"Детска градина номер 36"

Консултация с цехови елементи

„Особености на вниманието, възприятието и паметта при деца с речеви нарушения

Пълната реч е необходимо условие за формирането и функционирането­нормиране на човек, формиране на неговата личност. Речевите нарушения с различна етиология и патогенеза водят до отклонения в когнитивната и емоционалната­безволева сфера, до деформации в развитието на личността.
За оптимизиране на логопедията, знания за психо­логически характеристики на лица с речеви увреждания.

Особености на вниманието при деца с речеви нарушения
Внимание - това свойство или характеристика на умствената дейност на човек, осигуряваща най-доброто отражение на някои обекти и явления от реалността, като същевременно отвлича вниманието от другите.
Вниманието на децата с речеви нарушения се характеризира с редица специални характеристики.­носите: нестабилност, по-ниско ниво на доброволно внимание, трудности при планирането на техните действия. Децата имат затруднения с концентрацията­обърнете внимание на анализа на условията, търсенето на различни начини и средства при решаване на проблеми, изпълнението има репродуктивен характер.

Разлики се откриват в проявата на доброволно внимание в зависимост от модалността на стимула (зрителен или слухов):­За тези с речева патология е много по-трудно да се концентрират върху задачата по отношение на устната инструкция, отколкото по отношение на визуалната инструкция. В платното­в този случай има повече грешки, свързани с нарушението­чрез образуване на груби диференциации в цвят, форма, подреждане на фигури.

Според О.Н. Усанова, Ю.Ф. Garkushi), стабилността на скоростта на активност на деца в предучилищна възраст с алалия има тенденция да намалява­в процеса на работа. Децата с алалия имат грешки при вниманието.­Те продължават през цялата работа и не винаги се забелязват и елиминират сами. Естеството на грешките и тяхното разпределение във времето­венозно различен от нормата.

Всички видове контрол върху дейностите (проактивен, текущ,­следващите) често не се формират или значително се нарушават, а най-засегнати са проактивните, свързани с анализа на условията на задачата, и текущите (в процеса на изпълнение на задачата) видове контрол. Последващ контрол (по резултат) е възможен главно с допълнителната помощ на учител: трябва да повторите инструкции, да покажете проба, конкретни инструкции.

Характеристиките на доброволното внимание при деца с алалия са очевидно про­имат характер на разсейване. Така че, ако децата с речева норма бродят­те се карат на експериментатора, опитват се да определят по неговата реакция правилната­но дали те изпълняват задачата, тогава за деца с алалия е за предпочитане­отвличащите вниманието са: "погледнах през прозореца", "прави­събития, които не са свързани с изпълнението на заданието. " Ниско производство­свободното внимание при деца с TNR води до необразувано или значително нарушаване на структурата им на дейност.

Особеностите на вниманието на децата с дизартрия се проявяват в характера на допуснатите грешки. Отбелязва се, че липсващите признаци при деца с дизартрия преобладават над други видове грешки. Много деца не могат да проследят фигурите на един ред, да „прескочат“ целия лист, търсейки тази или онази фигура, или да започнат да попълват таблицата последователно, фигура по фигура, което показва недостатъчно разпределение на вниманието и слабо формиране на визуално- пространствени представи. Характерна особеност на дизартричното внимание е разсейването, под въздействието на ярки и силни стимули, импулсивност, обща дезорганизация, неспособност да се проявят волеви усилия за преодоляване на трудностите. Колкото по-високо е нивото на организация и саморегулация, толкова по-малко са пропуските. При деца с преобладаване на процеса на възбуда процентът на грешки е по-висок, отколкото при деца с инхибирани.

Възприемане - това е система от процеси на приемане и трансформация на формация, която осигурява на тялото отражение на обективната реалност и ориентация в околния свят.

Особености на зрителното възприятие при деца с речеви увреждания

G.L. Roserhart-Pupko (1966) говори директно за тясно взаимодействие­vii възприемане на реч и визуален обект. Възприятието и речта са взаимозависими при формирането си: постоянство и обобщено­възприятието, от една страна, и подвижността на визуалните образи, от друга, се формират и развиват под въздействието на думата. И така, отново­резултат от изследването визуално възприемане при деца в предучилищна възраст с реч­патология, бяха получени данни за недостатъчното формиране на интегралния образ на обекта, докато просто визуално разпознаване на­нални обекти и техните изображения не се различава от нормата (L.I.Bela­Кова, Ю.Ф. Гаркуша, О. Н. Усанова, 1991).

Трудности се появяват, когато задачите стават по-сложни (разпознаване на обекти в условия на припокриване, шум). Децата с OHP възприемат­имитират образа на обект в сложни условия с трудности: увеличаване­времето за вземане на решение отнема повече време, те не са сигурни в верността на отговорите, появяват се грешки при идентифициране, чийто брой се увеличава с намаляване на броя на информативните характеристики на обектите.
Когато изпълняват задачата за възприемане на действие (приспособяване към стандарта), децата с OHP често използват елементарни форми на ориентация, т.е. като изпробваме стандарта, за разлика от децата с нормална реч, които използват предимно визуална справка. Децата с OHP често се ръководят не от формата си, а от цвета, когато изпробват фигури.
Предучилищните деца с OHP също имат ниско ниво на развитие на азбучен гнозис: те почти не правят разлика между нормален и огледален правопис на букви, не разпознават букви, насложени една върху друга, срещат трудности при именуване и сравняване на букви, които са графично сходни, при именуване на букви на отпечатан шрифт, данни в бъркотия. В тази връзка много деца не са готови да овладеят писането. При изучаването на особеностите на ориентацията в пространството се оказа, че им е трудно да разграничат понятията „дясно“ и „ляво“, не могат да се ориентират в собственото си тяло, особено когато задачите стават по-сложни.
Според А.П. Воронова, деца в предучилищна възраст с OHP, в сравнение с нормално развиващите се, нямат видими­отклонения във визуалното разпознаване на обекти. Трудността се наблюдава при трудни случаи в ситуации на припокриване, шум, както и при изследване на буквен гнозис. Когато композирате история по веригата на ху­(последователен гнозис) децата с OHP прекарват повече време в харчене­или да разложим снимките в желания ред, не можа да идентифицира часа­те не разбираха смисъла на сюжета, не можеха да съставят пълна история. При изследване на оптично-пространствената гноза при деца с OHP, трудността беше разкрита в диференциала­ференциация на дясната и лявата страна, объркване в разбирането на предлозите, обозначаващи пространствените отношения.

По този начин е експериментално разкрито, че нарушенията на зрителната сфера при деца с тежка речева патология се проявяват главно в бедност и недиференцирани зрителни образи, инерция и крехкост на зрителните следи, както и при липса на силна и адекватна връзка между дума и визуалното представяне на обекта.

Функции на паметта при деца с речеви увреждания


Памет - това е психично свойство на човек, способността да се натрупва, (запаметява) съхранява и възпроизвежда опит и информация.
Както се вижда от голям брой проучвания в различни страни (D. Brobent, N. Boy, P.I. Zinchenko, V. Kinch, A.R. Luria, J. Thalland) паметта трябва да се разглежда като сложна функционална система, активна в природата, развиваща се в време, разделяйки се на поредица от последователни връзки и организирани на редица нива. Този сложен системен характер се запазва по време на основните процеси на паметта и се отнася еднакво за процеса на отпечатване (или запаметяване) и за процеса на възпроизвеждане (или извикване) на редица отпечатани следи.
Изследвания на паметта на деца с речеви нарушения са извършени от G.S. Гуменная, Л.И. Белякова, Ю.Ф. Гаркуша, О. Н. Усанова, Е. Е. Л. Figueredo и др. Оказа се, че обемът на зрителната памет на такива деца практически не се различава от нормата. Изключение прави възможността за ефективно запомняне на поредица от геометрични фигури от деца с дизартрия. Ниските резултати при тези тестове са свързани със сериозни нарушения във възприемането на формата, слабост на пространствените представи.

Резултатите от изследване на слухова памет при деца с речеви увреждания показват: слабо задържане на речевите сигнали и точността на тяхното възпроизвеждане, високо инхибиране на слухово-речевите следи, ниско ниво на развитие на произвол и контрол на слуховата памет, нарушено разпознаване от думи, представени на ухо, лоша подготовка за речеви стимули, бавна ориентация в условията на проблема и др. (И. Т. Власенко, Г. С. Гуменная, О. Р. Даниленкова, Е. М. Мастюкова, Е. Е. Л. Фигередо, Т. А. Фотекова и др.).

Е. М. стигна до същия резултат. Мастюкова, изучаваща групи деца с речеви нарушения. Тя отбелязва, че те имат намаляване на вербалната памет, като същевременно сочат съществуващата връзка между тежестта на нарушенията на паметта и тежестта на органичния синдром. ЯЖТЕ. Мастюкова подчертава зависимостта на словесната памет от стъпката­нито естеството на недоразвитостта на речта. Според О.В. Трошина и Е.В. Жулина, с намалени показатели на слухово-речевата памет в де­tei с OHP остават относително непокътнати възможностите за семантично, логическо запаметяване.

По този начин при децата с речеви нарушения се наблюдават следните характеристики на паметта: обемът на визуалната памет съответства на нормата, с изключение на запаметяването на геометрични фигури; преобладаване на семантичната памет над механичната памет, намаляване на функцията на слухова памет;
ниско ниво на продуктивност на забавено възпроизвеждане и запаметяване; относителна безопасност на семантичното, логично­запаметяване.