Обосновка на тезата
По пътя на аргументацията се разграничават два вида обосновка.преместена позиция: директен и непряк.
един. Директната е обосновката на тезата без позоваване насупервизия с предположения на тезата.
Пряката обосновка може да приеме формата (1) дедуктивно разсъждение, (2) индукция или (3) аналогии, които кандидатстватXia независимо или в различни комбинации. Помислете за специалниползите от тяхното прилагане в процеса на аргументация.
(един) Дедуктивна обосновка най-често изразява в обобщаванена конкретен случай по общото правило. Тезата за принадлежността или непринадлежността на даден атрибут към конкретен-
мета или явление е оправдано с позоваване на добре известни закони на науката, емпирични обобщения, морални или правни предварителниписания, на очевидни аксиоматични позиции или по-рано, когатоясни дефиниции. Те изразяват тези разпоредби в по-голяма предпоставка и, разчитайки на тях като основания, преценяват конкретни факти, знанието за които е записано в по-малка предпоставка.
Пример за пряка дедуктивна обосновка са следните разсъждения. В резултат на анализа на обстоятелствата наконкретен случай, следователят стигна до заключението, че изстрелът по жертвата Н. е изстрелян от близко разстояние, чеповлияли на решаването на въпроса за извършителя на престъплението. В подкрепа на тезата бяха представени два аргумента. Първият от тях е преценка за факта: около огнестрелната рана на Н.но въвеждането на неизгорен барут. Вторият аргумент е емпириченНякои обобщения: следи от неизгорен барут са въведени околонепрострелена рана само когато изстрелът е изстрелян от близко разстояние.
Аргументът има следната форма: Теза:
Изстрел в N., направен от близко разстояние (T) Аргументи:
1. Ако около огнестрелната рана бъде открит имплантбарут (A), след това изстрелът беше близо (T).
2. Около огнестрелната рана по тялото на Н. са открити прониквания на барут (A).
Голям пакет - A ® T По-малък пакет - A
Особеността на дедуктивната обосновка е, че ако предпоставките-аргументи са верни, както и ако се спазват правилата за извод, това дава надеждни резултати. Истинността на тезата в този случай непременно следва от предпоставките. Също така, благодарядо обобщаващия аргумент, представен в по-голямата предпоставка deдуктивни разсъждения също го прави обяснителен или окенощна функция. Той засилва убедителното въздействие на дедуктивнияобосновка. (2) Индуктивна обосновка - това е логичен скок от аргументана ченгета, които предоставят информация за отделни случаи от определен вид, към тезата, обобщаваща тези случаи.
Нека дадем конкретен пример за пряко индуктивно обосноваваневания.
Теза:
За всички имуществени престъпления на престъпнициnym кодекс на Руската федерация предвижда един от видовете санкции - лишаване от свобода.
Аргументи:
(2) За всяко от единадесетте престъпления, като един от видовете санкции, лишаване от еднобод.
Като аргументи изчерпват всички разновидности на престъпносттазадържане срещу личното имущество на гражданите, след това оправданиетопод формата на извод пълна индукция, в коя от истинитепредположенията задължително следва истинското заключение.
Ако обосновката протича под формата на непълна - популярна или научна - индукция, тогава тезата е оправдана само с по-голяма или по-малка степен на вероятност. За надеждно обосноваване на тезата в този случай се използва допълнителна аргументация.
Индуктивната обосновка често се използва при анализа на повторнорезултати от наблюдения и експериментални данни при работаизползването на статистически материали. Специфичността на индуктивната обосновка е, че като аргументи като правило се използват фактически данни. С правилния подход към фактите, индуктивно изградената аргументация има много силнасочна убедителна сила.
(3) Обосновка под формата на аналогия - това е пряко обосноваване на тезата, която формулира твърдение за свойствата на единицитеявлението. Аналогията като метод за оправдание се използва в природните и социалните науки, в технологиите, в практиката на обичаяните разсъждения. Тук тя обикновено дава проблемни заключения. Методът за моделиране в различни области на технологията осигурява логично обосновани резултати, ако е разработентеоретично обосновани критерии за сходство.
Аналогията се използва в историческите изследвания като правдоподобен, но единственият възможен начин за обосноваване. Въз основа на асимилацията, заключенията на експертите по пръстови отпечатъциkikh, проследимост и други видове съдебни експертизи.
2. Обосновката на тезата чрез установяваненеверността на антитезата или други предположения, конкуриращи се с тезата.
Съществуват два вида конкуриращи се предположения с тезата (T): (1) преценка, която противоречи на тезата, която се наричаса антитеза (ù T), (2) членове на дизюнкцията в съдебно решение за раздяла, в който тезата е един от членовете на тази клаузации: T v A v B.
Разликата в структурата на конкуриращите се предположения определя два вида непряка обосновка: (1) апагогичен и 2) съблечентелесен.
(един) Apagogic 1 се нарича обосновка на тезата от устатаподновяване на неверността на противоречиво предположение - антиzisa. Аргументацията в този случай се изгражда на три етапа.
Първа стъпка. Ако имате дипломна работа т излагат позиция, която му противоречи - антитезата ùT; условно да го признае за вярно (допускане на косвени доказателства - DCD) и извеждане логическиki следващи от него последици.
Тезата и антитезата могат да бъдат изразени под формата на различни преценки. И така, за тезата под формата на едно утвърдително съждение „Н. виновен за това престъпление „антиzis ще бъде отричането на това решение: „N. не е виновен за товаразследване на това престъпление ”. Антитеза за едно твърдениеможе да има утвърдителна преценка, ако става дума за несъвместими свойства на едно и също явление. Например, отношението на противоречието се осъществява между тезата „Престъплението е извършено умишлено“ и антитезата „Престъплениетобеше направено небрежно ".
Ако тезата е представена от общо утвърдително предложение - „Всички S са P“, тогава антитезата ще бъде противоречивото частично отрицателно твърдение: „Някои S не са P“. За общо отрицателнона тезата „No S е P“, антитезата е частно утвърдително: „Някои S са P“ (вижте раздела на логическия квадрат за това).
1 апагогичен - от гръцки "отклоняващ", "отвеждащ"
Ако тезата е сложно предложение, като дизюнкция p v q, тогава антитезата ще бъде отрицанието на този изразния ù (р v q) или еквивалентен съюз ù р Ùù q. Например за тезата „В този случай е имало убийство или самоубийствов "антитезата ще бъде твърдението:" Не е вярно, че в този случайе имало убийство или самоубийство. " Еквивалентно изявление ще бъде следното: „В този случай не е имало убийство или самоубийство“.
Освен това, от общоприетата като истинска антитеза, както и от предположението(ùT) извлича логически последици от (C). На диаграмата това може да бъде представено по следния начин:
ùT®S.
Втора фаза. Последиците, логично произтичащи от антитезата, се сравняват с разпоредбите, чиято истина е била установена по-ранона (F). В случай на несъответствие тези последици се отхвърлят.
Тъй като F могат да бъдат надеждно разкрити факти, аксиоматични доказателства, научни доказателства. В случай на несъвместимост на последствията с тези данни, приоритет остава истинското полосъждения и последиците, които логично се извличат от предположениетосе отчитат като неверни:
ùТ®С, ùС ùùT
В резултат от неверността на предположението те заключават въз основа на закона за двойното отрицание относно истинността на тезата Т. Символично, ходът на разсъжденията на последния етап може да бъде представен в следнотовъв формата:
ùùT
т
Пример за такива разсъждения: „От неверността на твърдението, че този акт е незаконен, следва, че е такане легитимно ".
Апагогическият тип косвено оправдание се използва само ако тезата и антитезата са във връзка с обратнотореч, когато се прилага принципът на изключена трета
ertium non datur: или едното, или другото, и няма трето. С други видове несъвместимост, включително обратното, apagoлогическото разсъждение става несъстоятелно.
(2) Разделянето се нарича косвено оправдание на теза, действаща като член на дизюнкция, чрез установяване на невярнотия и изключване на всички останали конкуриращи се членове на дизюнкцията.
IN разграничение от апагогично в сепаративното оправдание на фине две (T и ù T) и няколко позиции - Т, В, С, всеки от които твърди, че е теза и напълно или частично изключва всичко останало.
TvBvC, ùB, ùC т
Сепаративното оправдание е валидно само ако преценката е завършен, или затворен: . Ако не се разглеждат всички варианти на решение, тогава методът на изключване не гарантира надеждността на тезата, а дава само проблематично заключение.
Разделната аргументация, включително доказателствата, често се използва в съдебната практика при проверка на версиите относно лица, виновни в извършване на определено престъплениепри обяснение на причините за появата на конкретни явления, при избора на един от конкуриращите се членове в процеса на квалификацияпрестъпления и в много други случаи.
- Компенсиращо устройство за тръбопроводи, Патентна банка
- Майсторски клас за възпитатели „Руски народни игри като средство за въвеждане на предучилищна възраст
- Филмът „Отмъстителите“ цитира цитати и афоризми
- ЛАБОРАТОРИЯ НА БИЗНЕС ГРАФИКА LLC - g
- Майстор Voielle (voielle) на Панаира на майсторите - ръчна работа, ръчна изработка