Не изпускайте целта от поглед

Живеем в свят на собствения си опит и знаем малко за обективното състояние на нещата. Управляват ни усещания, които стартират невидима верига от превъплъщения на нервната енергия, резултатът от които са действия и техните оценки. Но всичко това не е нищо повече от илюзии, избледнели сенки на реалния свят. Това е съдбата на човешкия ум - да търси пътеки и пътеки в дивата природа на Тъмната гора. Изгубената душа губи своята цел и ориентация и човекът изсъхва, губейки смисъла на по-нататъшното движение ....

Няма ли обаче твърде много алегории?

Всеки, разбира се, знае ужасното състояние на депресия. Днес няма да обсъждаме мислите, изразени от еволюционистите по този въпрос. Причините за явлението в този случай не са толкова важни. По-важно е да знаете как да излезете от депресивна яма, след като попаднете в нея.

Работата е там, че емоционалната сфера на човек, бидейки част от неговото несъзнавано, участва в автоматичния механизъм на корекция на поведението. С други думи, генерираме определени емоции без съзнателно участие в този процес. Ето защо понякога ни е неразбираемо защо се оказваме в депресивно състояние и, разбира се, изобщо не е ясно с помощта на какви лостове можете да промените настроението си към по-добро.

Докато водим спонтанно съществуване и се подчиняваме на инстинктите си, ние винаги ще бъдем заложници на ситуацията. Външната среда ще ни манипулира, контролира настроенията ни и систематично ще ни води в депресивна задънена улица. Съзнанието е нещо, което може да промени хода на събитията, защото всъщност това е неговата еволюционна роля. Имам предвид контрол над инстинкта и следователно контрол над емоциите.

Емоциите винаги са субективни, както и нашите оценки. Те са продукт на нашите собствени действия и по-точно резултат от нашата вътрешна организация. Всъщност по природа ни е даден механизъм за контрол на нашите емоции. Но можем да го използваме само ако останем господари на собствената си душа.

И така, за да не се изгубите по пътя, движейки се през пустините на Тъмната гора, трябва да имате Цел. Поставянето на цели е най-важната стратегическа функция на съзнанието. Именно това е способно правилно да организира движението на нервната енергия. Целта също е илюзорна, това е мираж, в реалността в който се убеждаваме. Това обаче е силно адаптивна способност на нашия ум да подреди нещата в субективна реалност. Човек без цел спира и изсъхва на лозата, попълвайки редиците на гниенето на Блеквуд.

Целта е светлината на огън, който подобно на маяк показва посоката на пътуващия в тъмнината на нощта. Който го види, следва избрания курс, което означава, че ще напредва по-далеч от останалите, които не са успели да решат. Целта дарява чувства: надежда и вяра. И това са стълбовете на нашата психика, чието унищожение винаги ни тласка в депресивна яма.

Имайте цел. Гледайте я. Не я изпускайте от поглед. Останете в курса. Помни я. Погледни я. Хранете я с вашето внимание. И в замяна тя ще ви изпълни със своята светлина и жажда за живот.