Отзиви за творбата "Любов уморена"

Хубаво заглавие. И изключително точна. Да, именно умората довършва всякакви чувства и импулси на душата и тялото. Тя е в състояние да се търкаля в палачинка дори непоклатима и непревземаема стена, наречена Лоялност. Да, да, и тя няма да устои на тази способност да се чувства уморена. Съжалявам? Разбира се. Болезнено? Без съмнение. Горчиво? И как! Но какво да направя, ако нейният (неговият) глас вече не реагира в сърцето, докосванията не се усещат, дори миризмата дразни. Не беше ли толкова развълнуван преди? Да, но. Отново тази вечна игра на „Да, но.“ Както при чувството на срам, в състояние на огорчение. Това е нещо циклично и неизбежно, от Бога (нека ми прости).
Казвате от коя страна е Той тук? И прост, и труден въпрос. Ние сме негови деца, не ни ли създаде по свое подобие и образ? И така, какво следва. О, крамола се прокрадва в главата ми! Значи ли, и Той познаваше такива чувства и техния срив? Не е ли от Него този вечен безпокойство, желанието за ново и вълнуващо, за непостижим идеал.
Какво ни кара да си тръгваме? Това просто ли е стремежът към вътрешен комфорт? Или тук са доминиращи молби за тяло? Първото е егоизъм, второто е похот. И двете не са най-добрият показател за човек. Все пак. Който не е грешен?

Така се уморяваме от любов, обременени от „лепкава“ преданост, прекъсваме нишките между душите, губим връзка с телата на онези, към които бяхме толкова привлечени преди. Умора? Да. И металът се уморява, къде сме ние, крехки и нетрайни.
Бравушки, Сергей! Отново те извадиха твърди мисли със своята миниатюра. Болят повече от успокояват. Може би се подобряваме чрез болка? Ако е така, ние сме донякъде мазохистични.
Страхотна работа, колега! Честито! Силна.
С най-добри пожелания и сърдечност,

Ира, след думите ти няма за какво да говорим. Трябва да пием чай с волан. Благодаря! За вашия комплимент! Каквото и да се измъчвате, ще обясня - безразличие. Работата ми те закачи, накара те да се тревожиш, възмутена. и това е основното! Така че се получи. Можете да дишате и отново за писалката. С дълбоко уважение и признателност!

Здравей Сергей!
Благодаря ти много! Също така вярвам, че между тези, които са обичали, е много ценно да пазим истината, да можем да се гледаме в очите и да си признаем, ако любовта е изчезнала.

Много ми харесаха стиховете!

Късмет! Слънцето грее!)))
Вера.

Слънце за теб, топлина и любов! И никаква умора!