Перфектно отмъщение

Обичам тази мъдра история-притча.

През следващите два месеца Хеши беше зает както винаги. Джо не се появи нито веднъж до определената дата - в навечерието на златната си сватба.
- Джо влезе, казва, че е назначен - предупреди секретарят на селектора.
- Благодаря, Лесли - каза Хаши, изправяйки се. Той влезе в чакалнята и видя най-добрия си приятел, нервно и разсеяно да разлиства списание.
- Здравей, Джо - каза Хеши и протегна ръка.
Джо скочи и стисна ръката на Хеша.
- Ето вашите документи - Хеши протегна тежък плик.
- Хеши, трябва да говоря с теб. Мога да дойда във вашия офис?
- Разбира се - каза Хеши, обърна гръб на приятеля си и отново се насочи към вратата. Влязоха мълчаливо в офиса.
Той затвори вратата зад Джо и седна до дъбовата си маса. Джо започна да крачи нагоре и надолу по стаята, разглеждаше и докосваше снимки и сувенири, които бяха обилно окачени по стените.
„Радвам се, че отидеш в юридическото училище, Хеш“, каза Джо, като извади от нокътя оформената юридическа диплома на приятеля си.
- Защо, Джо?
Джо пренебрегна въпроса, докато разглеждаше документа, висящ до дипломата.
- Спомняте ли си колко пъти паднахте на изпита за право да упражнявате адвокатска дейност? - попита той.
- Опитвам се да не помня.
- Три пъти. С баща ти се страхувахме, че никога няма да се откажеш.
- Оказва се, че ние тримата се страхувахме - съгласи се Хеши.
- Защо се провали толкова много пъти?
- Очевидно не бях много добър в полагането на изпити, Джо.
- Да. Мисля, че се справих по-добре в училище от теб.
- Със сигурност Джо.
- Но винаги си бил по-умен, Хеш. Как се получава?
- Не разбирам какво имаш предвид, Джо.
- Няма значение.
Джо накрая седна срещу Хеша и се загледа в приятеля си.
След дълго мълчание Хеши попита:
- Какво друго мога да направя за теб днес, Джо?
- Радваш се на развода ми, а, Хеш?
- Бих изкривил сърцето си, ако отговоря да, Джо.
- Искате ли да знаете как прекарах тези два месеца?
- Ако искате да ми кажете за това.
- Искам да ви кажа, защото това беше изцяло ваша идея.
- Е, кажи ми.
„Когато те напуснах, бях щастлив - за първи път от много дълго време. Отново имах цел в живота. Съзнанието ми беше възпламенено от красотата на нашия план. Мария трябваше да ме обича повече от всякога в живота си, а аз щях ... да си отида. Щеше да остане сама и нямаше да има кой да обвинява, освен себе си. Още същия ден се захванах с работата - донесох й букет цветя.
- Добро начало.
- Тя попита: „За какво става въпрос?“, А аз отговорих: „Без причина. Само защото сте. " И знаеш какво направи тя, Хеш?
- Не. Какво?
- Тя избухна в сълзи.

- Е, много добро начало, бих казал.
- Да. Но не исках да предизвиквам подозрение у нея и изчаках няколко дни, преди да направя следващата стъпка.
- И каква беше следващата стъпка?
- Поканих я на романтична вечеря във френския ресторант La Belle Amour.
- Как мина всичко?
„Имахме вкусна вечеря на свещи. Изпихме две бутилки вино. Трябваше да поръчам такси, за да се приберем, защото и двамата не успяхме да седнем зад волана.
"Добре", каза Хеши.
„Вечерта, когато се прибрахме у дома, не губих време за романтични увертюри - ако разбирате какво имам предвид. Просто не я пуснах, докато не заспа.
- Тя подозираше нещо?
- Абсолютно нищо.
- Какво направи след това?
- Е, на следващия ден останах вкъщи и не отидох да играя голф със старите си партньори.
- Отменихте голфа ?! - възкликна учудено Хеши.
- Да. Вместо голф, отидох с Мария в бижутериен магазин. Купихме й обеци за златната сватба.
- Дали дори тогава тя не подозираше нищо? - попита Хаше.
- Не. Абсолютно. Но това, което тя направи, ме изненада.
- Какво направи тя?
- Същата нощ тя облече същия неглиже, който беше върху нея в брачната ни нощ. И кълна се, че с правилното осветление и малко въображение тя изглеждаше почти същата като преди петдесет години.
- Тя винаги е била много красива жена.
- Да. На следващата сутрин й приготвих кафе, както й харесва, и го оставих на масата до леглото. Срещнах събуждането й с целувка и си чатяхме в леглото до обяд.
- Ами сутрешният ти голф?
- Отмених го отново. Партньорите ми вече не говорят с мен.
- И Мария?
- О, сега говорим непрекъснато. Зарязваме всичко и тръгваме да се лутаме веднага щом ни хареса. Понякога се държим за ръце на разходка.
Джо изглеждаше смутен, но продължи:
- И по време на тези разходки говорим за всичко.
- За какво например? - попита Хаше.
- Е, за всякакви дребни неща. Какво да засадите в градината. Какво да купя за внуци за техния рожден ден. Къде да отида за почивка.
- спорите?
- Шегуваш ли се? Възможно ли е да накарате една жена да ви обича, като й противоречи. Подхлъзвате идеите и плановете й по такъв начин, че тя да ги смята за нейни - и се гордее със собствения си ум.
- И така, оказва се както трябва! - леко подбуден приятел Хеши.
- Да. Това се случва от незапомнени времена - съвсем сериозно отговори Джо.
Хаши изчака продължението, но Джо дълго мълчеше.
- Значи тя те обича сега, Джо? - накрая наруши мълчанието на Хеши.
- Без никакво съмнение. Напълно съм сигурен.
- Как можеш да си сигурен?
„Самата тя постоянно ми разказва за това. И това не са само думи. Това е истинско чувство и тя ме кара да усещам това чувство по всякакъв начин. Сега тя наистина ме обича.
- Оказва се, че нашият план работи?
- И как! Всичко излиза точно както казахте.
- Приготвихте тоста си утре?
- Да.
- И какво възнамеряваш да кажеш?
Джо погледна Хеши и очите му се замъглиха от сълзи.
„Ще ви кажа колко много обичам Мария. Какво друго мога да кажа, какво мислите? - отвърна Джо, като избърса очи. Хаши се наведе през масата и подаде на Джо няколко салфетки, усмихвайки се.
- Знаеш ли защо се радвах, че стана адвокат, Хеш?
- Не.
- Защото винаги съм знаел, че имам нужда от човек, на когото може да се разчита, по-умен от мен, който ще ми помогне, когато е жизненоважно.
Джо отвори плика, който получи от Хеша, и скъса всички хартии. Хаши обиколи масата и прегърна стария си приятел.