

- Разбира се, че знам - каза Турция, разпери опашка и наду червените си черва на носа си.

- И ако знаете, кажете ни.

- Ами ако не искам? Добре, просто не искам. Всички започнаха да просят Турция.

- Все пак ти си нашата най-умна птица, Турция! Кажи ми, скъпа. Какво трябва да кажете?

Пуйката се счупи дълго време и накрая каза:

- Добре, ще ви кажа. да аз ще. Първо ми кажете кой мислите, че съм?

- Кой не знае, че ти си най-умната птица. - отговори всички в хор. - Така казват: умен като пуйка.

- Значи ме уважавате?

- Уважение! Ние уважаваме всички. Пуйката се счупи още малко, след това се раздуха, издуха червата му, обиколи три пъти хитрия звяр и каза:

- То. Да. Чудите се какво е това?

- Ние искаме. Моля, не се уморявайте, но ми кажете скоро.

- Това е някой, който пълзи някъде.

Всички тъкмо се канеха да се засмеят, когато се чу кикот и тънък глас каза:

- Това е най-умната птица. хи-хи.

Малка черна муцуна с две черни очи се появи изпод иглите, подуши въздуха и каза:

- Здравейте господа. Но как да не познаеш този Таралеж, Таралежче човече. О, каква смешна Турция имате, извинете, какъв е той. Колко учтиво да кажа. Е, глупава пуйка.

III

Всички се почувстваха дори уплашени след такава обида, която Таралежът нанесе на Турция. Разбира се, Турция каза нещо глупаво, това е вярно, но от това не следва, че Таралежът има право да го обижда. И накрая, просто е неучтиво да влезете в чужда къща и да обидите собственика. Както желаете, Турция все още е важна, представителна птица и със сигурност не е като някой нещастен таралеж. Всички наведнъж отидоха на страната на Турция и се появи страшен шум.

- Навярно и той всички ни смята за глупави! - извика Петелът, размахвайки криле.

- Той ни обиди всички.

- Ако някой е глупав, това е той, тоест Таралежът, каза Гусак и протегна врата си. - Забелязах го веднага. Да.

- Могат ли гъбите да са глупави? - отговори Таралежът.

- Господа, че напразно разговаряме с него! - извика Петелът. - И все пак той нищо няма да разбере. Струва ми се, че само губим време. Да. Ако например вие, Гусак, хванете стърнището му със силния си клюн от едната страна, а Турция и аз грабнем стърнището му от другата, сега ще се види кой е по-умен. Не можеш да скриеш ума си под глупаво стърнище.

- Добре съгласна съм. - каза Гусак. - Ще бъде още по-добре, ако се хвана за стърнището му отзад, а ти, Петел, ще го кълнеш право в лицето. И така господа? Кой е по-умен, сега ще се види. Пуйката през цялото време мълчеше. Отначало той беше зашеметен от наглостта на Таралежа и не можа да намери отговор на него. Тогава Турция се ядоса, толкова ядосана, че дори самият той се уплаши малко. Искаше да се втурне към грубияна и да го разкъса, за да могат всички да го видят и за пореден път да се убедят каква сериозна и строга пуйка птица. Той дори направи няколко крачки към Таралежа, напусна страшно и просто искаше да се втурне, когато всички започнаха да крещят и да се карат на Таралежа. Пуйката спря и търпеливо започна да чака как ще свърши всичко. Когато Петелът предложи да плъзне Таралежа край стърнището в различни посоки, Турция спря ревността му:

- Извинете, господа. Може би можем да уредим всичко на спокойствие. Да. Струва ми се, че тук има малко недоразумение. Оставете, господа, всичко е в мен.

- Добре, ще почакаме - с неохота се съгласи Петелът, който искаше да се бие с Таралежа възможно най-скоро. - Но така или иначе нищо няма да се получи.

- И това е моя работа - спокойно отговори Турция. - Да, слушай как ще говоря.

Всички се тълпяха около Таралежа и започнаха да чакат. Пуйката го заобиколи, прокашля се и каза:

- Слушайте, господин таралеж. Обяснете сериозно. Изобщо не обичам битовите проблеми.

„Боже, колко е умен, колко е умен.“ - помисли Турция, слушайки мъжа си в немна наслада.

- Обърнете внимание преди всичко на факта, че се намирате в прилично и добре отгледано общество, - продължи Турдюк. - Това означава нещо. Да. Мнозина смятат за чест да влязат в нашия двор, но - уви! - рядко някой успява.

- Истина! Истина. - чуха се гласове.

- Но това е така, между нас и основното не е това. Пуйката спря, направи пауза за значение и след това продължи:

- Да, това е основното. Наистина ли си помислихте, че нямаме представа за таралежи? Не се съмнявам, че Гандер, който ви прие за гъба, се шегуваше, и Петел също, и други. Нали, господа?

- Съвсем правилно, Турция! - извика наведнъж толкова силно, че Таралежът скри черната си муцуна.

- О, колко е умен! - помисли Турция, като започна да гадае в какво става въпрос.

- Както виждате, господин таралеж, всички обичаме да се шегуваме - продължи Турция. - Не говоря за себе си. Да. Защо да не се шегуваме? И, както ми се струва, вие, господин таралеж, също имате весел характер.

- О, познахте - призна Таралежът, като отново изложи муцуната си. - Имам толкова весел нрав, че дори не мога да спя през нощта. Много хора не издържат, но на мен ми е скучно да спя.

- Е, виждате ли. Вероятно ще се разберете с нашия Петел, който носеше като луд през нощта. Всички изведнъж се почувстваха весели, сякаш на таралежа липсваше само за пълнотата на живота. Пуйката тържествуваше, че толкова ловко се беше измъкнал от неловката ситуация, когато Таралежът го нарече глупав и му се засмя право в лицето.

- Между другото, г-н Таралеж, признайте го - каза Турция, намигвайки, - вие, разбира се, се шегувахте, когато ми се обадихте точно сега. Да. е, глупава птица?

- Разбира се, шегуваше се! - увери Таралежът. - Имам толкова забавен характер.

- Да, да, бях сигурен в това. Чували ли сте, господа? - попита Турция всички.

- Чували ли сте. Кой би могъл да се съмнява в това! Пуйката се наведе до самото ухо на Таралежа и му прошепна тайно:

- Така да бъде, ще ви кажа ужасна тайна. Да. Само условие: да не казваш на никого. Вярно, малко ме е срам да говоря за себе си, но какво можете да направите, ако съм най-умната птица! Понякога дори малко ме притеснява, но не можеш да скриеш зашито в чувал. Моля, само нито дума на никого за това.