Нови доказателства за ефекта на храната върху структурата на човешката ДНК

Открити са нови проучвания при доброволци молекулярни промени на нивото на DNК, известни като епигенетични маркери, които се появяват с остаряването и са силно зависими от това какво ядем.

Изследванията показват, че остаряването има най-голямо влияние върху тези молекулярни промени в ДНК; селенът и витамин D намаляват натрупването на епигенетични промени, а високите нива на фолиева киселина и затлъстяването допринасят за натрупването на тези дефекти.

Тези открития подкрепят теорията, че съставът на нашата храна оказва голямо влияние върху здравето, особено в напреднала възраст.

Учени от Института за изследване на храните (IFR), водени от д-р Найджъл Балшоу, са работили с професор Джон Матърс от университета в Нюкасъл, за да изследват клетките на чревната лигавица на здрави доброволци, претърпели колоноскопия. Това проучване е финансирано от Агенцията за стандарти за храните във Великобритания.

Доброволците, участвали в проучването, не са страдали от рак или възпалителни заболявания на червата. Те са яли нормалните си ежедневни храни без никакви хранителни добавки.

Изследователите търсят специфични епигенетични промени в ДНК на доброволците, които са свързани с ранните стадии на рак на червата, заболяване предимно на възрастните хора.

Тези епигенетични промени, известни като ДНК метилиране, не нарушават реда на азотните основи на ДНК и не променят генетичния код на организма, но активират един вид включване или изключване на определени гени. Тези промени се предават чрез клетъчно делене, някои от които са свързани с рак.

Възрастта на доброволците е оказала най-голямо влияние върху метилирането на ДНК. Това напълно съответства на факта, че честотата на рака на червата нараства драстично в напреднала възраст (след 50 години).

Витамин В (В9) или фолиева киселина е друго съществено вещество за човешкото здраве. Но проучването установи, че високите нива на фолиева киселина са свързани с високи нива на епигенетични промени в ДНК, което може да бъде рисков фактор за рак.

Тези интересни резултати са в съответствие с някои епидемиологични проучвания, които предполагат връзка между високите дози фолиева киселина и някои видове рак.

Едно такова проучване е неотдавнашната работа на д-р Balshaw, в която изследователите отглеждат клетки в лаборатория и ги излагат на високи дози фолиева киселина, надвишаващи нуждите на клетките за функциониране. Изследователите са открили ефекта на излишния фолат върху процеса на метилиране на ДНК на клетките.

Затлъстяването също е един от известните рискови фактори за рак на червата. Настоящото проучване установи връзка между телесните параметри на доброволците (тегло, височина, обиколка на талията) и епигенетичните промени в тяхната ДНК. Сега учени от Нюкасъл изучават само как точно затлъстяването предизвиква епигенетични промени и как влияе върху състоянието на червата.

Резултатите от изследването подкрепят хипотезата, че стареенето, диетата и телесното тегло могат да провокират епигенетични промени в човешките клетки и да повлияят на честотата на рака.