Осигуряване на приемственост в преподаването на английски език в началните и средните училища

Правилната организация на приемствеността по отношение на предмета „Английски език“ е от особено значение, тъй като спецификата на преподаването включва създаването на социално-културна комуникативна среда в класната стая.

Според Федералния държавен образователен стандарт за начално общо образование предметните резултати от овладяването на програмата по английски език трябва да отразяват:

1) придобиване на основни комуникативни умения в устна и писмена форма с носители на чужд език въз основа на техните речеви способности и потребности; овладяване на правилата на речта и неречевото поведение;

2) овладяване на начални езикови понятия, необходими за овладяване на устна и писмена реч на чужд език на елементарно ниво, разширяване на езиковите хоризонти;

3) формиране на приятелско отношение и толерантност към говорещите на друг език въз основа на запознаване с живота на техните връстници в други страни, с детския фолклор и наличните образци на детската художествена литература [3].

По време на прехода към основния етап на училищното образование резултатите от предмета трябва да отговарят на следните изисквания:

1) формиране на приятелско и толерантно отношение към ценностите на други култури, оптимизъм и изразена лична позиция във възприемането на света, в развитието на национално самосъзнание, основано на запознаване с живота на своите връстници в други държави, с образци на чужда литература от различни жанрове, като се вземе предвид нивото на чуждоезикова компетентност, постигнато от учениците;

2) формиране и усъвършенстване на чуждоезиковата комуникативна компетентност; разширяване и систематизиране на знанията за езика, разширяване на езиковата перспектива и лексикален запас, допълнително овладяване на общата речева култура;

3) достигане на предпрагово ниво на комуникативна компетентност по чужд език;

4) създаване на основа за формиране на интерес към подобряване на постигнатото ниво на владеене на изучавания чужд език, включително на основата на самонаблюдение и самочувствие, при изучаване на втори/трети чужд език, в използването на чужд език като средство за получаване на информация, която ви позволява да разширите знанията си в други предметни области [4].

В момента различни аспекти на този проблем са във фокуса на вниманието на учители, психолози, учени и методисти. Така че, според А. В. Шарипин, приемствеността в образованието формира механизма на неговата приемственост, тъй като всеки следващ етап на образование се основава на постиженията на предишния, включва ги като основа за по-нататъшно развитие [6; 156].

Разглеждайки процеса на преход на децата от основно училище към основното училище, психолозите отбелязват следните особености на юношеството, които влияят на учебния процес: водеща дейност - общуване с връстници, овладяване на нови норми на поведение и взаимоотношения с хората; формирането на самочувствие, характер; развитието на логическото мислене, способността за теоретично мислене и самоанализ, да се оперира с абстрактни понятия. Според Г. А. Цукерман, „... този възрастов интервал е наистина„ ничия земя “в периодизацията на умственото развитие, което е еднакво неоснователно твърдено от специалисти както в началното училище, така и в юношеството. Между другото, нито едното, нито другото не са в състояние да овладеят смислено тази възрастова територия, защото тя е качествено различна от 8-9 години - ядрото на училищното детство и от 13-15 години - ядрото на юношеството ”[ 5; 19] ... През този период, както отбелязва Г. А. Цукерман, има синхронизация на две кризи: образователна криза, свързана с резки външни промени в начина на живот на учениците, и възрастова криза със значителни вътрешни промени, които водят до срив на установената система от връзки и взаимоотношения на човек с другите хора и изграждане на форма на живот [5; 20].

По този начин успехът на образователния процес в съвременното училище зависи от отчитането на спецификата на психологическите характеристики на учениците в преходни периоди.

Най-подробното определение на понятието „приемственост“ е дадено от А.А. Леонтьев: „... наличието на последователна верига от образователни задачи през цялото образование, превръщащи се една в друга и осигуряващи постоянен, обективен и субективен напредък на учениците напред във всеки от следващите интервали от време. Под приемственост се разбира приемственост в границите на различни етапи или форми на образование (детска градина - училище, училище - университет, университет - следдипломно образование), т.е. в крайна сметка - една организация на тези етапи или форми в рамките на интегрална образователна система “[2; 29].

По този начин приемствеността предполага разработването и приемането на единна система от цели и съдържание на образованието през целия курс на обучение от детската градина до висшето образование. В съвременната родна педагогическа практика принципът на приемственост и приемственост на образованието се прилага най-пълно и последователно в Образователната система „Училище 2100“. Те идентифицират следните насоки за осъществяване на приемственост, които определят целостта, последователността и последователността на целия образователен процес: методическо единство; единство на целта; смислено единство; процесуално единство; единство на оценка на образователните постижения на учениците [2; 29].

Г.А. Цукерман твърди, че причините за трудностите, които изпитват учениците по време на прехода от основно към основно училище, са „прескачане от една образователна система в друга, в несъответствие на програми, форми на обучение, дисциплинарни изисквания, стилове на общуване и много други“ [ 5; 21]. По характерните проблеми на учениците от 5 клас О. А. Матвеева и Е.А. Лвов [5; 19] приписват неравномерното ниво на подготовка на децата, което се дължи на множеството програми за начално училище, които не винаги са в съответствие с програмите на основното училище.

За да определим доколко ефективно се извършва преходът от основно към средно училище на примера на средно училище № 17 на MOBU в Якутск, ние проверихме остатъчните знания от началното училище на ученици от 5 „б“ клас. Тестът е разработен от учителя по английски език MBOU средно училище №1, Покров, Владимирска област Bulycheva NV. и е предназначен за програмата "Английски с удоволствие" (Приложение 1). В този тест четири задачи са насочени към контрол на лексикалните знания, включително пълно разбиране на текста и проверка на граматическите умения. Общият брой точки е двадесет и седем. Разработили сме критерии за оценка на лексикални и граматични умения съгласно този тест (Таблица № 1).

Система за критерии за оценка