Определение на понятието "комуникация". Структура и средства за комуникация

Съществуването на много различни дефиниции на понятието­усещането "е свързано преди всичко с различни подходи и възгледи по този проблем. Ще използваме следното определение.

Комуникацията е сложен многоизмерен процес на установяване и­потокът от контакти между хората, генериран от нуждите на съвместното­дейности и включително обмен на информация,­разработване на единна стратегия за взаимодействие, възприемане и разбиране на други­gogo man.

На практика двете концепции за „около­комуникация "и" отношение. Тези понятия не съвпадат. Комуникацията е процес на реализиране на една или друга връзка.

Предвид сложността на понятието "комуникация", е необходимо да се посочи­прочетете структурата му, така че по-късно да е възможно да се анализира всеки­th елемент. Ще характеризираме структурата на комуникацията, като изтъкнем три взаимосвързани страни в нея: комуникативна, интерактивна и перцептивна.

Комуникативна страна на комуникацията е обменът на информация­комуникация между хората. Интерактивен комуникационната страна се състои в организиране на взаимодействие между индивидите, т.е. споделяне не само на знания и идеи, но и на действия. Възприемане комуникационна страна означава процес на възприемане един на друг от комуникационните партньори и установяването на тази основа на взаимно разбиране. Естествено­Естествено е, че всички тези термини са доста произволни. Но тъй като тези взаимосвързани аспекти на комуникацията играят огромна роля, ще ги разгледаме по-подробно.

Тук е важен въпросът за средствата и механизмите на влияние.­tniks на комуникация помежду си в неговия процес. Основното средство за комуникация е езикът.

Езикът е система от знаци, която служи като средство за човешка комуникация, умствена дейност, начин за изразяване на самоналагане­лични знания.

Знаците са от голямо значение в процеса на комуникация.

Знакът е всеки материален обект (обект, явление, събитие­вратовръзка), която действа като указание и обозначение и употреба­използва се за придобиване, съхранение, обработка и предаване на информация­мация.

И така, думата "маса" е знак. Всички признаци на даден език (например­мерки, руски) образуват система от знаци: думите "маса", "стол", "диван" и т.н. обединени от обща концепция за мебели.

Чрез усвояване на значенията на знаците и как те са организирани да предават­чи съобщения, хората се учат да говорят един или друг език. Езикът става средство за комуникация, средство за установяване на отношения­и разбиране за тези, които го притежават. В същото време тя се превръща в средство за изолация за тези, които не го знаят.

В допълнение към общото значение за всички индивиди, знакът може да има свое собствено субективно оцветено лично значение за всеки. То се генерира от личния опит на човека, неговите желания, надежда­ми, страх, други чувства.

В послеслова към работата на Л.С. Виготски "Мислене и реч" неговият сътрудник А.Р. Лурия говори за значението на думата като за "вътрешно значение", което ". Има думата за самия говорещ и което представлява подтекстът на­обаждане. Думите "Карета за мен, карета!" не означава само, че Чацки посочва каретата и я иска­да дадеш. Вътрешният смисъл на изявлението се крие във факта, че Чацки скъсва с неприемливо за него общество и възклицанието на героя изобщо не е предаване на конкретно събитие.­тия, и "бучката смисъл", която стои зад нея ".

Когато комуникацията е формализирана ", по думите и делата на хората­по-важно е тяхното общоприето значение. За да осигурите точност при фиксирането на тези стойности, във вашата професия­Адвокати, дипломати и академици се грижат за строгостта на формулировката. По принцип това е много важно във всяка програма.­професионална сфера на дейност. Ако в общуването човек действа като индивид и изразява собствените си възгледи и чувства, то за събеседника, освен общоприетия смисъл на поведение, неговият личен смисъл става важен.

Можем да кажем, че можем да разберем човека като носител на определена култура само като разберем значението на неговите думи и действия. Да се ​​разбере като личност е възможно само като се вземат предвид както значенията, така и личните значения на неговите речи, жестове и т.н.

Не всички знаци, с помощта на които хората (доброволно или неволно) съобщават тази или онази информация за себе си, са културни продукти. Някои от тях са естествени прояви­ми организъм. Те включват: боя, която залива лицето, или, напротив, внезапна бледност, сълзи, които се появяват в очите, дро­ръкостискане, гласове и др. Тези знаци се наричат ​​знаци или sim­ptoms, те показват силни емоционални реакции на човек.

Определени култури обаче налагат редица изисквания за проява на дори най-мощните и значими емоции за даден човек.

По този начин сълзите са универсална проява на скръб. Не всички култури обаче насърчават толкова ясно показване на­емоция дори в ситуации, които са едно цяло­са високо оценени като скръбни. Една от тези ситуации­tions е смъртта на любим човек. В традиционната руска * народна култура беше обичайно да се плаче и крещи на погребения. Вдовица, която не плачеше горчиво, беше осъдена­носители.

Нека сега си припомним стихотворението на О. Манделщам „Лю­теранин ", в която той описва погребение­Обред Танта:

Който и да бяхте, починал лутеране, лесно и просто сте били погребани, очите ви бяха помрачени с прилична сълза, а камбаните биеха сдържано.

Мъката, преживяна от вдовицата на починал лутеран, е може би не по-малка от мъката на руска селянка, но религиозните и културни традиции принудиха един макси­ограничават изразяването на чувствата си, друго - мак­изрази ги.

Друг важен момент е, че само част от­той се предава от един човек на друг съзнателно, за да съобщи нещо на комуникационния партньор.

От тази гледна точка знаците се подразделят, както следва:

умишлено - специално произведени за трансфер на информация­формации;

неволно - неволно издаване на тази информация­ция.

Неумишлени знаци могат да бъдат разпознати­ки на емоции, които човек би искал понякога да скрие (например вълна­ръкостискането може да издаде ученика пред публиката, дори ако той има добър контрол над гласа и лицето си). Unintentsio­Знаците могат да съдържат и реч (например фишове, при които емоционалното състояние на говорещия се пробива). Нейн­тенденционните знаци могат да съдържат не само информация­за емоционалното състояние на партньора.

Тъй като неволните знаци говорят преди всичко за самия човек, неговите непосредствени, спонтанни реакции, много е важно да се научим да ги забелязваме и правилно да дешифрираме.