Вещ като обект на правно регулиране

В римското право няма понятие за нещо, но то може да бъде пресъздадено във вида, в който е възприето от самите римляни. От тяхна гледна точка нещо е определена част от живата или неживата природа.Римско частно право. Учебник/Ред. И. Б. Новицки, И. С. Петерски. - М.: Юрист, 2004. - Стр. 161.

Класификацията на нещата според нормите на римското частно право е доста разнообразна и произтича от онези признаци, които са били възприемани от римските юристи като водещи.

Римски юрист от 2 век, Гай разбира от нещо:

  • телесни предмети (res corporalеs) - всички материални обекти на външния свят;
  • безплътни неща (rescorpoles) - неща, нематериални, т.е. не е надарен с реално съществуване. Това са определени права (напр. Наследство, задължение, плодоползване).

Ранното състояние на римското право се характеризира с разделянето на нещата на манципируеми и неманципируеми.

Манципирани вещи (res mancipi) - основно средство за земеделие, най-ценното имущество (земя, роби, едър добитък), отчуждаването на което е извършено в сложна форма - под формата на манципация (най-старата сделка за покупко-продажба ).

Манципацията се проведе в строго установена форма със задължителното участие на поне петима свидетели. Пропускането на каквато и да е дума (подробности), отсъствието на един от свидетелите е било достатъчно основание за признаване на сделката като невалидна, дори ако тя вече е била изпълнена.

Неманипулативни неща (res nec mancipi) - други битови предмети (мебели, храна, дребен добитък), които биха могли да бъдат отчуждени без никакви формалности, като просто бъдат предадени на придобиващия римското частно право. Учебник/Ред. И. Б. Новицки, И. С. Петерски. - М.: Юрист, 2004. - Стр. 161.

В съчиненията на римските класически юристи разделението на вещи в обращение и извън обращение, движими и неподвижни вещи, делими и неделими, консумирани и неконсумирани, определени от родови характеристики и индивидуално дефинирани, е разработено и широко използвано в практиката на решаване на съдебни дела.

Нещата в обращение (res in commercio) са обекти на покупко-продажба, размяна, дарение. Те биха могли да принадлежат на всички и да бъдат свободно отчуждени на трети страни. Изтеглените от обращение вещи (res extra commercium) не подлежат на отчуждаване. Това свещено имущество са храмове, обекти на религиозно поклонение; обществени неща и общи неща - пътища, площади, пристанища, театри, бани, както и морето, свободно течаща вода, тоест това, което не може да бъде продадено, дарено.

Подвижни вещи (res mobiles) - пространствено подвижни вещи (например, според институциите на Гай, това са неща, които влизат в движение от собствената им сила: роби, животни, мебели, други прибори). Неподвижни вещи (res immobiles) - парцели и всичко създадено върху тях (сгради, насаждения), освен това - подпочви и пространство над земята.

Неделими неща (res indivisibiles) са тези, които са загубили своето вещество (кораб, кабинет) по време на разделяне. Делимите неща (res divisibeles) запазват своето вещество по време на разделяне, тяхната част е „предишното цяло, но в намален обем“ (масло, вино, пясък).

В случай на невъзможност за материално разделяне на вещта, тя преминава в собственост на един, а други наследници получават парично обезщетение.

Консумативи (res potrošptibiles) - тези, които са унищожени материално, когато се използват веднъж (продукти, пари - най-консумираните неща в света).

Неконсумативните вещи (res non consptibiles) не се унищожават от употреба (сватбен пръстен), но ако бъдат унищожени, постепенно (рокля, обувки).

Нещата, надарени с общи характеристики (родове), се определят по тегло, мярка, брой (зърно, вино, пясък). Общо нещо се счита по закон не подлежи на унищожаване, тъй като винаги може да бъде заменено с друго еднородно нещо или друга партида подобни неща. Оттук и правилото: "Genera non pereunt" ("Родът не загива").

Индивидуално специфичните неща (видове), за разлика от родовите, биха могли да бъдат разграничени от броя на подобни неща (например робът Октавий, имението на Атик) и са били ценни именно за тяхната индивидуалност. Правното значение на такова разделяне беше, че при унищожаването на индивидуално идентифицирано нещо, договорът беше прекратен, тъй като длъжникът вече нямаше възможност да прехвърли друго подобно нещо. Такива неща не подлежат на замяна и рискът от случайна смърт на вещта се поема от нейния собственик.

В римското право е имало и други разделения на нещата - главни и подчинени клаузи, части на вещ, принадлежност, плодове, неща прости и сложни. Подобно дробно разделение показва високо ниво на правно регулиране на отношенията за нещата.

Голяма част от направеното от римските юристи в тази област запазва значението си и днес. Дизайнът на нещо, разработен в Древен Рим, продължава да живее в съвременните правни системи: подразделенията на римската класификация на видовете неща се оказаха толкова жизнеспособни, че те влязоха в много законодателства, включително Гражданския кодекс на Руската федерация.