Облигации Облигации

Облигациите са записи на заповед, които потвърждават­носене на заем между инвеститори и емитенти. В същото време, Еми­тента (кредитополучател) гарантира на инвеститора (заемодателя) плащането на определени­фиксирана сума след определен период и годишен доход под формата на фиксирана или плаваща лихва.

Ако е необходимо да се привлекат финансови ресурси (за fi­финансиране на големи проекти, покриване на текущи разходи, осигуряване на ликвидност и др.), държавата, местните власти, банките и други финансови институции, както и отделни корпорации, често прибягват до емитиране на облигации.

Облигациите осигуряват на собственика си определен доход. Индикаторът за развитието на пазара на ценни книжа е рентабилността. Първоначалната основа за определяне на доходността на облигациите, сертифициране­kats и други ценни книжа е тяхната цена.

Облигациите имат следните видове цени:

• номинални - отпечатани върху облигации (емисионна цена), с­живее като основа за изчисляване на лихви и по-нататъшно преизчисляване на цените;

• обратно изкупуване - съгласно което емитентът изкупува облигацията; може да съвпада или да не съвпада с номиналната цена, която зависи от условията на заема;

• пазар (валутен курс) - формира се на пазара на ценни книжа и зависи от текущата ситуация на него (търсенето и предлагането­Жения).

Държавните облигации се характеризират с периодичност­изплащане на доходи от лихви. Лихвеният процент може да не е­колко вида.

1. Фиксирана ставка, т.е. точно установено от неговия ве­прикриване. Обикновено се прилага при липса на инфлация.

2. Плаваща лихва. Емисия на облигации с плаващ лихвен процент­покайте се в условията на инфлация, обезценяване на парите и в резултат на това загуба на интерес от кредиторите в облигации с фиксирана лихва. За да вземе предвид инфлацията, правителството започва да издава облигации с плаващ лихвен процент (плаващ купон). В този случай размерът на лихвата по облигациите зависи от нивото на лихвата по заема.

3. Градуиран лихвен процент. Процесът на промяна на лихвения процент се диференцира по годините на заема. Този метод на уста­промени в лихвените проценти могат да се комбинират с индексация, но­номиналната пазарна стойност на облигациите (нараства с нарастването на инфлацията).

4. Нулев купон и мини купон. Ако има такива, се изискват облигации­са безлихвени и нисколихвени. В случай, че бъдат емитирани облигации с нулев купон, се определя лихвеният процент­пада под номиналната стойност от размера на отстъпката. Мини-купонните облигации са преходен тип към нулев купон­предлага. Купонният им доход е по-нисък от обичайното, но отстъпка по въпроса­по-малко от нулева купонна облигация.

При определяне на доходността на облигациите на първо място трябва да се намери първоначалната основа - номиналната (номинална) цена, която­рай е равно на:

облигации

където 3 е сумата на заема;

Рном - номиналната цена на облигациите;

К - броят на емитираните облигации.

Цената на първоначалното пласиране на облигации или емисионната цена понякога не съвпада с номиналната цена, тогава са възможни два варианта:

1) емисионната цена е по-малка от номиналната, следователно и цените­naya хартия, поставена с премия;

2) емисионната цена е по-висока от номиналната, което означава, че ценната книга се поставя с премия.

При продажба на дълг на вторичния пазар­пазарната цена спада, чийто процент може да се определи като­намаляването на тази цена (Rryn) до нейната номинална стойност;

където Kcenas - ценова ставка.

Тъй като деноминациите на различните облигации се различават значително­са разположени помежду си, тогава обикновено има нужда да се излее­измервател на пазарната цена, което означава цената на един­облигации на 100 валутни единици с номинална стойност, а именно:

където K е лихвеният процент;

Рnom - номинална стойност на облигацията;

Например, ако облигация с номинална стойност от 100 рубли. се продава на цена от 97 рубли, тогава лихвеният процент е 97.

Ако облигация с номинална стойност от 180 рубли се продава на цена от 200

рубли, тогава лихвеният процент е:

Чрез закупуване на облигация или сертификат инвеститорът ги купува по емисията или обменния курс и те се изкупуват, както обикновено.­ето, на номинал.

Ако облигацията е изкупена по номинал, и купонът­Лена с отстъпка, тогава инвеститорът в крайна сметка има капиталова печалба:

В този случай доходността на облигациите е по-висока от посочената на купона.

Ако облигацията е закупена на цена с премия, тогава при обратно изкупуване на тази ценна книга собственикът й понася загуба:

този случай

Следователно, доходността на облигация, закупена с премия­се оказва по-ниска от цената, посочена на талона. Облигацията може да бъде закупена на номинална цена, тогава инвеститорът няма доход. В този случай доходността на облигацията е равна на купона.

Изброените опции за доходност на облигации правят възможно използването­изчислете показателите за годишна капиталова печалба или загуба:

където ΔГодина е абсолютната стойност на капиталовата печалба или загуба за годината;

ΔД е абсолютната стойност на капиталовата печалба или нейната загуба за целия срок на кредита;

t - брой години на заема.

Годишна допълнителна норма на възвръщаемост или допълнителна ставка­тият доход (/ допълнителен) е равен на:

където ΔDyear е покупната цена на облигацията.

Доходността по облигациите съдържа две количества: купон ти­такси - възнаграждение за предоставения заем на емитента; време­линията между цената на обратно изкупуване и покупната цена на облигацията.

Купонните плащания се извършват ежегодно (понякога на всяко тримесечие­или половин година), те се изразяват като процент или абсолютна стойност.

Абсолютната стойност на годишната възвръщаемост (Dyear) се определя по формулата

където Iс - годишен лихвен процент, процент;

Rnom - номиналната стойност на облигацията.

Купонната текуща доходност се определя по формулата

В този случай доходността на купона до голяма степен зависи от влиянието на два фактора: срока на заема (тук връзката е обратна: колкото по-дълъг е падежът на облигацията, толкова по-голяма е лихвата­st) и качеството на сигурността, главно от нейната надеждност.

За да се определи доходността на ценните книжа, той се използва широко­дадени са формули на обикновени и точни обекти. Те се прилагат по-специално в случаите, когато облигацията не се продава в началото на финансовата година и плащането на купон трябва да бъде платено­преливане между бившия собственик и новия. При прилагане на pro­Процентите в изчисленията се основават на предположението, че всеки месец от годината съдържа 30 дни, а годината съдържа 360 дни. В този случай плащанията за ку­предложени, които се дължат на продавача на облигацията, са равни на:

където коефициентът на обикновена лихва (Kob);

t = брой календарни дни от последния ден на "лихвения процент" до датата на падежа на облигацията (денят на "лихвения процент" е датата на плащане на купона).

Купонните плащания (въз основа на точна лихва) могат да бъдат определени­разделяне по формула

Къде е коефициентът на точните проценти (CT).

По този начин, прилагайки горните формули, можете да определите и двата компонента на доходността на облигацията: купонни плащания и разликата между цената на обратно изкупуване и цената на придобиване на облигацията. В резултат на това ще се изчисли размерът на годишния общ доход и общия доход за целия срок на заема.

Размерът на годишния общ доход е равен на размера на купоните­такси (Dkup) и годишна капиталова печалба (или загуба) (Dgear):

Dsov.year = Dkup + Dgod- (12.12)

Следователно годишната обща възвръщаемост или процентът с­Общият доход (ставка) е равен на: