NII ЧЗВ - ОТДЕЛ ЗА ЗАЩИТНА МАГИЯ

Много е важно да разграничите истинските стремежи на вашата душа, вашите истински желания от фалшивите цели, които обществото ни налага. Фалшивата цел може да изглежда много ваша и много привлекателна, но в крайна сметка тя няма да ви донесе нищо, освен разочарование. Правейки нещо различно от собствения си бизнес, вие или няма да постигнете нищо и усилията ви ще отидат на вятъра, или, след като постигнете целта, се уверете, че нямате нужда от това.

Ето защо е толкова важно да се предпазите от външните влияния на други хора и да можете да чуете себе си в мълчание, а не полифоничното жужене на хората около нас и егрегорите.

Не е страшно или не е ясно?

Тогава ще ви разкажем ужасна, ужасяваща приказка. Веднъж, в дивата природа на Интернет, в един от дневниците http://karma-amrak.livejournal.com попаднахме на прекрасна история за това до какво води животът на живота на някой друг и какво е изпълнено с реализацията на нечии други, а не вашите собствени желания. Спомнете си прекрасния филм за Пепеляшка: много е вредно да не отидете на бала, особено когато го заслужавате. Така че изповедта на изгубена душа:

ПРИКАЗКА ЗА СЕБЕ СИ И ДРУГИЯ ЖИВОТ

- Как не беше? - попитах с внезапно свит глас, - Напълно, или какво? Да, имате грешка тук в картотеката, погледнете по-добре!
- Съвсем не - възрастният Ангел се усмихна снизходително и нагласи очилата си в кръгла рамка, - Тук имаме всичко написано, всичко взето под внимание, отново всичко под строгото око на Знаеш кой. Знаете ли какво за злоупотреба? - лицето на Ангела се втвърди, - Чували ли сте за Луцифер? Това е. Нямах време да мигна - хвърлиха го. „Оши-и-ибка“. Кажи също ...
- Чакай малко, - опитах се да се събера, - Виж тук, моля те.

Ангелът ме погледна благосклонно през очилата си.
- И? - попита той след кратко мълчание.
- Може и да не. Но има ли някой? - Внимателно разбърках желеобразното вещество, което сега заместваше обичайния ми земен организъм. Веществото се развълнува и отиде като дъгови петна.
- Определено има някой. Но не и NN, която си мислел да се представиш. - Ангелът въздъхна тежко и потърка челото си, - Виждал съм хора като теб - не се броят. И по някаква причина повечето от тях са дами. Така или иначе. Да проверим, млада дама. Точките. От самото начало. Така?
- Хайде - казах, решително висяйки през рамото му и се приготвяйки да се бия до последно.
- Е, ето го, биографията на мадам N, - ангелът извади солен талмуд изпод масата и издуха праха от него, - Ab ovo, скъпи, както се казва, от яйце, - той намокри пръста си и шумолеше с тънки цигарени страници, - Е, това са всичко дребни неща ... памперси ... детски капризи ... всякакви глупости ... личността още не е оформена ... характерът не е показан, всички чернови ... ами, напълно ще пропуснем детството, ще вземем съзнателен живот ... о, тук! - той вдигна триумфално пръст, - имахте връзка в края на десети клас!
- О, каква странност, - не можах да устоя, - така че на шестнайсет - и изведнъж роман!
- И не се иронизирайте, Fraulein - Ангелът направи сурово лице, - Романът се развива бързо и доста щастливо, докато приятелката ви не се намеси. И, нека бъдем честни, тя отне момчето от вас. Тоест не с теб - ангелът изведнъж се хвана и се изчерви, - а с мадмоазел НН ...
- Е, и какво? - попитах подозрително, - Това се случва на всички. Това някакъв смъртен грях, който те са забравили да напишат в Библията? Като, не давайте на приятеля си, магарето или вола ...

Ангелът се намръщи от думата „Библия“.
- Какво общо има грехът с него, за Бога! Вече сте стигнали до греховете си ... Следвайте мисълта. Как се държи нашият N в тази ситуация?
- Как се държи глупакът, - казах аз мрачно, припомняйки смътно този злощастен роман „pas de trois“, - преструва се, че нищо не се е случило, мотае се навсякъде с тях, помирява ги, ако се карат ... - Вуй, - поучително протегна Ангелът - А сега внимателно - погледнете ме! - какво бихте направили, ако живеете?
- Бих, - думата излетя от мен, преди да имам време да разбера какво казвам.
- Точно! - Ангелът дори скочи на стола - точно така! Да убиеш не би убило, разбира се, но щяха да изпратят три забавни писма - това е сигурно. А сега не забравяйте - колко такива „романи“ бяха в живота на нашата мадмоазел?

- Около пет - спомних си и изведнъж се почувствах отвратителен.
- И всички със същия резултат, имайте предвид. Продължавай. Мадмоазел се опита да постъпи в университет и не успя. Колко не получи?
- Точка и половина, - исках да плача.
- И по някаква причина той носи документи в педагогическия институт. Там нейният резултат е кратък. Тя постъпва в този институт. А ти? Какво искахте в този момент?
- За да вляза в университета до последно, докато вляза, - прошепнах едва чуто, - Но и вие ме разбирате, майка ми плачеше толкова много, питаше, страхуваше се, че тази година ще отида на гуляй или нещо, е, и изведнъж всичко стана еднакво ...
- Скъпа моя - ангелът ме погледна съчувствено, - не ни интересува кой плаче там и по каква причина. Интересуват ни факти, най-упоритото нещо на света. А фактите тук са доста грозни. Защо си - не, това е сериозно! - защо се оженихте тогава? Искаш да кажеш нашата НН? Да, и между другото се ожених! Следователно тя се омъжи и за какво си мислихте по това време?!

Мълчах. Напълно си спомних какво си мислех тогава в задушната листна църква, държейки свещ в потния си юмрук. Относно факта, че любовта е любов, но целият този идиот не е за дълго, че може би ще издържа няколко години, не повече, и тогава моята мръсна природа все пак ще надделее и тогава ще ми прости, Господи, ако съществуваш. .
- Това е - Ангелът поклати глава и обърна страницата, - но тук имате непрекъснати неуспехи на всяка стъпка! Момиче, мое, е, не можеш да направиш това! На тридесет искаха да си направят татуировка - защо не?
- Ами ... - бях озадачен, - не помня вече.
- И ще ви кажа - ангелът се ухили лошо, - вашият любим тогава беше против. Примитивни, каза той, племена и дупето ще увисне с годините. Така?
- Знаеш по-добре, - намръщих се, макар че някога имаше нещо подобно, беше абсолютно същото ...
- Знам по-добре, разбира се ... Беше ли дупето ти, а не любовникът ти? Добре, да вървим по-нататък.

Тук е написано - на трийсет и пет години, домакиня, с други думи - безработна, от хобита - може би готвене. Оказва се такава сладка картина. Сатенените шевове просто не са достатъчни. Е, не забравяйте, помнете какво наистина сте искали?!
- Сетих се. Исках да стрелям.
- На кого да стреля ?! - ангелът се учуди и погледна накриво книгата.
- Бягаща цел. Е, или в неподвижен, без разлика - аз, както се оказа, сега не можех да плача, но мъгливото ми тяло загуби ирисценцията си и започна да се движи в дебели сиви вълни, - исках да участвам в стрелба с капан. Все още исках да пея. Това беше отдавна ...
- Потвърждавам - Ангелът посочи пръст към Талмуда - ти, скъпа моя, имаше доста прилични способности за всичко това. Бог, между другото, данни. От раждането! Къде отиде всичко това? Къде, питам те, са дивидентите?!
- Не знаех, че трябва ... - прошепнах в отговор.
- Лъжейки, те отлично знаеха - Ангел свали очилата си, присви уморено и потърка мостчето на носа си, - Е, вие всички лъжете, това е атаката ... Добре, госпожо, да свършим. Нека да стигнем до вашето разпределение.

Той извади голяма форма, разпространи я върху биографията ми и започна да драска нещо.
- Тъй като всички не разбирате, - в гласа на Ангела се чуваше отчаяние, - не можете, е, не можете да се предадете на всяка крачка, за да можете да умрете преди смъртта! И това, между другото, е самият „грях“, от който всички вие сте толкова уплашени! ... Всичко, което мислите - и така ще стане ... Не се шегувайте - всяка трета душа не живее собствения си живот! Това са ужасни статистики! И всеки има някакви идиотски оправдания - или мама плачеше, после татко се ядосваше, след това съпругът ми беше против, после дъждът този ден не отиде навреме, тогава - общо взето смейте се! - нямаше пари. Homo sapiens, казват, erectus ... Е, всичко е готово, - Ангелът хвърли писалката си раздразнено, - Ще ви помоля да се изправите, за да произнесете присъдата. Застанете пред мен, в смисъл.

Прелетях над масата и замръзнах точно пред ангела, изразявайки вина и угризения с цялата си външност. Бог знае, може би ще се получи.
- Неидентифицирана Душа, по обвинение в нежив живот, е призната за виновна, - Ангелът ме погледна с тежко съжаление, - смекчаващи вината обстоятелства като а) не знаеше какво прави б) не беше физически в състояние да осъзнае или в) направи не вярвам в съществуването на висш ум - не е намерен. Налага се наказание под формата на един и същ живот, докато не се окажете истински. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване. Ответник! Разбирате присъдата?
- Не, - премигнах оплаквателно, - Това е ад или нещо подобно?
- Е, не си спечелил ад, скъпа, - ухили се ангелът, - а там има свободни места ..., - той безнадеждно махна с ръка, - Ще отидеш в чистилището, ще живееш симулирани ситуации, докато съдът те признае като да си живял живота си. Е, и ще страдате ли там или не - ние, извинете, не знаем, - и Ангелът подаде жълт формуляр, пълен с писане, - Сега всичко е ясно?
- Горе-долу - кимнах объркано, - И къде съм сега?
- Миг - каза Ангелът и щракна с пръсти. Нещо иззвъня, удари се и потъмня в очите ми ...
- ... няма да ме пуснат сам, но с теб е лесно, - чух познат глас, - И Серьожка казва - нека те маже два дни, добре, Олга, добре, скъпа, ще помогнеш, нали? Ще ви вземем отделна палатка и като цяло ще е готино, представяте ли си, цели две нощи, огън, река и ние тримата?

Когато гневното почукване на петите на Ленка заглъхна някъде около завоя, слушах звънливата празнота наоколо и осъзнах, че в момента най-накрая бях дълбоко, неприличен и ненаказан щастлив ...