„Не в слънчевия град (илюстрации на Г. Вълка)“, Николай Носов

- Разбира се - каза Бътън. - Ако на някого ще му бъде трудно и вие ще помогнете, ако някой ще обиди, а вие ще защитите, това също ще бъдат добри дела. Дори някой да ви помогне и вие кажете благодаря за това, вие също ще се справите добре, защото винаги трябва да сте благодарни и учтиви.

- Е, според мен това не е трудно - каза Дън.

- Не, много е трудно - възрази Кнобочка, - защото трябва да се направят три добри дела подред и ако поне едно лошо дело се натъкне между тях, тогава нищо няма да се получи и ще трябва да започнете отначало . Освен това доброто дело ще бъде добро само когато го направите безкористно, без да мислите, че го правите за някаква собствена полза.

- Разбира се, разбира се - съгласи се Дън. - Какво добро дело би било, ако го направите с печалба! Е, днес ще си почина, а утре ще започна да върша добри дела и ако всичко това е вярно, тогава вълшебната пръчка скоро ще бъде в нашите ръце!

КАК НЕИЗВЕСТНИК НАПРАВИ ДОБРИ ДЕЛА

На следващия ден Дънно се събуди рано и започна да върши добри дела. На първо място, той се изми добре със студена вода и не съжалява за сапуна и старателно изми зъбите си.

- Вече има едно добро дело - каза си той, избърса се с кърпа и усърдно разчеса косата си пред огледалото.

Quickie видя, че се върти пред огледалото, и каза:

- Добре добре! Няма какво да се каже, много красив!

- Да, по-красива от теб! - отговори Дън.

- Сигурен. Трябва да потърсите такова красиво лице като вашето!

- Какво каза? Кой има лицето? Това ли е моето лице? - не беше ядосан и как ще бие Торопижка по гърба с кърпа.

Роропижка само махна с ръка и бързо избяга от Дън.

- Нещастна бърза! - извика след него Дън. - Заради вас се загуби добро дело!

Едно добро дело наистина изчезна, защото той се ядоса на Торопижка и го удари по гърба с кърпа. Не, разбира се, направи лошо дело и сега беше необходимо да започнем целия бизнес отначало.

Успокои се малко. Дънно започна да мисли за какво друго да направи добро дело, но по някаква причина нищо разумно не ми дойде на ум. Преди закуска той не беше мислил за нищо, но след закуска главата му започна да мисли малко по-добре. Виждайки, че д-р Пилюлкин започва да чука някакъв вид лекарство в хаванче, Дънно каза:

- Ти, Пилюлкин, работиш усилено, помагаш на другите, но никой не иска да ти помогне. Дайте ми лекарството за вас.

- Моля те - съгласи се Пилюлкин. „Много е добре, че искате да ми помогнете. Всички трябва да си помагаме.

Той даде на Дъно хоросан и Дъно започна да смила праха и Пилюлкин направи хапчета от този прах. Dunno беше толкова увлечен, че прахът беше natolok дори повече от необходимото.

"Е, нищо", помисли си той. - Това няма да попречи на случая. Но направих добро дело ".

Въпросът наистина би свършил доста добре, ако по време на тази дейност не се виждаше Дъно Сироп и поничка.

- Вижте - каза Поничка, - Не, разбирате ли, той също реши да стане лекар. Ще бъде забавно, когато започне да лекува всички!

- Не, той навярно е решил да смуче Пилюлкин, за да не дава рициново масло - отговори Сирупчик.

Изслушвайки тези подигравки, Дъно се ядоса и замахна с миномет към Сироп:

- А ти, Сироп, млъкни, иначе ще ти дам хаванче!

- Спри се! Спри се! - извика доктор Пилкин.

Искаше да вземе хоросана от Dunno, но Dunno не го даде и те започнаха да се бият. В битката Пилюлкин хвана крака си на масата. Масата се преобърна. Целият прах падна на пода, хапчетата се търкаляха в различни посоки. Бурно Пилюлкин успя да отнеме хоросана от Дънно и той каза:

- Марш оттук, безполезен! За да не те виждам отново тук! Колко лекарства са пропилени!

- О, гаден сироп! - Прокълнато не знам. - Ще ви покажа още, само ако ме вземете! Какво добро дело пропиля!

Да, този път беше изгубено добро дело, защото Дъно дори нямаше време да го завърши.

Цял ден беше така. Колкото и да се опитваше Дъно, той не би могъл да постигне не само три, но дори две добри дела подред. Ако е успял да направи нещо добро, то веднага след това е направил нещо лошо, а понякога в доброто дело в самото начало е излязла някаква глупост.

През нощта Дънно дълго време не можеше да заспи и все си мислеше защо прави това. Постепенно той осъзна, че всичките му неуспехи се дължат на факта, че е твърде груб. Щом някой се пошегува или направи някаква безобидна забележка, Дъно веднага се обиди, започна да крещи и дори да се скара.

- Ами нищо - утеши се Дъно. - Утре ще бъда по-учтив и тогава нещата ще вървят добре.

На следващата сутрин Дъно сякаш се прероди. Той стана много учтив, деликатен. Ако се обръщаше към някого с молба, тогава винаги казваше „моля“ - дума, която никога не беше чувала от него през живота си. Освен това той се опита да угоди на всички, моля.