Обосновка на тезата

По пътя на аргументацията се разграничават два вида обосновка.­преместена позиция: директен и непряк.

един. Директната е обосновката на тезата без позоваване на­супервизия с предположения на тезата.

Пряката обосновка може да приеме формата (1) дедуктивно разсъждение, (2) индукция или (3) аналогии, които кандидатстват­Xia независимо или в различни комбинации. Помислете за специални­ползите от тяхното прилагане в процеса на аргументация.

(един) Дедуктивна обосновка най-често изразява в обобщаване­на конкретен случай по общото правило. Тезата за принадлежността или непринадлежността на даден атрибут към конкретен-

мета или явление е оправдано с позоваване на добре известни закони на науката, емпирични обобщения, морални или правни предварителни­писания, на очевидни аксиоматични позиции или по-рано, когато­ясни дефиниции. Те изразяват тези разпоредби в по-голяма предпоставка и, разчитайки на тях като основания, преценяват конкретни факти, знанието за които е записано в по-малка предпоставка.

Пример за пряка дедуктивна обосновка са следните разсъждения. В резултат на анализа на обстоятелствата на­конкретен случай, следователят стигна до заключението, че изстрелът по жертвата Н. е изстрелян от близко разстояние, че­повлияли на решаването на въпроса за извършителя на престъплението. В подкрепа на тезата бяха представени два аргумента. Първият от тях е преценка за факта: около огнестрелната рана на Н.­но въвеждането на неизгорен барут. Вторият аргумент е емпиричен­Някои обобщения: следи от неизгорен барут са въведени около­непрострелена рана само когато изстрелът е изстрелян от близко разстояние.

Аргументът има следната форма: Теза:

Изстрел в N., направен от близко разстояние (T) Аргументи:

1. Ако около огнестрелната рана бъде открит имплант­барут (A), след това изстрелът беше близо (T).

2. Около огнестрелната рана по тялото на Н. са открити прониквания на барут (A).

Голям пакет - A ® T По-малък пакет - A

Особеността на дедуктивната обосновка е, че ако предпоставките-аргументи са верни, както и ако се спазват правилата за извод, това дава надеждни резултати. Истинността на тезата в този случай непременно следва от предпоставките. Също така, благодаря­до обобщаващия аргумент, представен в по-голямата предпоставка de­дуктивни разсъждения също го прави обяснителен или оке­нощна функция. Той засилва убедителното въздействие на дедуктивния­обосновка. (2) Индуктивна обосновка - това е логичен скок от аргумента­на ченгета, които предоставят информация за отделни случаи от определен вид, към тезата, обобщаваща тези случаи.

Нека дадем конкретен пример за пряко индуктивно обосноваване­вания.

Теза:

За всички имуществени престъпления на престъпници­nym кодекс на Руската федерация предвижда един от видовете санкции - лишаване от свобода.

Аргументи:

(2) За всяко от единадесетте престъпления, като един от видовете санкции, лишаване от едно­бод.

Като аргументи изчерпват всички разновидности на престъпността­задържане срещу личното имущество на гражданите, след това оправданието­под формата на извод пълна индукция, в коя от истините­предположенията задължително следва истинското заключение.

Ако обосновката протича под формата на непълна - популярна или научна - индукция, тогава тезата е оправдана само с по-голяма или по-малка степен на вероятност. За надеждно обосноваване на тезата в този случай се използва допълнителна аргументация.

Индуктивната обосновка често се използва при анализа на повторно­резултати от наблюдения и експериментални данни при работа­използването на статистически материали. Специфичността на индуктивната обосновка е, че като аргументи като правило се използват фактически данни. С правилния подход към фактите, индуктивно изградената аргументация има много силна­сочна убедителна сила.

(3) Обосновка под формата на аналогия - това е пряко обосноваване на тезата, която формулира твърдение за свойствата на единиците­явлението. Аналогията като метод за оправдание се използва в природните и социалните науки, в технологиите, в практиката на обичая­ните разсъждения. Тук тя обикновено дава проблемни заключения. Методът за моделиране в различни области на технологията осигурява логично обосновани резултати, ако е разработен­теоретично обосновани критерии за сходство.

Аналогията се използва в историческите изследвания като правдоподобен, но единственият възможен начин за обосноваване. Въз основа на асимилацията, заключенията на експертите по пръстови отпечатъци­kikh, проследимост и други видове съдебни експертизи.

2. Обосновката на тезата чрез установяване­неверността на антитезата или други предположения, конкуриращи се с тезата.

Съществуват два вида конкуриращи се предположения с тезата (T): (1) преценка, която противоречи на тезата, която се нарича­са антитеза (ù T), (2) членове на дизюнкцията в съдебно решение за раздяла, в който тезата е един от членовете на тази клауза­ции: T v A v B.

Разликата в структурата на конкуриращите се предположения определя два вида непряка обосновка: (1) апагогичен и 2) съблечен­телесен.

(един) Apagogic 1 се нарича обосновка на тезата от устата­подновяване на неверността на противоречиво предположение - анти­zisa. Аргументацията в този случай се изгражда на три етапа.

Първа стъпка. Ако имате дипломна работа т излагат позиция, която му противоречи - антитезата ùT; условно да го признае за вярно (допускане на косвени доказателства - DCD) и извеждане логически­ki следващи от него последици.

Тезата и антитезата могат да бъдат изразени под формата на различни преценки. И така, за тезата под формата на едно утвърдително съждение „Н. виновен за това престъпление „анти­zis ще бъде отричането на това решение: „N. не е виновен за това­разследване на това престъпление ”. Антитеза за едно твърдение­може да има утвърдителна преценка, ако става дума за несъвместими свойства на едно и също явление. Например, отношението на противоречието се осъществява между тезата „Престъплението е извършено умишлено“ и антитезата „Престъплението­беше направено небрежно ".

Ако тезата е представена от общо утвърдително предложение - „Всички S са P“, тогава антитезата ще бъде противоречивото частично отрицателно твърдение: „Някои S не са P“. За общо отрицателно­на тезата „No S е P“, антитезата е частно утвърдително: „Някои S са P“ (вижте раздела на логическия квадрат за това).

1 апагогичен - от гръцки "отклоняващ", "отвеждащ"

Ако тезата е сложно предложение, като дизюнкция p v q, тогава антитезата ще бъде отрицанието на този израз­ния ù (р v q) или еквивалентен съюз ù р Ùù q. Например за тезата „В този случай е имало убийство или самоубийство­в "антитезата ще бъде твърдението:" Не е вярно, че в този случай­е имало убийство или самоубийство. " Еквивалентно изявление ще бъде следното: „В този случай не е имало убийство или самоубийство“.

Освен това, от общоприетата като истинска антитеза, както и от предположението­(ùT) извлича логически последици от (C). На диаграмата това може да бъде представено по следния начин:

ùT®S.

Втора фаза. Последиците, логично произтичащи от антитезата, се сравняват с разпоредбите, чиято истина е била установена по-рано­на (F). В случай на несъответствие тези последици се отхвърлят.

Тъй като F могат да бъдат надеждно разкрити факти, аксиома­тични доказателства, научни доказателства. В случай на несъвместимост на последствията с тези данни, приоритет остава истинското поло­съждения и последиците, които логично се извличат от предположението­се отчитат като неверни:

ùТ®С, ùС ùùT

В резултат от неверността на предположението те заключават въз основа на закона за двойното отрицание относно истинността на тезата Т. Символично, ходът на разсъжденията на последния етап може да бъде представен в следното­във формата:

ùùT

т

Пример за такива разсъждения: „От неверността на твърдението, че този акт е незаконен, следва, че е така­не легитимно ".

Апагогическият тип косвено оправдание се използва само ако тезата и антитезата са във връзка с обратното­реч, когато се прилага принципът на изключена трета

ertium non datur: или едното, или другото, и няма трето. С други видове несъвместимост, включително обратното, apago­логическото разсъждение става несъстоятелно.

(2) Разделянето се нарича косвено оправдание на теза, действаща като член на дизюнкция, чрез установяване на невярно­тия и изключване на всички останали конкуриращи се членове на дизюнкцията.

IN разграничение от апагогично в сепаративното оправдание на фи­не две (T и ù T) и няколко позиции - Т, В, С, всеки от които твърди, че е теза и напълно или частично изключва всичко останало.

TvBvC, ùB, ùC т

Сепаративното оправдание е валидно само ако преценката е завършен, или затворен: . Ако не се разглеждат всички варианти на решение, тогава методът на изключване не гарантира надеждността на тезата, а дава само проблематично заключение.

Разделната аргументация, включително доказателствата, често се използва в съдебната практика при проверка на версиите относно лица, виновни в извършване на определено престъпление­при обяснение на причините за появата на конкретни явления, при избора на един от конкуриращите се членове в процеса на квалификация­престъпления и в много други случаи.