Микоплазма: нормални стойности и титри

норма
Установено е, че в 50% от случаите на заболявания на пикочно-половата система провокиращият патологичен агент е микоплазмата, която най-често се открива чрез диагностични изследвания. Проучванията показват, че при жените микоплазмата се засява три пъти по-често по време на бактериологична сеитба, а броят на образуващите колонии единици е 2,5 пъти по-висок от установената норма. Микоплазмата, чиито титри се откриват в кръвта, най-често се наблюдава при жени с остри възпалителни заболявания на репродуктивната система. Освен това самите титри на антителата са 4 пъти по-високи от допустимата норма за здрав човек. Над нормата патогенът на микоплазмата се определя при около 60% от заразените, докато 30% от тях са диагностицирани с многократно увеличение на титрите на антителата. И това означава, че в 30% от случаите именно микоплазмата е основната причина за възпалителни патологии на урогениталния тракт.

Нормата на микоплазма хоминис, надвишена няколко пъти, е открита в лигавични секрети при пациенти с простатит и уретрит. Ако в цитонамазка, взета от простатната жлеза, се открие микроорганизъм в размер на 50 000-100 000 единици, образуващи колонии на 1 ml секрет, това показва директно превишаване на допустимата норма.

Микоплазмата, чиито нормални показатели се срещат при всички без изключение, е условно патогенен организъм. Стандартният диагностичен тест за микроорганизъм е засяването на биоматериал, взет от пикочните пътища, в специфична хранителна среда, последвано от изолирането на титъра на патогена. При този метод важен аспект е не само качественото, но и количествено преброяване на микроорганизмите. В този случай обикновено диагностичните резултати трябва да показват, че титърът на патогена е в диапазона до 10 000 на 1 ml, а титърът на други открити микроорганизми е 10 пъти по-малък.

Този метод за определяне на титъра на антителата не е универсален, поради което, за да се изяснят резултатите, е необходимо своевременно да се направи остъргване на отделянето от уретрата или влагалището, което да потвърди или отрече резултатите, получени чрез бактериологична култура. Освен това си струва да се диагностицира чрез ELISA за откриване на антитела като IgA, IgM и IgG, за да се проследи динамиката и прогресията на растежа на патогените. И само въз основа на резултатите от всички горепосочени анализи, струва си да се свържете с клиниката за консултация.