Ние не сме стокери, ние не сме дърводелци

Седим в студиото на Сергей Иванич, пием зелен чай, живеем духовен живот - разглеждаме нови пейзажи дълго и подробно.

-Намаляване на производителността на труда - наливам си чай.

-Още три работи у дома. Утре ще те заведа в Ярославъл за междурегионална изложба.

-Какъв е този жанр?

-Това е руската духовност!

-Не „о, добре“, но със сигурност - каза един купувач от Москва.

-Откъде знае?

-Той кара джип с шофьор - работи като заместник асистент в Москва.

-И по пътя към магазина.

Движим се по крива алея, около истината за живота и реализма на руската провинция.
Цъфнали люляци се топят зад оградите. Глухарчетата пожълтяват, а пилетата бродят край оградите.

-Ех, да пиеш хубаво сухо вино - настроението отдавна иска това.

-Защо не се пие, - отеква Сергей Иванович.

Леля с пазарска чанта и закръглено мило лице върви по сенчестата страна. На асфалта има весели слънчеви отблясъци. Изтърканото търговско имение сред навесите, навеси, навеси изглежда е някак измислено.

-Е, не фига за себе си! - трогнат съм.

-Да, добре! - съгласява се Сергей Иванович, - гостуващите художници обичат да пишат от този момент.

-Трябва да почивате в провинциите - тук и въздухът е по-вкусен, и лицата са по-прости, - развивам идеята.

-Така че преместете се при нас! Сменете Москва на Ростов!

-Напълно съм извън ума си, просто съм трогнат.

От Рождественския манастир бавно върви пузат мъж с небоядисани рамки на рамо. Човекът има плешива глава, торбички под очите и бодлив поглед.
Мъжът се казва Пьотр Ароних. През целия си живот той работи като икономист някъде отвъд Урал. Сега художник. Случва се. Рисува пейзажи и космически фантазии. Опитва да продава на туристи в Кремъл. Американски пенсионери, разперили пръсти на двете си ръце, се усмихнаха: десет долара! Пьотър Ароних настоя за петдесет. Американците се отдалечиха учтиво. Пьотр Ароних беше упорит художник и беше изключително нежелателен да прави отстъпки. Веднъж месечно той вземал две бутилки водка с винтови капачки и се напивал на боклука. Облекчен стрес. Защото картините са купувани вяло. Не бяхме поканени да участваме в изложби. Не е поканен и синдикатът на художниците.
Не харесваше успешния Сергей Иванович - смяташе го за изживяване.

Окръжният град Н. беше голям художник.

Друг, на име Серебрушкин, усърдно пише в горещината скица с езеро, на сто метра от нас.

-Мъж завършва къща, необходими са пари - поясни Сергей Иванович.

-Здравейте на представителите на капиталистическия реализъм! - усмихвам се на приближилия се Петър Аронич.

-Защо "капиталист" ...? - предупреди пенсионер от Урал.

-Огледай се около себе си, човек на цветовете!

-И защо пак?

-Е, добре, така ... Исках бира със студен и староруски вкус.

-Къде работиш? - опита се човекът с бои.

-Хуманитарни науки, - избягвам пряк отговор.

-И на какво те научиха в института, хуманитарен?

-Е, как какво? Учението на Ленин е всемогъщо, тъй като е вярно и на други думи.

-И каква полза от вас, московчани?

-Добри рамки, Аронич, откъде го взехте? - Сергей Иванович педантично усети рендосания бор с поглед.

-Да, ходих във Върница, там, в манастира, приятел дърводелец работи при мен.

-Е, какви са впечатленията?

-Хора като нашия в Кремъл през лятото. Някой мъж на входа набира доброволци за почистване на територията, той дойде при мен: Ти си кръстен, роб на Бог?

-Още не, казвам, но можете да опитате, той веднага изостана.

-Жестоки сте с духовник.

-Да, какъв министър е, той живее в нашия град, видях го в клиниката.

-Хей, Иванович, отново ли си покрил салона с твоите произведения? - Аронич премина към моя Сергей Иванович.

-Е, да, отиват много хора, разбирате ли, те ще купуват.

-Слаба работа - има много, Иванович, непознати и излишни във вашите пейзажи, - пенсионерът от Урал триумфално разтърси рамките и се отдалечи.

Излязохме на насипа. Люляково стъкло на езерото. В жегата изглеждаше, че лодката с туристи не се носи по водата, а виси над нея. Имаше диван в сянката на стар бряст. На дивана седяха мързеливо двама селяни от онзи свят. Погледнахме водата. Слушахме нещо класическо от слушалката и пиехме чай ... от самовар. Диванът, очевидно, е взет от съседна къща с пластмасови прозорци.

-Летни жители. Който с брада, режисьор, той снима полицейски сериали.

-Имате вълшебен град!

-Слушай, веднъж направих самовар. Колекцията ми не беше лоша! - безразсъдно си спомни Сергей Иванович.

-Къде отиваш? - търговецът на антики се събуди в мен.

-Закаран до Москва, през деветдесетте.

-Аз също самовар няколко пъти, - отдавам се на спомени.

-Да, първото, което донесох в музея от Кострома.

-През осемдесет и девети.

-Имаме бизнес с него - от музея дойде човек от Москва, - Витя ме пъха с пръст.

-Вървете, ако се събудите - пуска ни в апартамента.

В коридора има ски и колело. В стаята слушалките се рушат, някои събрани произведения в килера пожълтяват, килимът на стената избледнява. Витя притеснява селянина, той си тананика в отговор, лигави и нервно отвръща с ръка.

-Иван! Чуй, Иване! Къде е вашият самовар с поднос, който сте донесли с Буя?!

Недоволният Иван придърпва листа върху себе си, опитва се да формулира, но нищо не е ясно. Съпругата до него на стола превежда от Ванин на руски. Самовар казва на балкона, но трябва да донесете две бутилки одеколон и да дадете на Ваня двадесет и пет рубли пари.

-Останаха ми само дузина - притесних се.

Витя започва втория кръг на преговорите.

-Тогава - превежда съпругата, - имаме нужда от още една бутилка водка.

Тичаме с Витя до галантерията. Има одеколон, но те не искат да ни продават. Продавачката беше красиво момиче, но не се подчиняваше. Те не можеха да говорят - по това време те имаха месец на отрезвяване. Дори паспортът ми с разрешително за пребиваване в Москва не помогна. Помолиха някоя бременна жена да ни вземе две бутилки. Тя извади карамфила за пет минути. Питаме: защо не триплет? Бременна: брат ми уважава карамфила. Е, благодаря за не лосиона за краставици - но той би изчезнал напълно. Взеха водка от някакъв таксиметров шофьор, но чекът не беше достатъчен за още. Намерени в обществената градина бутилка изпод "Лимон", изсипва чек, добавя вода, завинтва корк.

-Vit?! - казвам, - някакви глупости: "лимон" тя е жълта!

А той: да, Ванка е пияна, няма да види. Тичаме до петия етаж, правим бартер.

Съпругата изважда самовар с поднос - здрав - с корем - красив!
Ваня започна малко да оживява - изсипа малко карамфил в чаша и започна да пие. Културен човек - инженер - беше нетърпелив да ни лекува, но ние бързахме.
На раздяла Иван ми даде порцеланова фигурка на някакъв господин в яке, макар и със счупен крак. Но, подаръчен кон, както се казва.

-Позволете ми да завия нещо, самовар с поднос - питаме съпругата на Ваня.

-Носете така. нямам нищо!

А влакът вече е на четиридесет минути път. Вземаме автобуса, след което бягаме до гарата.
Напълнях със самовар, последван от Витя с поднос. Имам време! Витя все още пушеше в каретата. След това купих калъфка за възглавници от диригента, за да не блестя със самовар в Москва.