ОТ ИСТОРИЯТА НА ВЪЗДУШНОТО ЛОТО

1 Хората отдавна мечтаят да летят като птици. Много народни приказки, легенди и предания разказват за това. Широко известна е например древногръцката легенда за Дедал.

Атинският скулптор Дедал и синът му Икар бяха за­са включени във висока кула на остров Крит. За да избяга от робството, Дедал направи крила от птичи пера за себе си и сина си, като ги закрепи с восък. На тези крила на облигации­Ники отлетя от острова. Прелитайки над морето, Икар започва да се издига все по-високо към слънцето. Слънчевите лъчи разтопиха восъка, крилата се разпаднаха, Икар падна в мо­отново и умря. Дедал отлетя безопасно за Италия.

Заедно с такива легенди са оцелели много легенди за действителните опити на човека да лети като птица.

Руската хроника разказва например, как по време на управлението на Иван Грозни „някакъв смерд Ни­китовият роб на болярския син „летял в някаква машина с крила, за което бил екзекутиран от царя. Царската заповед гласеше следното: „Човек не е птица, те нямат крила. Ако си сложи дървени крила, той твори срещу природата. Това не е работа на Бог, а от зли духове. За това сътрудничество със зли духове, прекъснете изобретението­главата ми. ".

Първият опит за научно обосноваване на възможността за мен­Човешкият полет принадлежи на великия италиански учен и художник Леонардо да Винчи (1452-1519). В една от неговите тетрадки бяха открити изчисления, свързани с полета на птиците и полета на човека с помощта на крила, задвижвани от мускулна сила. Според учения „аз­hanichny bird "трябва да се изгради по образа на лятото­чия мишка. В продължение на няколко века са били много­много опити за изграждане на такава „механична птица“. Всички те обаче се провалиха.

„Уважаемият съветник Ломоносов показа ма­гума, наречена летище, измислена от него и имаща цел с помощта на крила, кара­в движение с часовникова пружина натиснете въздуха (т.е. хвърлете го надолу) и се издигнете в горните слоеве на атмосферата, за да изследвате­определят състоянието на горния въздух чрез метеорологични уреди, прикрепени към тази летищна машина "[1]).

Крилата тук са лопатките на витлото, въртящи се около вертикалната ос. Когато винтът се завъртял по посока на часовниковата стрелка, лопатките създавали сила на повдигане. Тази сила обаче се оказа, очевидно, по-малко­по-малко от теглото на апарата, следователно моделът на хеликоптера M.V.Lo­Моносова не можеше да лети.

За създаването на хеликоптера са работили много изобретения.­касиери както в Русия, така и в западните страни. Но прозорци­този проблем беше решен само в наше време.

В средата на 19 век се ражда идеята за летяща машина с неподвижни крила. Сред изобретателите на този тип самолети се откроява руският морски офицер А. Ф. Можайски (1825-1890). Първо, той построи гигантски хвърчила и сам ги изкачи във въздуха. След това, изучавайки полета на птиците, Можайски започва да прави експерименти с модели на самолет, който сега наричаме самолет.

През 1876 г. излита макет на самолета на Можайски. През следващите години изобретателят разработва проект за самолет с парна машина и три въздуха­винтове. Тялото на самолета приличаше на лодка, уста­ново за количката. Закрепване към страните на тази лодка­имаше широки правоъгълни крила. Имаше кормила за управление - хоризонтални и вертикални. Проектът е разработен толкова убедително, че Можайски получи патент за своето изобретение.

Самолетът на А. Ф. Можайски е построен и изпитан през 1882-1885 г. на военно поле край Петър­бурга. В един от тези тестове, като свидетел­съвременници на Можайски, самолетът след­бягайки по дървената палуба се откъсна от него и не го направи­прелетя много над полето. За съжаление, поради повреда на машината и липса на средства, бяха проведени допълнителни експерименти.­открадна.

Самолетът на А. Ф. Можайски, както и летящата ма­гумите на други изобретатели, които са строили самолети в края на миналия век, имаха много недостатъци. Имаше няколко причини, поради които тогава не беше възможно завладяването на въздушния океан.

Основната причина беше, че науката за ле­По това време Таня беше все още слабо развита. За да създадете самолет, имате нужда от задълбочени познания за законите на полета и такива знания все още не са съществували *

Втората причина беше липсата на лек и мощен двигател. Парната машина не е много подходяща за самолет.

Освен това по това време няма опит в летенето на самолет. Но дори и в наше време­не е лесно да се научи. Дълги тренировки, необходими за овладяване на летателното изкуство.

Всички тези препятствия стояха на пътя на първите авиатори *).

Един от тях беше немският инженер Ото Лилиен­подемник. Изучавайки полета на птиците, той правилно заключи, че ако птиците останат във въздуха за известно време, а не ма­haya крила, тогава човек на правилно изчислени крила може плавно да се „плъзга“ от повишено място. Лилиентал реши, че преди да построи sa­мухи, трябва да овладеете немоторизирана летяща машина­ратом - планер.

Първият планер, построен от него през 1890 г., имаше крила със същата форма като тези на прилеп. Лилиентал първо излетя от покрива на навеса. Придържайки крилата към рамката, той хукна срещу вятъра и скочи надолу. В първия момент планерът се издигна леко нагоре и след това се плъзна на земята.

По-късно изобретателят построи втори планер с греда­вратни конструкции. На него Лилиентал летеше стотици полети от доста високи хълмове и се научи да лети добре с планер. При силен вятър, понякога той­Започна да се издига малко като птиците. Но по време на един от тези полети Лилиентал не можа да поддържа баланса на апарата и падна, разбивайки се до смърт.

От последователите на Лилиентал беше изиграна голяма роля­рали двама американски изобретатели - братя Уилбър и Орвил Райт.

*> От латинската дума "avis" - птица,

Братя Райт имаха малка работилница,­Ремонтирам велосипеди. В свободното си време те­построи планер, който имаше два реда крила и кормила. Пилотът лежеше на земята­Заповядайте. Братята извършиха много полети и научиха управлението на апарата толкова добре, че можеха само

полета птиците

НИКОЛАЙ ЕГОРОВИЧ ЖУКОВСКИ

Сложете на него aw, който се появи малко преди това­автомобилен бензинов двигател за превръщане на планер в самолет.

Първият полет на самолета на братя Райт се състоя през 1903 г. и продължи само около минута. Впоследствие продължителността на полета постепенно се увеличава. След две години упорити експерименти и

Подобрения самолетът може да лети вече 20 килограма­метра, а след това и повече. Състав на скоростта на самолета­изоставаше около 50-60 километра в час.

Скоро след това се появяват няколко нови типа самолети, създадени във Франция и други страни и започва тяхното бързо усъвършенстване.

Полети на Vilbour Wright и френски пилоти­са представлявали голям интерес по целия свят. В европейските страни се проведоха полетни състезания; десетки и стотици хиляди хора се стичаха при тях, за да видят покрива­плакирайте коли и поздравете смелите авиатори.

Така започва ерата на авиацията. Развитие на авиацията­се преплита с развитието на науката за летене - аеродин­miki *). Аеродинамиката изучава движението на телата във въздуха и силите, които възникват, когато въздушният поток действа върху телата. Тази наука изучава и полет със самолет. Тя учи инженера как да проектира и изгради себе си­години, а пилотът - как да лети с него.

Н. Е. Жуковски направи огромен принос за развитието на аеродинамиката. Той обясни как работят крилото на самолета и витлото. През дългите си години­нейната научна дейност, той основава колективен талант­нетърпеливи инженери и учени. Много от тях по-късно станаха видни фигури с­ветеринарна авиация.

Владимир Илич Ленин високо оцени заслугите на Н. Е. Жуковски към Родината и го нарече баща на руската авиация.