Нова глобална криза заплашва да започне в Китай

започне

В Китай ипотечният балон расте с тревожни темпове. Правителството се опитва да устои на това, рискува да се изправи пред рецесия, но процентите са твърде високи. Експлозията на същия „балон“ някога събори икономиката на Япония, а напоследък и на САЩ, в крайна сметка доведе до глобална финансова криза. Фактът, че неговото повторение ще започне точно с КНР, беше предупреден по-рано.

Да, средната класа в Китай става по-богата, но ръстът на доходите не може да се справи с нарастващите цени. Китайците теглят ипотечни кредити, използвайки кредитното робство от много десетилетия. И е малко вероятно всичко да е било различно. В­Първо, да си купят собствено жилищно пространство, освен това достатъчно просторно, за да транспортират родителите си там и да осигурят тяхната старост, е традиционна мечта и свещен дълг на всеки китайски народ. В­второ, китайците възприемат апартамент или - още по-добре - търговски недвижими имоти като източник на доход в напреднала възраст. Инвестирайки в недвижими имоти, те си подготвят един вид „пенсиониране“. Подобни процеси протичат и в Русия. В­Трето, спекулативният пазар на недвижими имоти разпалва вълнение сред хората. Точно както преди няколко години, до колапса на 2015 г., всички, включително и селяните, се опитваха да залагат на фондовия пазар, така днес китайците купуват и препродават апартаменти в опит да спечелят бързото покачване на цените. Между другото, подобно ненормално покачване на цените на имотите започна точно след срива на китайския фондов пазар през 2015 година. Изплашени, частните инвеститори се оттеглиха от акциите и започнаха да инвестират в къщи и апартаменти.

Тази история - до почти идеалното съвпадение на класациите за растеж на цените на недвижимите имоти - зловещо напомня на ситуацията в Япония в края на 80-те.­х ­ началото на 90­х години. Тогава инвеститорите също се увлекоха със спекулации с недвижими имоти, които разпръснаха цената до 1 милион долара за 1 кв. М. м. - толкова струват офисите в квартал Гинза в Токио в края на 1980 г.­х. Всичко свърши лошо. През 1992 г. инвеститорите осъзнаха, че са събрали толкова много заеми, че нито препродажбата, нито отдаването под наем на недвижими имоти няма да им помогнат да изплатят. Започна масивна продажба на квадратни метри, „балонът“ започна да се изпуска, цените се сринаха няколко пъти. Това беше последвано от лавина от фалити, колапс на фондовия пазар, увеличаване на проблемните заеми, дефлация и други наслади от икономическата криза, последствията от които Япония разнищва повече от десет години.

Цените в Китай все още не са счупили японските рекорди, но аналогиите са твърде очевидни. Правителството на КНР се опитва да предотврати подобен сценарий у дома. През есента бяха предприети няколко мерки за охлаждане на спекулантите, особено в големите градове.

Ако покачването на цените на жилищата се забави, икономическият растеж на Китай ще се забави. И той вече не е в крак с предишните ставки. Освен това през 2017 г. страната може да се сблъска със сериозни проблеми от Доналд Тръмп, който възнамерява да покрие американския пазар за китайски стоки. При такива условия експлозията на балона с недвижими имоти би била като смърт за китайската икономика. А проблемите на китайската икономика веднага ще засегнат целия свят, който едва наскоро се възстанови от последиците от експлозията на американския балон. Засега правителството се опитва да не пробива, а леко да издухва „балона“, като постепенно намалява цените до приемливо ниво. КНР има опит в това, на китайците трябва да им се отдаде дължимото. След като правителството разреши на гражданите да купуват апартаменти през 1998 г., цените им показват стабилен и силен растеж - с 66% от 2003 г. насам.­от 2007 г.­th, а в големите градове дори повече. Тогава правителството също реши да затегне ипотечните условия и да повиши данъците за собствениците на жилища. Но глобалната финансова криза избухна, строителният пазар трябваше да бъде спасен, ипотеката отново беше омекотена. Цените отново се покачиха, но през 2010г­Те бяха изкуствено понижени през 2011 година. Същата история се повтори през 2013 година­2014 г. Днес се повтаря с малки вариации.

Въпреки факта, че западните експерти се карат на китайското правителство за „намеса в свободния пазар“, досега само ръчният контрол позволява на гигантския строителен бизнес да балансира. Надеждите на правителството за успешна дефлация на „балона“ засега са свързани с неизчерпаемия поток на селското население. Повече от 15 милиона души се преместват в градове в Китай всяка година. Друго нещо е, че те не бързат да купуват жилища в малки градове в икономически слабо развитата западна част на страната, а предпочитат да отидат до Шанхай и Шънджън, където няма да имат достатъчно заплата за цял живот, за да си купят поне няколко квадрата метри. В резултат на това повече от 20% от новия жилищен фонд не работи. В западната част на Китай има цели градове с нови сгради, които чакат от години - те няма да чакат своите жители.