Остра оклузия на мезентериални съдове

Остра оклузия на мезентериални съдове - остро нарушение на кръвообращението в мезентериалните съдове, водещо до чревна исхемия. Болестта се проявява с остра, непоносима болка в корема, повръщане и диария, примесени с кръв, шок. Диагнозата на остра оклузия на мезентериални съдове се определя въз основа на клиничната картина, данни от селективна ангиография, коремна рентгенография, лапароскопия. Острата оклузия на мезентериалните съдове изисква спешна хирургична интервенция (емболия или тромбендартериектомия, резекция на засегнатите части на червата), предотвратяване на перитонит и повтарящи се оклузии.

Остра оклузия на мезентериални съдове

остра

Острата оклузия на мезентериалните съдове е спешна патология в гастроентерологията, произтичаща от тромбоза или емболия на мезентериалните съдове. Острата запушване на мезентериалните съдове се проявява с рязко нарушение на кръвообращението в съдовите зони, проксимално и дистално от мястото на запушване, придружено от силен ангиоспазъм и допълнително образуване на тромби, което води до остро недохранване и исхемично увреждане на чревната стена. В бъдеще започват да се развиват необратими деструктивни промени, образува се анемичен и хеморагичен инфаркт (некроза) на червата. Острата оклузия на мезентериалните съдове се характеризира с изключително тежко протичане и вие­сочна леталност.

Локализация и разширена­Степента на исхемична лезия на червата при остро запушване на мезентериални съдове зависи от вида и нивото на запушване, наличието на колатерални пътища за компенсиране на притока на кръв. В 90% от случаите се наблюдава запушване на основния ствол или на един от клоните на горната мезентериална артерия, което в по-голяма степен осигурява кръвоснабдяването на храносмилателния тракт. Долна мезентериална арте­Ria има добри съпътстващи връзки, поради което с неговата оклузия рядко възникват сериозни нарушения на мезентериалната циркулация. Оклюзията на мезентериалната вена е по-рядко срещана; възможна е и смесена лезия на мезентериалните артерии и вени, при която острата запушване на един от съдовете се предшества от хронична обструкция на другия.

Острата запушване на мезентериалните съдове се среща главно при мъжете над 50-60 години.

Причини за остро запушване на мезентериалните съдове

Острата запушване на мезентериалните съдове се развива като усложнение на различни сърдечно-съдови заболявания (атеросклероза, сърдечни дефекти, системен алергичен васкулит, ревматизъм, хипертония, аневризма на коремната аорта, аритмии), предишни операции на сърцето и аортата, злокачествени тумори, наранявания.

Тромбозата и емболията са непосредствените причини за остро запушване на мезентериалните съдове. При тромбоза луменът на мезентериалните съдове се блокира от тромб, образуван в резултат на промени в съдовите стени на фона на повишено съсирване на кръвта и забавен кръвоток (патогенетична триада на Вихров). При емболия се наблюдава запушване на мезентериалните съдове с частица от туморна тъкан, чуждо тяло или въздушен мехур, мигрирали от основния източник на увреждане с кръвния поток.

Може да възникне остра оклузия на мезентериалните съдове с компенсация, субкомпенсация и декомпенсация на мезентериалния кръвен поток. С компенсация на мезентериалния кръвен поток (спонтанно или под влиянието на консервативна терапия), всички чревни функции се възстановяват напълно. Субкомпенсация на мезентериалния кръвен поток поради недостатъчно­точното кръвоснабдяване може да доведе до редица чревни заболявания: коремна жаба, улцерозен ентерит и колит и др. Декомпенсация на мезентериалната циркулация­schenia причинява широко разпространен гноен перитонит и развитие на тежък коремен сепсис.

Симптоми на остра оклузия на мезентериални съдове

Подробна клинична картина на остро запушване на мезентериалните съдове може да бъде предшествана от предшествениците на заболяването, подобно на прединфарктното състояние - така наречената „коремна жаба“.

В повечето случаи острото запушване на мезентериалните съдове има внезапно начало и на етапа на исхемия (първите 6-12 часа) се характеризира с непоносима, схващаща коремна болка. Пациентът изпитва безпокойство, не намира място за себе си, заема принудителна поза с краката, приведени към стомаха. Има гадене и повръщане с примес на жлъчка и кръв, по-късно повръщане с фекална миризма, повтарящи се течни изпражнения с примес на кръв ("исхемичен­раждане на червата ").

Има остра бледност на кожата­кръв, цианоза, шок, повишено кръвно налягане с 60-80 единици (симптом на Блинов), брадикардия. Острата оклузия на мезентериалните съдове се характеризира с несъответствие между тежестта на състоянието на пациента и данните от неговия преглед: в първите часове коремът остава мек, коремната стена участва в дишането, има лека болка без симптоми на дразнене на перитонеум.

В стадия на инфаркта (6-12 часа след началото на остра запушване на мезентериалните съдове) усещанията за болка леко намаляват, но местната (в засегнатата област на червата) болка при палпация се увеличава, тестисът се подува (Mondor's симптом) може да се усети между пъпа и пубиса, състоянието на пациента се влошава ... Евакуационната функция на червата с­съхранява се, кръвното налягане се нормализира, пулсът се ускорява.

Етапът на перитонит започва 18-36 часа след момента на остро запушване на мезентралните съдове, характеризиращо се с рязко влошаване на състоянието: повишена болка (особено при движение), тежка интоксикация, признаци на перитонит, паралитична чревна обструкция.

Диагностика на острото запушване на мезентериалните съдове

Разпознаването на остро запушване на мезентериалните съдове се основава на анализа на клиничната картина на заболяването: синдром на остра коремна болка, анамнеза за сърдечни и съдови увреждания. Важна диагностична стойност е изследването на коагулограма, определяне на броя на тромбоцитите, холестерола в кръвта.

Обикновената рентгенова снимка на коремната кухина разкрива чревна пневматизация и наличие на хоризонтални нива на течности в коремната кухина. Специфичен метод за диагностициране на остра оклузия на мезентериалните съдове е селективната мезентерикография, която в ранен стадий на заболяването може да разкрие липсата на приток на кръв в багажника и клоните на мезентериалната артерия. Ако е технически възможно, се извършва магнитно-резонансна ангиография на мезентериални съдове.

Диагностичната лапароскопия открива промени­нения на червата и коремната кухина, наличие на признаци на анемичен и хеморагичен чревен инфаркт. Острата оклузия на мезентериалните съдове се диференцира от перфорирана стомашна язва и язва на дванадесетопръстника­Ki, остър апендицит, чревна непроходимост, остър панкреатит и остър холецистит.

Лечение на остра оклузия на мезентериални съдове

В случай на остра оклузия на мезентериални съдове е показана спешна хирургична интервенция, чиято цел е да се ревизира червата с оценка на неговата жизнеспособност, да се ревизират основните мезентериални съдове, да се премахне причината за съдова обструкция и да се възстанови мезентериалният кръвен поток, да се резектира некротични части на червата, предотвратяват перитонит.

Реваскуларизацията на червата се извършва чрез индиректна емболия или тромбоендартериектомия;.

При чревна некроза реваскуларизацията се допълва от частична или обширна резекция на засегнатите чревни зони и активен назоинтестинален дренаж за лечение на следоперативна чревна пареза. След 24-48 часа е възможно да се направи релапаротомия, за да се проследи състоянието на коремната кухина или да се приложи забавяне­анастомоза.

Пред- и следоперативното лечение на пациент с остра оклузия на мезентериалните съдове включва назначаването на антитромботични лекарства за предотвратяване на реемболия и ретромбоза; мерки за интензивна терапия с цел възстановяване на BCC, премахване на интоксикацията, подобряване на притока на кръв и метаболизма на тъканите, стабилизиране на сърдечната дейност. Извършва се антибактериална терапия, дренаж и саниране на корема­кухина за предотвратяване на гангрена и перитонит.

Прогнозиране и профилактика на остра оклузия на мезентериални съдове

Възстановяването на кръвния поток в мезентериалните артерии през първите 4-6 часа („златен период“) може да предотврати инфаркт­червата и възстановяват функциите му. Като правило хирургичната интервенция попада на II и III етапи на остра оклузия на мезентериалните съдове, така че смъртността след операция достига 80-90%. Прогнозата влошава наличието на основното заболяване, което доведе до остро нарушение на мезентериалната циркулация.

Предотвратяването на остро запушване на мезентериалните съдове се състои в своевременното елиминиране на потенциален източник на тромбоемболия, т.е. първично заболяване (атеросклероза, предсърдно мъждене, ревматични сърдечни заболявания, аневризми и др.).