Обща социология социология номер 1

Моята задача е да ви запозная със социологията в няколко лекции. Няма да отрека, че това е трудна и отговорна задача. Трудно, защото все още няма установена система за социология: колко социолози - толкова много социология. Следователно всеки учител по социология е принуден да тръгне по своя път и да изгради система на социология на свой риск и риск. Това обстоятелство прави възможно възможността за изпадане в грешки и всеки от вас трябва да вземе предвид този факт предварително.

След тези уводни бележки, нека да преминем направо към нашата тема.

Първият въпрос, който възниква пред нас, е: каква наука социология? Какъв е предметът на изследването му и накрая кои са основните отдели тази дисциплина?

Най-често срещаният и често срещан отговор на тези въпроси е­Xia отговор: социология - това е науката за обществото и законите, манифест­в социалните явления. Това определение на социологията ти­произтича от значението на думата "социология", което буквално означава "думата (науката) за обществото". От него следва, че предмет на изучаване социологията е общество или социални явления. Това е, както казах, най-често срещаната дефиниция на социологията.

Едва ли обаче можем да се задоволим с такова определение: то е - уви! - дава ни малко. Щом се замислите малко, веднага възникват въпросите: какво е обществото? кои са признаците на социалните явления, които ги отличават от много други явления? ще има ли общество, например, купчина камъни, купчина мравки и рояк пчели, или общество ще бъде само колекция или колекция от­Дей? Ако купчина камъни, стадо коне или група дървета (гора) са общество, тогава очевидно социологията се превръща в всеобхватна наука, обхващаща физика, химия и биология, накратко прост етикет обозначаващ само нов термин за редица съществуващи науки. Ако не считаме купчина камъни, гора и т.н. като общество, тогава възниква въпросът: какви са характеристиките на едно общество, което е обект на изследване на социологията и дава основата за съществуването на последната като независима наука? Ще се опитаме да отговорим накратко на този въпрос. Тъй като говорим за общество, по този начин предполагаме присъствието на не една единица, не едно същество, а поне няколко. Единицата на обществото не представлява. Означава, обществото означава преди всичко съвкупността няколко единици (индивиди, същества, индивиди). Сега нека си представим, че тези единици (индивиди, индивиди) са абсолютно запушени и нямат никакви отношения помежду си. Ще има ли общество в този случай? Очевидно не. Оттук и заключението: обществото означава не само колекция от няколко единици (лица, лица и др.), но преди­вярва, че тези единици не са изолирани една от друга, но са помежду си в процеса на взаимодействие, тоест те се правят взаимно влияят върху друг, докосват се и имат една или друга връзка помежду си. С други думи, „концепцията за обществото предполага не само наличието на няколко единици, но се изисква и тези единици взаимодействаха помежду си.

Но дори тези характеристики не са достатъчни за обществото, изследвано от социологията. Всеки­Както знаете, всички обекти в света взаимодействат помежду си. Планетите са помежду си в процес на взаимодействие, известен под закона на гравитацията и инерцията, взаимодействието се дава между земята и камък, хвърлен нагоре, клетките на тялото, атомите и молекулите на неорганичните обекти също са свързани с всяка други чрез редица взаимодействащи процеси. Следователно, ако бяхме­концепцията за обществото само като набор взаимодействат­единици, това би означавало, че социологията като наука за обществото ще трябва да изучава планети, клетки, атоми и молекули и т.н., тоест целия неорганичен и органичен свят, изследван от физикохимичните и биологичните науки. С други думи, с­Киологията ще трябва да се превърне в изцяло наука, обхващаща всички дисциплини, тоест по същество празно пространство, гол етикет, ново име за старите науки. Предвид гореизложеното, очевидно е необходимо да се цитират признаците, които характеризират понятието общо­общество, добавете нови, които отличават обществото, изследвано от социолозите­нея, от редица други общества като съвкупност от няколко взаимодействия­оперативни единици.

От казаното естествено следва, че обществото като предмет на изучаване­социологията се дава само там, където са дадени няколко единици (индивида), надарени от психиката и взаимосвързани от процесите на психичното взаимодействия. И обратно, навсякъде, където е взаимодействието на определени центрове, лишени от психически характер, например взаимодействието на атоми, молекули, планети, камъни, дървета, най-простите организми, лишени от съзнание, - няма да има общество в смисъл на социологическо­бучка. Социологията изучава само онези общества, при които членовете на последните, освен неорганични и органични процеси, са свързани и чрез психично взаимодействие, т.е. обмен на идеи, чувства, волеви­всеотдайност, накратко, това, което се характеризира с думата „съзнание“. Атоми, молекули, обекти на неорганичния свят, най-накрая, най-простата оп­ганизми (амеби, протозои и др.), въпреки че са свързани помежду си чрез редица процеси на взаимодействие, но е лишено от психични форми: те не обменят идеи, чувства или волеви импулси. Това означава, че по този начин те не представляват общество в смисъл на социо­логично.

Сега въпросът е, каква е конкретната област на явленията, къде настъпват ли процеси на психично взаимодействие? Има ли някакви визуални знаци, насочващи етапи, които биха позволили да се каже: тук се дава психическо взаимодействие, но не и тук?

За да отговорим на тези въпроси, трябва да се обърнем за помощ към биологията и психологията. И тези науки казват, че само организмите, надарени с развита нервна система, в частност притежаващи сиво кортикално вещество на мозъка, проявяващо психичния живот като комплекс­на идеологически, волеви и сетивно-емоционални състояния. Извън развита нервна система няма и не може да има съзнание. Оттук и заключението: психичното взаимодействие се дава при комуникацията на организми, надарени с развита нервна система, по-специално сивата кора на мозъка. Такива организми са човече (хомо сапиенс) и по-висок животни. Следователно, общество в социологически смисъл означава на първо място, набор от хора в процеса на комуникация, и по-нататък - набор от взаимодействащи висши организми.

Всъщност, разглеждайки света на човешката общност, ние виждаме хора, които живеят заедно помежду си; помежду им всяка секунда има хиляди процеси на взаимодействие, които носят пси­химичен характер: обмен на идеи (религиозни, научни, ежедневни­ним, художествени образи и др.), обмен на волеви импулси (общества и кооперации, в които хората се обединяват, за да постигнат целите на търговски, благотворителни, икономически, морални, научни и др.), обмен на чувства (на основата на любов, състрадание, не на­вист, когато съзерцава драма, по време на религиозна церемония и др.). Животът на всеки от нас е непрекъснат процес на психично взаимодействие­действия между нас и други хора. Само през нощта, по време на сън, този процес е донякъде отслабен.

От тази гледна точка човешкото общество е като вълнообразно море, в което отделни хора, като вълни, заобиколени от себеподобни, непрекъснато се сблъскват помежду си, възникват, растат и изчезват, а морето - обществото - вечно бушува, агитира и не спира.

Всичко, което е казано за човешкото общество, е до известна степен приложимо за висшите животни, живеещи в общества, стада, групи.

Това е, накратко, обществото като предмет на социологията. Следователно, областта на изучаваните от последните явления е ограничена до света на хората и висшите животни, живеещи в общество от себе си и в процес на взаимодействие.

Засега ще се ограничим до тази дефиниция на предмета на социологията и­нека опишем отделите му. Тази характеристика ще ни помогне в същото време да разберем начините, по които социологията подхожда към изследването на обществото.

Цялата наука на социологията може да бъде разделена на четири основни отдел.

Това са основните отдели на социологията и задачите на последната.

Както можете да видите, тези задачи са толкова големи и всеобхватни, че правят излишни всякакви увещания, че е необходимо да се занимавате със социология, че тази дисциплина си заслужава да се работи и т.н.

След като накратко очертах предмета на социологията, задачите и основните раздели на последния, сега, преди да преминем към първия раздел - към общата доктрина на обществото, - накратко ще засегна: а) връзката на социологията­gii към други научни дисциплини, които изучават социални явления, б) историята на социологията като наука и в) основните насоки, същността­в момента е активен в социологията.

От казаното връзката на социологията с последната е ясна. Социология не е празен етикет за обозначаване на съвкупността от науки, не е това също е специална дисциплина, подобно на други, които са отрязали малък ъгъл от социални явления за култивиране, но представлява независима наука, която не се слива със съществуващите специални дисциплини, наука, която изучава най-често срещаните - родово - Имоти социални явления, които не се изучават първо.