Нашите предци не са се люлели на клон

Сравнението на структурата на глезенната става на хоминидите (антропоморфни примати), шимпанзетата и хората накара учените да заключат, че предците на съвременните хора са много по-малко подобни на съвременните примати, отколкото обикновено се смята.

Д-р DeSilva изследва структурата на глезенната става на фосилните останки от хоминиди, които са живели на Земята преди повече от 4 милиона години. Тези примати, от които по-късно произлизат хората, се появяват малко след като предците на хората и шимпанзетата започват да се развиват независимо, откъсвайки се от общ прародител преди 4-8 милиона години. Много учени вярваха, че хоминидите много приличат на шимпанзетата и съответно стигнаха до извода, че и хората в началото силно приличат на съвременните маймуни.

Освен това при шимпанзетата долната част на пищяла е оформена, за да улесни катеренето по дърветата. DeSilva не откри такава адаптация в пищяла на 12 изследвани останки на хоминид. Следователно ученият стигна до заключението, че като се вземат предвид други характеристики на структурата на скелета, тези човешки предци не са били особено приспособени за катерене по дървета, което е много различно от съвременните примати.

В своята еволюция от общ прародител с маймуни, човекът е трябвало да премине през много различни междинни състояния, когато маймуната вече е престанала да бъде маймуна, но все още не се е превърнала в човек. Възстановяването на всички връзки в тази верига понякога поставя нови въпроси и проблеми пред учените. Преглеждания: 847