Оплаквания на пациентите

Оплакванията по своята същност са субективна проява на болестта. По време на първоначалния преглед е препоръчително да се даде възможност на пациента да ги изразява свободно. След това чрез активно изследване на органи и системи е необходимо да се идентифицират основните и вторични признаци на заболяването, като се характеризират по отношение на времето, интензивността, дължината, локализацията и т.н.

Систематичното описание на оплакванията в историята на заболяването не винаги съвпада с историята на пациента, тъй като е прерогатива на лекаря, неговия професионален опит, способността да се откроят основните и вторичните. Препоръчително е първо да подадете оплаквания, характеризиращи заболяването като инфекциозно. В този случай е практически по-удобно да се използва условното разделяне на заболяването на групи: инфекции с общо токсичен синдром, с увреждане на централната нервна система, остри чревни инфекции, инфекции на дихателните пътища, инфекции с лезии на кожата и лигавицата мембрани. При инфекции с общо токсичен синдром пациентите обикновено се оплакват от главоболие, обща слабост, слабост, мускулни болки, нарушение на съня.

Изразеното главоболие предполага невроинфекция, тиф и тиф и т.н. Обективният критерий за интоксикация е повишаване на телесната температура. Фактите са важни не само за повишаване на температурата, но и за нейните ежедневни колебания, наличие на студени тръпки, изпотяване.

Повтарянето на мозъчния генезис, което не носи облекчение, обща хиперестезия, мъчително главоболие с невроинфекции, заслужава специално внимание.

Оплакванията от общо токсичен генезис могат да бъдат с всякакви инфекции, като проява на синдрома на обща инфекциозна интоксикация.

Оплакванията от разстроени изпражнения, болки в корема, гадене, повръщане характеризират група инфекциозни заболявания с преобладаваща лезия на стомашно-чревния тракт (остри чревни инфекции). Оценката на честотата на изпражненията и неговия характер, наличието на императивно желание за дефекация, тенезми и др. Са от голямо диагностично значение.

Запушване на носа, хрема, възпалено гърло, възпалено гърло, възпалено гърло, кашлица и др.

н. са признаци на инфекции с увреждане на дихателните пътища и белите дробове.

Пациентите с инфекциозни заболявания с преобладаваща лезия на кожата и лигавиците обикновено се оплакват от различен характер на обрива. Ако техният синдром на обща инфекциозна интоксикация не е изразен, тогава те първо отиват на дерматолог (еризипела, еризипелоид, шап и др.). Такива пациенти показват усещане за парене, сърбеж на кожата, последвано от изразени прояви по кожата и лигавиците.

Много е важно да се знае, че инфекциозно заболяване не може да се развие, ако няма етиологичен агент. Присъствието му в макроорганизъм обаче не води непременно до клинично изразено заболяване. Следователно субклиничните форми на инфекция не са рядкост, което може да се разглежда като латентен патологичен процес. Броят на субклиничните инфекции, леките или изтрити форми на заболяването се увеличава значително по време на епидемични огнища.