Отзиви за книгата Санкя

Захар Прилепин

Вторият роман на един от най-ярките дебютанти от 2000-те години, млад писател от Нижни Новгород, финалист на Националната награда за бестселър през 2005 г., ще бъде приятно откритие за истинските ценители на съвременната проза. „Санкя“ е историята на просто провинциално момче Саша Тишин, който, ако се беше родил по друго време, можеше да стане инженер или работник. Но „оловната гнусотия“ на модерността не му дава такъв шанс и Сашка се присъединява към младежката революционна партия с надеждата да промени света към по-добро.

Класически психологически роман, който днес сам по себе си е голяма рядкост, убедително доказателство, че присъстваме при раждането на нов оригинален писател.

Така започва „наивната“ революция на Захар Прилепин. И всъщност напълно безсмислено и жестоко действие, при което хората стават заложници, които дори не разбират какво, какво и защо. Игри на млади хора, които няма къде да сложат своите ... Разширяване

За да прочета тази книга, се поставих в отчаяни условия: дойдох в Утриш за три дни с нея. Няма цивилизация, няма интернет. Прочетох го и го оставих там (не го удавих, но исках, просто го смених с колекция от истории на Куприн, преди да си тръгна)
Според мен тази книга е напълно фалшива, пълна с гняв и презрение към хората. За мен те не са истински герои. Твърде тъп (тъп тъп) главен герой. Приятелите му са твърде едномерни, същият Отрицателен.
Някои безкрайни разговори и битки. Без смисъл и цел.
Показана е руската опозиция - безсмислена и безпощадна. Сякаш има само глупаци.
Като цяло всичко е някак смачкано и отвореният край (който изобщо не е отворен, разбира се) не е интересен.
Не бих препоръчал да прочетете тази книга.

Не мога да кажа, че книгата ми хареса - може би просто не е моя. За тези предупреждения на корицата, че книгата съдържа нецензурни изрази - о, предупреждение, не можете да кажете нищо! И вече се продава в плътна обвивка за ... Разширяване

Русия бълнува с Бог, червен пламък, където през дима могат да се видят ангели. Тези думи трябваше да се превърнат в епиграф. Но те не го направиха и има причина за това, честно казано, твърде силно за нашите хора.

Санка е революционер, който вече не разбира за какво се бори, има майка, приятели и родина. И какво е по-важно от това? Човекът, който ви е дал живот, се грижи за вас и ви обича повече от всеки друг. Приятелите са само име, революционна младеж, която мечтае да живее по различен начин от родителите си. Имат ли дори капка преданост? Вероятно не, но те имат нещо повече, желанието да се променят. Да унищожат стереотипите, да поставят начело собствената си ценностна система. И има родина, това не означава нищо за тях, за тях е просто красива обвивка. Или може би идея да се отнесе към разбиването на всичко по пътя.

И в цялата бъркотия той трябва да реши на какво е готов да отиде, за да намери себе си!

Санка е революционер, който вече не е ... Разширяване

Подозирам, че не съм най-добрият читател за тази книга. И все пак политиката на Руската федерация и аз не сме нещо, което трябва да се смесва в една бутилка, вярвайки, че няма да се случи нищо ужасно. Тук губя обективността си.

Що се отнася до Саша, някак си за цялата книга така и не стана ясно защо прави всичко това. И имаше упорито чувство, че има само една причина - няма къде другаде да се постави. А сцената в супермаркета, където той не разбира кой може да яде това, защо хората имат нужда от всичко това, като цяло е дразнеща. Както и твърдението, че човекът на 25 години не е ходил в нито едно кафене. Нормално ли е такъв човек да има нужда от революция? Не ми се струва. Това ли е, за да изберете и разделите. Но не и за промяна към по-добро.

Затова добър стил, неясен сюжет, но все пак с елементи на динамика, тъжни носталгични моменти, връзка със селото. Можеш да четеш. Но по-добре не е за мен.

Случи се така, че инициативата на Захар Прилепин започна именно с този роман. Искам известно време да живея с него в мълчание, твърде много е казано в текста. С доблестна смелост и претенция за фиксиране на времето. Случва се така, ще покрие с някакви философски съвпадения, които дори не можете да станете. И ако изтриете интимните сополи, тогава Прилепин се оказва удивителна комбинация от журналистическа безпощадност и напълно отчаяна романтика. Е, Саша Тишин предизвиква Бог, търсейки ада от генетично-революционния навик. Но в края на краищата той е защитен от висши сили, неговата истина, възпитавана от дълбочината на разбирането на несправедливостта на всичко вулгарно човешко. И демоните на релефа "Достоевски" текат, но колко са красиви! Прилепин оставя Русия за спомен, който никога няма да загубим. Той се разля по целия език на писателя, течащ и поетичен, правдоподобен в тази вечна приказна интонация, въпреки кратките, често журналистически лаконични фрази. Политиката в този роман не може да бъде изместена настрана, невъзможно е да останете безразлични към нейната литературна програма. Но някак много искам. И след това се върнете отново.

Вероятно рядък читател в наше време не е срещал името на Захар Прилепин. Авторът вече се превърна в модерна класика и няма да е излишно да се запознае с неговата проза.
Знам, че неговият роман "Обиталище" е високо ценен, но анотацията към ... Разширяване

Прочетох тази книга една от първите от Захар - прочетох я ненаситно за един ден. Това ви кара да мислите за съвременното общество, което е изградено. За Русия, която губим, и за липсата на перспективи за млади хора, които не са родени в семейства на елити. На места бучка се издигаше до гърлото.