Нормативни аспекти на отношенията между религията и семейството в обществото

Религия и семейство

Фустел де Куланж казва, че една от исторически първите форми на древната религия е била така наречената „домашна ре­лига ". Цялата тази религия беше в недрата на къщата. Нямаше кръчма­лични религиозни практики; напротив, всички религии­церемонии се провеждали само в тесен семеен кръг

В своите изследвания френският изследовател на историята на­лига стигна до следното заключения:

• религиозните центрове първоначално не са били храмове, а жилища; всяка къща имаше свои богове; всеки бог покровителстваше само едно семейство и беше бог само в една къща; всяко семейство е създало свои богове;

• религията е била основното начало на древното семейство, тя е давала се­основните ми закони, разпоредби;

• религията от първите векове е била изключително домашна, моралът, мирогледът на моралните чувства и­плетенето не преминава през тесния кръг на семейството;

• с нарастването на вярванията, формите на социалния живот също нарастват; тъй като хората започват да чувстват, че имат общи богове, те започват да се обединяват в по-големи групи, в които се прилагат същите норми, които се намират в устата­ново в семейството.

Приблизително същите изводи за връзката между религията и семейството в ранните етапи на човешката история са дошли в неговите изследвания­след В.Р. Смит, Изследване на древно арабско общество по родство и брак в древна Арабия (1885).

R.N. Бела, която разработи еволюционната теория на религията, стигна до заключението, че в хода на религиозната еволюция има постепенна „приватизация“ на религията, тя все повече се превръща в чисто частна, индивидуална, интимна материя (същата тенденция е записана в теориите за секуларизацията). Религиозни­Практиките и вярванията в съвременното общество до голяма степен са въпрос на личен избор. Може би затова ce­Мнозина са привлечени от религиозни ритуали, свързани със събития в семейния живот (брак, ритуална украса­неговото увеличаване или намаляване, религиозно образование де­tei и др.).

В дейността на съвременната християнска църква значително­точно това е свързано със семейството. Днес църковните лидери са склонни да гледат на семейството като на основната и неразрушима основа на организираната религия в нейната традиция.­онни форми.

Може да се твърди, че днес в съвременното общество съществува тясна връзка между църквата и семейството. Социо данни­логичните изследвания потвърждават това

  • Църковната дейност е насочена повече към съпругите­деца и деца;
  • преобладават семейните църковни дейности;
  • по-голямата част от енориашите са жени

Изгубеното значение на "организиране на властта" и двете институции com­се оттеглят от функциите, които изпълняват, за да подкрепят обществото в два основни за него процеси, свързани с „границата­ми структури "от живота на индивида:

• в социализация на индивида в духа на тази културна традиция (семейство);

• в съотнасяне на човек с крайните условия на съществуването му­ния („Последната реалност“), които надхвърлят конкретния контекст на житейския опит, като помагат да се намери смисълът на живота и да се справят със загадката на смъртта (религия).

Във връзка с гореизложеното социолозите не могат да не се интересуват в­семейно положение като важен канал за формиране на религиозна личност­ности. Много изследователи на този проблем посочват, че rel­негативните впечатления, получени от детето в семейството или чрез него, са от основно значение за последващия религиозен живот (религиозна социализация). Изтъкнати английски специалисти по психология на религията и социология­членовете на семейството М. Аргайл и Б. Бейт Халами вярват, че религиозни нагласи на родителите - един от най важни фактори форма­нормиране религиозност на новите поколения. Те предоставят данни op­роса на ученици в САЩ, по време на която те отбелязаха, че най-мощното влияние върху формирането на тяхната религиозност е оказано­дали. Относно влиянието на родителите върху религиозните вярвания на деца от свине­Това се доказва и от факта, че по-голямата част от децата запазват признанието на родителите си. Социолозите отбелязват, че повечето хора­dey предпочита да се жени за събратя по вяра. По този начин в периода от 1973 до 1978 г. в САЩ 92,6% от протестантите са се оженили само за протестанти. 82% от католиците и 88,2% от евреите направиха същото. Когато младите хора бъдат попитани за тяхната готовност да застанат­пиейки в брак с невярващи, те се отнасят благосклонно към това, въпреки че всъщност браковете между представители на различни религиозни групи съставляват само 6,4% (или малко повече) от всички бракове.

В съвременното руско общество има тенденция­нарастването на религиозната регулация на семейните и брачните отношения­шении. Така че, ако в средата на 80-те години на XX век. в рамките на всички кон­79 840 семейни двойки бяха женени, а след десетилетие 197 410 брака бяха осветени само от Руската православна църква.

Данните от социологическите изследвания още веднъж потвърждават изход че въпреки продължаващата секуларизация на семейството, както и другите институции на обществото, съществува тясна връзка между религиозния мироглед на индивида и характеристиките на социалната­семейство, така че не случайно църквата обръща такова внимание на проблемите на семейството, брака, религиозните основи на семейството­-то образование.

Нормативни аспекти на отношенията между религията и семейството в обществото

Разкривайки отношението на религията към семейството, човек не може да не се позовава на разбирането за семейството и­учения, свързани със семейния живот, т.е. нормативна аспект на връзката на религията със семейството.

Много световни религии (християнство, будизъм, ислям) трябваше да извървят дълъг път на търсене, преди да успеят да намерят начин да комбинират признаването на обществено полезните функции на семейството с индифа­ферментационното отношение на тези религии към социалния живот в „света“ като проява на основното религиозно отношение на отхвърлянето на света. Първоначално отношението на християнството към семейството и брака беше доста негативно. Това до голяма степен се дължи на особеностите на появата на световните религии като религии универсален. Ако юдаизмът, от който християнството е израснало и с което дължи­но трябваше да се разделят, създаването на семейство и раждането на деца­малък до религиозен и морален дълг, тогава в ранното християнство (проповедите на Исус) има главно негативно отношение към лоялността на семейството (вж. Мат. XII, 46-50).

В посланията на Св. Павел вече не осъжда обикновения семеен живот, но все пак се предпочитат тези, които могат да бъдат­на онези, които са гладни от семейни връзки: „Нежененият се грижи за Господа; но­той се грижи за светското, как да угоди на жена си. " Следователно монахът, от­отдавайки се на службата на Бога и давайки обет за безбрачие. Трансформациите на християнските идеи за семейството и брака се случиха доста бавно и завършиха с факта, че християнството се превърна в основен предвестник на добре развит семеен морал.

Бракът е едно от седемте тайнства на Църквата, в което­невидимата благодат на Бо­zhya ". В християнския брак, освещаването на съюза на мъж и жена за съвместен живот, създаване на семейство като малко­машинна църква, християнско родителство. Тайнството на брака се извършва в сватбена церемония. В християнския брак съпругът и съпругата поемат определени отговорности. Християнството гравитира към одухотворяване брак и семейство, до задълбочена интерпретация на личните отношения между съпрузи, между родители и деца. Бракът може да се нарече вид най-близкото общение на вярващите.

Общността на вярата на съпрузи, които са членове на Тялото Христово, с­поставя най-важното условие за истински християнски и църковен брак. Днес Църквата не освещава браковете със сватба;­между православни и нехристияни, като същевременно ги признава за законни и без да брои онези, които са в тях, намиране­живеещи в блудно съжителство. Църквата настоява за живота­благородна вярност на съпрузите и неразривността на православен брак.

Подробни регулаторни аспекти­Вие също имате връзки със семейството и брака в исляма. Ислямът обръща голямо внимание на семейството. Той вижда женската религиозност като една от осите­нови, които държат ислямските ценности в обществото. Религии­Интелигентна жена и преди всичко майка, пазителка на ислямските традиции в семейството. Ислямът има негативно отношение към безбрачието и мо­на нашия.

Ислямът признава три вида бракове: постоянен брак, временен брак (мута или бяла риба), брак с наложници. В момента се практикува основно постоянен брак. Разводи в му­Мюсюлманските семейства са изключително редки.

В областта на семейните и брачните отношения в исляма има редица забрани:

• на мъжете е забранено да се женят за майка, сестра, свекърва, които са негови роднини;

• Мюсюлманката, според Шариат, няма право да се омъжва нито за кафир (неверник), нито за човек от чуждо Свещено писание (християнин или евреин);

• мюсюлманинът има право да се ожени за християнин и Иу­дига.

Следователно мюсюлманите считат полигамията за допустима­включването на брачен договор, установяващ правата на всички сто­рон, и на първо място е отговорността на мъжа за доброто на семейството му и справедливо отношение към всички негови членове. В повечето световни религии (например християнството, исляма) патриархалната семейна система с подчертан приоритет на мъжката роля действа като модел. Това до голяма степен е следствие от неравностойното положение на жените в обществото, залегнало в религиозни норми.

Религиозен институт за­в продължение на много векове, патриарха­лош световен ред. Социалната и юридическа дискриминация срещу жените, осветена от религиозни норми, понякога се свързва с водещата роля на „мъжкия принцип“ в институционализацията на световните религии. Например в християнството това се улеснява от следните идеи.

2. Историята за божественото предопределение на подчиненото положение на жената. Причините за това се виждат в Библията­историята за създаването на мъжа, според която първата жена (Ева) е създадена от реброто на първия мъж (Адам), за да служи на мъжа.

3. Две ипостаси на жените в християнската символика: Ева и Пресвета Мария. В първата - олицетворение на греховността, в другата­гой - чистота, вечна женственост.

Трябва да се отбележи, че в съвременните условия някои реформаторски настроени богослови и църковни лидери, с­като се вземат предвид промените, които се случват в съвременното общество­общество, прибягвайте в някои случаи до нова интерпретация на Свещеното­Писанието и християнските традиции, за да се изостави утвърденото­wok най-явно дискриминиращи жените.

Въпросът за жените се оказа един от най-трудните за реформаторите в исляма. Най-много, за което могат да се решат­Xia, е облекчаване на изискванията относно легализираната употреба­лама на полигамията, едностранното мъжко право на развод, задължителното носене на хиджаб (воал), символизиращ уединението на жените, зависимото им положение.

Всичко това ни позволява да заявим, че религията в съвремието­в секуларизираното общество е един от важните фактори, влияещи върху развитието на института на семейството и брака. В каква посока върви това влияние, каква е динамиката на това влияние - тези въпроси изискват цялостно проучване на социолозите.