Не се снима

Всяка година се правят повече от трилион снимки. За мнозина „Не съм снимал, значи не беше“ не е шега, а принцип на живот. Наистина ли картините правят спомените ни за момента по-ярки или, напротив, забравяме ли за всичко по-бързо? Science Of Us събра няколко изследвания за това как фотографията влияе върху паметта ни. „Теории и практики“ разказаха основното.

Авторът на изследването прави паралел с научна теория, появила се през 60-те години: хората забравят информацията веднага щом осъзнаят, че тя вече не трябва да се има предвид. Според хипотезата на Хенкел, ако човек има снимка, която запечатва определен момент, тогава няма нужда да запазва спомените за нея в главата си. В тази връзка си струва да се спомене явлението, което психолозите наричат ​​„когнитивно разтоварване“. Тя се крие във факта, че нашият мозък се опитва да опрости работата си, използвайки външна помощ. Например, преди да отидем в магазина, правим списък за пазаруване (и вече не е нужно да имаме предвид от кой сорт домати се нуждаем). Или накланяме глава на една страна, за да видим предмет, който е обърнат с главата надолу.

В същото време, според Кристин Дийл, психолог от университета в Южна Калифорния, фотографията не е когнитивно разтоварващо средство. Тя също проведе експеримент. Посетителите на музея бяха разделени на три групи, камерите бяха получени от тези, които бяха в първите две. В същото време на хората от първата група беше казано, че техните снимки ще бъдат запазени, а във втората, че ще бъдат изтрити. Участниците от третата група не са снимали нищо. Според теорията за разтоварването посетителите, чиито снимки са оцелели, е трябвало да запомнят изложбата най-лошо от всички, тъй като са имали възможност да „претоварят“ спомените на снимката. Но това не се случи. Изследователите установяват, че няма значителна разлика между първите две групи. Според Дийл ключовият въпрос може да е мотивацията: ако напишем информация на лист хартия, за да я „прехвърлим“ там от мозъка си, тогава правим снимки по обратната причина: за да уловим момента и да го запомним по-добре.

В следващия експеримент Дийл и колегите й проследяват движенията на очите на 51 посетители на археологическия музей. Оказа се, че участниците в експеримента с камери прекарват повече време в разглеждане на експонатите. След това беше проведено друго проучване, което показа, че участниците, които само са си представяли, че снимат, запомнят детайлите на обектите, както и тези, които действително са снимали.

Но както се оказа, посетителите, които направиха снимките, запомниха обясненията на аудиогида по-зле. Според учените това се дължи на факта, че вниманието ни е ограничено и колкото повече обръщаме на зрителното му възприятие, толкова по-малко остава върху други чувства.