Военен архив 1939-1945

Когато нацистите превзеха село Байки в Беларус, цялото семейство на Тихон - 6 деца и родители - отиде при партизаните. Тихон, майка му и две сестри станаха пратеници, те дойдоха в селото и получиха информация от партизанските помощници за движението на нацистите, за броя на войниците, за оборудването и предадоха тази информация на партизанския отряд. Цялото село помагаше на партизаните с каквото може, защото всички в партизанския отряд имаха роднини. Даваха им храна, а понякога и оръжие.

Веднъж Тихон със сестрите си и майка си дошъл в родното му село, за да вземе дрехи и да попълни хранителните запаси. Но в селото живее предател, който казва на фашистите, че майката на Тихон знае къде да търси партизански отряд. Повече от месец те бяха държани в затвора, разпитвани, измъчвани, но не постигнаха нищо. Майката на Тихон е изпратена в концентрационен лагер в Германия и той и сестрите му са освободени. Изтощените деца се завърнаха в родното си село, където бяха подслонени от съседи. След известно време Тихон отново отиде в партизанския отряд.

Партизаните постоянно нападат фашистите. Тук-там горяха къщи с германци, взривяваха се складове за оръжие. Нацистите понесли тежки загуби, но нищо не могли да направят по въпроса. Те знаеха, че цялото село помага на партизаните и решиха да нанесат репресии на жителите му ....

- Ти ще ни доведеш до партизаните! Знаете ли къде са? - обърна се германецът към момчето.

- Никога не съм бил там и не знам пътя - момчето се опита да откаже.

Но фашистът извика заплашително:

- Тогава ще застреляме и теб! Знаем, че баща ви и братята ви са партизани и той, без да се цели, стреля веднъж, два пъти.

Тихон побеля и залитна. Горещ въздух го удари в лицето.

- Шегувах се - засмя се офицерът. - Но ако не ни доведете до партизаните, ще ви застрелям.

„Там, в гората, заедно със стотици други партизани - баща му и братята му. Как можеш да ги предадеш, да предадеш фашистите? Не! Това никога няма да се случи! Ще го направя по различен начин ... "- помисли си момчето

- Страхувате ли се, че партизаните ще ви отмъстят? Не се страхувай. Ще ви изпратим в Германия, ще ви направим истински човек - и той подаде на Тихон шоколад.

Тихон едва ли се сдържа да не я хвърли в лицето на фашиста. Той обаче благодари и каза накратко:

- Добре. Ще те заведа при партизаните.

Дървета силно шумолят, безмилостно бият клоните си по лицата, късат дрехите от храстите, сняг покрива следите. През целия път очите на Тихон се напълниха със сълзи: той си спомни какво се случи днес в селото. Но той уверено поведе нацистите по познат само на него път, където няма изход, където ще отмъсти на нацистите за смъртта на близките си. Тихон стисна юмруци и тръгна по-бързо. Гората ставаше по-дебела и по-страшна. Германците бяха разтревожени.

- Докъде са далеч партизаните? - попита заплашително офицерът, взирайки се внимателно в лицето му.

- Вече близо - отговори момчето възможно най-спокойно и продължи.

Започна да се стъмва. Дърветата блокираха пътеката с черна стена.

Тихон поведе германските войници в непроходими блата, които не замръзваха през зимата. Скоро, когато войниците един по един започнаха да падат през гърдите в блатото, офицерът заподозря, че нещо не е наред.

- Къде са ти партизаните ?! - извика яростно фашистът, грабвайки пистолет. - Води ни обратно! Това е някакво блато. Къде ни заведе?!

- Където няма да излезеш - отговори гордо Тихон. - Това е за всичко, гадове: за майка си, за сестрите си, за родното си село!

След това погледна шоколадовото блокче в ръката си и го хвърли в лицето на фашиста.

Прозвуча изстрел. Тихон падна в снега, стиснал един храст. Събрал последните си сили, той вдигна глава и прошепна тихо:

- Татко ... Мамо. Не се обиждайте от мен: не съм предал. Те няма да тръгнат оттук ... Не.

Тихон умря, а фашистите панически се втурнаха през блатото, което ги засмукваше все по-дълбоко и по-дълбоко. Убити са повече от двеста фашисти.

Те научиха за подвига на 12-годишния пионер Тихон Баран случайно, когато намериха дневника на оцелял немски войник. Шокиран от подвига на момчето, той пише: „Никога няма да победим руснаците, защото децата им се бият като герои“.