Основен психофизически закон

По-горе анализирахме проблема с праговете на чувствителност,-
отпуснат от Фехнер. Друг класически проблем на психофизиката,
също свързан с името на Фехнер е проблемът със зависимостта ve-
маски на усещане от величината на физическия стимул или основния пси-
хофизичен закон. Това е като функция в математиката:

Rshva 2. Сензация

y = Не,

където под в в този случай имаме предвид величината на усещането и под х -
физическа стойност на стимула.

Това не е ли интересна задача: да се определи как, от каква зависимост-
Физическият и психическият свят са свързани помежду си! Но за да
изчислете зависимостта на едно количество от друго, трябва да можете да измервате
тези количества. Най-малкото измерваме параметрите на физически стимул
научихме. А какво ще кажете за усещанията? Фехнер спори по следния начин-
веднага. Субектът не може да определи количествено величината на-
как се чувства. Например, човек не може да отговори без хитрост
на въпроса: „Колко пъти (два, три, четири) изпитвате сладост
Този чай по-силен ли е от усещането за сладост от друг чай? " Той може само-
да се каже кое от усещанията е по-силно (по-слабо). Какво може да се използва-
да се използва като единица за измерване на усещанията? Фехнер предложи за
това количество фина разлика, която е ми-
минималната разлика между физическите значения на стимулите, които
предизвиква усещане за различност. Да кажем, че добавяме към "оригиналния" чай не-
много захар и я дайте на човек на вкус. Той не забелязва разликата в слабостта.-
постигнато с предишния, усещането остана същото. Добавете още не-
много захар - не забелязва разликите; още малко - забелязано! Този
разликата между количеството захар в "оригиналния" чай и в чая, който вече е
изглежда по-сладък и се нарича величината на фината разлика, която
е нищо повече от стойността на диференциалната порьозност-
ха. Но какво се крие зад въвеждането на концепцията за „стойността на едва забележима разлика-
чия "? Зад него стои желанието да се намери минималната разлика между сензорите-
shcheniye, или минимална градация, минималното разстояние между
„Насечки“ върху „владетеля“ на сензациите.

Нека се обърнем към фиг. 2.4. Докато стимулът достигне определено физическо-
няма сензация. След достигане на абсолютния праг
се появява усещане. Абсолютен праг - нулева точка на сензорната ос-
Ний. Но не забелязваме твърде малка разлика между стимулите. Шка-
la усещанията са по-груби от мащаба на физическите величини. Необходимо е да се увеличи физиката-
няколко единици, за да се получи увеличение-
shcheniya в една единица. В нашия условен пример, за да се отнеме-
за да прочетете усещането от 0 до 1, трябва да увеличите стимула с 2 единици; така уве-

lich усещане от 1 до 2, трябва да увеличите стимула с 3 единици и т.н.
Стойността на едва забележимата разлика в първия случай е равна на 2, във втория -
3. Освен това, приемайки, както направи Фехнер, минимумът

Фигура: 2.4. Съотношението на физически и сензорни серии.

разликите между усещанията (в долната част на фигурата) са равни между-
борба, т.е. че увеличаване на усещането с увеличаване на стимула с един
забележима разлика винаги причинява същото увеличение на величината
усещания, тогава можете да измервате усещанията, като преброите броя на едва забележимите-
разлики, натрупани с увеличаване на стимула от абсолютното-
рога. И така, първото предположение на Фехнер, което той използва при извеждането
формули на основния психофизически закон, е, че природата-
усещане с увеличаване на величината на стимула с един
забележимата разлика е постоянна (винаги една и съща).

Втората причина за извеждането на формулата за зависимостта на усещането от
стимулът беше така нареченото съотношение на Вебер. Германски физиолог
Предложи Вебер (и това впоследствие беше потвърдено експериментално-
лос), че съотношението на едва забележимата разлика към стойността на началната-
мулето е равно на някаква константа за всяка сетивна модалност
(за всеки тип усещане) стойност. В този случай говорим за co-
по отношение на физическите величини. Какво означава постоянството на тази връзка?-
шения? И защо Уебър имаше такава идея? Представете си, че вие
взе голяма чаша чай, като преди това сложи една лъжица sa-
Хара. Ако добавите още една лъжица чай към тази халба, ще почувствате веднъж-
лице? Може би да. И ако в чашата вече има 10 супени лъжици захар, то след това
добавяне на още едно забелязване на разликата? Едва ли. Колкото по-интензивно-
интензивността на първоначалния стимул, толкова повече трябва да го увеличите, за да забележите
разликата, с други думи, толкова по-голяма е величината на едва забележимата разлика.
В нашия условен пример този принцип обикновено се спазва:

където е величината на едва забележима разлика,/е величината (интензивността)
първоначален стимул.

Въз основа на разпоредбите за равенство на минималните разлики между
усещания и съотношението на Вебер, Фехнер математически извежда-
муле на основния психофизически закон:

Където R— величината на усещането; С константата, свързана със съотношението
Вебер; 5 - величината на действащия стимул; - абсолютен праг.

Около сто години след появата на книгата на Фехнер „Стефан“ [1960]
излагат идеята за възможността за директна количествена оценка-
ки като човек на своите чувства. В допълнение, Стивънс ревизира основите-
Постулатът на Фехнер за постоянството на минималните разлики между сензорите-
schenii: вместо Стивънс предложи тази връзка
изглежда подобно на отношението на Вебер, но не е така
физически ценности и психически - усещания. Съотношение на Стивънс
означава, че съотношението на минималното нарастване на усещането към резултата-

Глава 2. Чувство

усещането е равно на постоянна стойност. Просто казано, ако сме-
изпитваме слабо усещане, за да изпитаме малко по-силно,
е необходима само лека промяна в усещането, за да се усети-
кажи разликата. Ако изпитваме много силно усещане, тогава само-
до мощен прилив в нашия умствен живот ще ни накара да забележим това
нещо в чувствата ни се е променило.

Въз основа на математически предложената връзка на Стивън
изведе формулата на основния психофизичен закон:

Връзката между усещането и физическия стимул има, според Ste-
vensu, не логаритмично, а експоненциално. По-късно имаше предложения-
съпруги много други формули на основните психофизични-
кон.