Писмо до Волтер

Волтер! Може би просто
беше написано, мислено на моменти,
смейте се искрено и рязко
над света и над себе си.

Във вашия „непросветен“ век,
не всеки би могъл да каже това,
като две наченки в човек
могат да се бият помежду си.

Да, времената са се променили малко,
но моралът е същият и уви,
за пореден път си проправи път да доминира
Слугите на Сатана навсякъде.

И Глупост, майка на народите,
за мошеници да се моля,
ражда изроди, за да си съвпадне,
така че има кой да води.

И така, в атрибута на безсрамната сила,
люлеещо масло,
ние деца на глупостта, нещастието
падна многогодишен дъжд.

И какво според теб е по-умно
подмокрихме се под него?
Въобще не! Напорист и по-зъл
обещайте да си биете муцуните.

И свещениците ни прощават греховете
за звънене, както преди, сребро
и умът на глупавите е объркан,
кимвайки на червено вчера.

Това е. През атомния век
нашата интелигентност е на върха!
И в държавния съвет
отпуснете се слуги TE!

Служете на хората, казвате, просто?
Седнете, следвайте заповедите.
Но плутокрацията е като краста,
поне да изгори политъна.

И блудници на арената
навсякъде, където слушат - тук и там.

И на Нева, както на Сена,
момичета съвпадат с мъже.

И, нека сивокосата маман прости,
но не е тайна за никого,
оттогава, може би, до сега
по-лесно е да узреете при статуквото.

Е, какво ще кажете за съпрузите? Те са като богове!
Саксиите знаят как да горят.
Освен семейните зали
друг влачи б. .

Така че ние се забавляваме. Не споря,
не е за мен да съдя хората на земята!
Кой какво е? Ето ме с теб,
понякога искам да говоря.

Шизофренични страсти.
Колко гъвкав е размерът им!
За късмет е това нещастие -
тогава Бог знае и теб, Волтер!

Далечна Франция с Париж,
особено тези стари години.
Но и Русия не е по-близо
се доближи до решаването на проблеми.

Нашият почтен Георги,
опитвайки се да спаси Русия,
търси всичко, гледа с остро око -
на кого да подариш своя славен меч.

Стреля по каменни камери,
ще гледа своя собствен ъгъл -
какво крие този маскарад,
кой ще бъде най-малкото зло?

Като този. И пак се чудя.
Луди мисли разтърсват сърцето ми.
Или може би напразно се измъчвам?
За глупостта завладява Dodger.

И през дрипавата Русия,
няма да ни доведе никъде отново
новокръстени месии
с вечната песен на шута.

Сбогом, Волтер! Писна ми да пиша,
и е време да се успокоите.
Изглежда, че казах много,
можеш ли да прочетеш всичко?

P.S. Съмнението е вечен приятел
всички пристрастени към писалката.
И аз страдам от това страдание,
като всички останали по света.

Написано между 1994 и 1996.
От стар тефтер.