Писмо-отговор от баща Олег до духовното дете NN за съпротива на греха и спиране на греха на практика

Писмо-отговор от баща Олег до духовното дете NN за съпротива на греха и спиране на греха на практика

За себе си се спрях на разбирането, че в този грях Паднах по моя вина, но не мога сам да се измъкна и Бог още не иска да ме измъкне от него, за да мога лесно да се измъкна, не се върнах лесно при него отново.

Много съм объркан от въпроса за моя произвол. Тъй като живея така, е слабо и жалко. Как така? Защо го имам? Не съм съгласен с това. Значи това не е моята воля? А къде е моят тогава? И защо фактът, че не съм съгласен (с) не ми пречи да съгреша? И нищо не се променя към по-добро. Как мога, живеейки така, да постигна нещо добро? Искам да постигна смелост пред Бог. Как може човек да постигне това с такава воля? Или просто трябва да съм толерантен през целия си живот? Защо не мога да бъда добър с Бог (о)?

искам да моя този грях и други грехове не повлияха по никакъв начин на вечността ми и че нямаше и най-малка вреда за мен от тях.
Искам Той да ме очисти и да ми даде добра воля и да живея (а) пред Него напълно и коренно различно от това как живея сега.

Искам да бъда силен (о) по Неговата благодат и да не се поддавам на демони и винаги да се държа любезно с Него.
Но сега за мен всичко е съвсем различно.
Всичко грешно.
Много лошо.
NN.

ОТГОВОР НА БАЩА ОЛЕГ

Помагам ви в борбата срещу греха и покаянието, детето ми все още е в Христос.

Вашето разбиране не е напълно правилно, но настроението ви е напълно лошо и не е угодно на Бог. Ти падна и попадаш в грях по твоя вина и желанието ти. Какво общо има Бог с него? Не е ли Той, който изисква от нас да спрем да грешим и да се покаяме за това, което сме направили? Не изисква ли от нас да мразим и да се отвръщаме от греховете? Не ни ли заплашва с вечни мъки за неразкаяли се грехове? Защо мислите, че Той трябва да ви отведе оттам, където не ви е водил?

Направеният грях носи акт на неверие в Бог, акт на съпротива срещу Него и Неговата свята воля и обида към Бог, затова той носи в себе си наказанието, съответстващо на греха, за това богоустойчиво движение и действие. Ако вие самите (а) себе си в съществуването на Бог толкова мразите и не съжалявате, че чрез отдаване на греха се обричате на вечни мъки във вечна изолация от Бог и Неговия свят, тогава нито Той, нито аз, нито някой друг, верен на Бог ще те съжали ... Не можете да се шегувате с Бог! Той не остави ангелите, които Му се противопоставиха, без наказание и те се превърнаха в зли демони. Той не остави първите хора, създадени от Него, без наказание и сега всички техни потомци живеят в изгнание от рая, в страх от смърт и посмъртно възмездие, в скръб, труд, неприятности и болести, в робство на демоните. Бог не остави без наказание цялото допотопно човечество за това, че те станаха толкова плътски, че вече нямаха място в себе си за Светия Дух. И без това животът на който и да е човек и цялата съвкупност от хора нямаха никакъв смисъл и значение и затова те бяха премахнати от Бог във водите на световния потоп. Бог не е оставил хората без наказание в Стария Завет. Достатъчно е да си припомним изгарянето на Содом, Гомор и още пет околни града с всички, които са ги населявали с огън от небето, както и екзекуцията на египтяните от Мойсей и 70-годишното пленване на хора от народа на Израел, избрани от Бог по това време. В периода на Новия Завет виждаме много екзекуции на Бог за грешните хора. Достатъчно е да си припомним двете световни войни, разпадането на руското царство, разрушаването на японските градове Хирошима и Нагасаки от бомбардировките на атомни бомби и италианския град Месина от земетресението. Ето защо, ако някой съгреши и мисли, че въпреки това Божието наказание ще бъде заобиколено, той дълбоко се заблуждава, свидетелствайки за дълбокия си демоничен чар. Така че не се ласкайте, защото и Божието наказание няма да ви заобиколи! Само вие сами можете да го заобиколите. Как Заобикаляйки активния грях! Тези. всъщност не греши!

Наистина няма оправдание за грешника пред Бог. Грехът беше грешен дори преди Бог да го определи за хората, но след това определяне в Божиите заповеди грехът стана (по думите на Свети апостол Павел) чисто грешен. Защо? Защото освен собствената си мерзост и лудост, той носи в себе си акт на неверие в Бог, акт на противопоставяне на Него, акт на презрение към Неговите заповеди и обида към Неговата слава и величие и клевета на Бог. По какъв начин грешникът клевети или лъже срещу Бог? И фактът, че той, чрез своето произволно служене на греха, изглежда казва, че: 1) Или Бог не вижда грешник ? Невярно; 2) Или Бог няма да накаже за грях ? лежи на площада; 3) или Бог изисква в своите заповеди към хората това, което е невъзможно за тях ? лежи в куба! Изповядвате последната лъжа, докато все още не бях моето дете. Признавате го с думите на самооправданието си, че вие ​​сами (а) не можете да спрете да грешите в действителност и да се измъкнете от това грехове. Ако Бог ни е заповядал: да бъдем верни само на Него; не си правете идол, не се покланяйте и не му служете; да не приемаме името на Бог напразно; спазвайте и пазете святостта на Божия ден ? за нас денят на възкресението на Исус Христос; почитайте баща си и майка си; не убивай; не крадете; не прелюбодействайте; не давайте лъжливо свидетелство срещу ближния си; да не желаете всичко, което има вашият съсед, тогава това ни казва това всеки от нас може и трябва за Бога да изпълнява тези (и всички останали) Божи заповеди! Бог не може да изисква от нас невъзможното и да заплашва за невъзможното за нас с вечни мъки.

Запишете си всички думи с големи букви, закачете ги на видно място и ги четете на глас всеки ден, за да си напомните: "Мога да спра да съгрешавам! Бог изисква това от мен и ми даде сила и интелигентност за това! С влизането ми в Неговата църква Той ми даде изобилната благодат на Светия Дух, която ще ми помогне в борбата ми с греха, ми дава сила да не греша, да мразя греха, да се отвърна от него завинаги, да насадя в себе си добродетел, която противоречи на греха! Веднага щом наистина искам и да се страхувам от Божиите заплахи за вечни мъки за греха, ще незабавно спрете да грешите! Страхувам се от Господ Бог и спирам да греша! Никога няма да премина към този грях. По-добре е Бог да сложи край на живота ми в това тяло, отколкото да ми позволи да съгреша с този грях. ". Прочетете тези думи, дори когато изпитвате желание за грях.

Не напразно вярващите дълги години отлъчват Светите Тайнства за престъпване на тежки грехове на практика. По този начин тя не само лекува грешника и спира разпространението на опасна инфекциозна болест в утробата й, но също така показва на всичките си деца, че всеки верен може и трябва да спре да греши сериозни смъртни грехове на практика. Докато не направи това, той стои по време на богослужения не с вярващите, а с катехумените (в края на вратата на храма), пада (в притвора на храма) и претоварен (на улицата, на верандата при вратата на храма).

И така, ако искате да бъдете с Бог завинаги и да бъдете благословени в Неговото царство ? прости греха, покай се и не греши в бъдеще. Живейте в покаяние и в него трансформирайте себе си (себе си) в нов човек по образа на Христос.

Твоята слаба и окаяна воля е достатъчна, за да спреш да грешиш, защото Бог няма неправда. Просто ревнуваш от това и молиш за помощ от Бог и светото небе. За днес ли си ? роб (и) на грешната страст и вашето рационално несъгласие не е достатъчно, за да му се противопоставите. Съпротивете й се всъщност и откажете веднъж завинаги, за да я удовлетворите всъщност. След това пазете мислите и чувствата си от нея, пазете зрението, слуха и допира си. Като от отровна змия, бягайте от свободното движение (наглост) в отношенията с хората, както от огъня, бягайте от осъждането на другите и екзалтацията над тях. Това е във вашата сила и във вашата сила. Тогава ще видите как вашата страст ще намалява малко по малко.

Така че, покайте се и се поправете на дело, за да не се обърна към призива към вас: „почти не е моето дете“ или дори към „вече не е моето дете“.