Нарушение на медиацията и йерархията на мотивите

Развитието на дейността и, следователно, развитието на личността могат да бъдат анализирани въз основа на анализа на промените в мотивите.

Промяната в мотивите обаче не е само показател за развитие (включително онтогенетично развитие). Промени в мотивите често се наблюдават при хора с някаква форма на психично заболяване. B.V.Zeigarnik вярва, че психологическият анализ на тези мотивационни промени е адекватен начин за изучаване на дейността и, следователно, личността на болен човек. Нещо повече, патологичният материал понякога дава възможност да се проследи процесът на формиране на промени в нуждите и мотивите, което е еднакво важно за решаване на проблемите на патопсихологията и общата психология.

А. Н. Леонтьев подчертава тясната връзка между мотивите и потребностите. Отбелязвайки, че анализът на потребностите може да се извърши чрез разкриване на тяхното обективно съдържание, той посочва, че „това трансформира психологическия проблем на потребностите в проблем на мотивите на дейност“. Този подход показва сложна връзка между потребностите и мотивите, признаването на йерархичната конструкция на мотивите.

Усложняването на мотивите, тяхното посредничество и йерархична структура започва при дете още в предучилищна възраст и продължава през целия му живот (Л. И. Божович). С възрастта мотивите губят своя пряк характер и започват да се опосредстват от съзнателно поставена цел - някои мотиви са подчинени на други. Човешката дейност винаги отговаря не на една, а на няколко потребности и съответно се мотивира от няколко мотива. В конкретната човешка дейност обаче човек винаги може да разграничи водещ мотив,което придава на поведението определен смисъл.

Клиничният материал ни позволява да проследим моделите на промени в мотивационната сфера на човек, които водят до промяна в позициите, интересите и личните ценности. Такива модели могат да бъдат намерени при пациенти с психични заболявания, при които процесът на нарушаване на мотиви, нагласи и ценности протича доста подробно.

Анализът на медицинската история на пациенти с алкохолизъм ясно отразява изразените промени в личността им. При такива пациенти се отбелязва намаляване на личността, до пълното му влошаване. Нещо повече, този спад е предимно в линията на промени в сферата на нуждите и мотивите, унищожаването на преморбидните нагласи, стесняването на кръга на интересите. В същото време при психологически експеримент те не показват груби промени в когнитивната активност (нивото на обобщения например) и в системата на знанието. Неадекватността им се проявяваше при изпълнение на задачи, изискващи умствени усилия, продължителна концентрация на внимание и бърза ориентация в нов материал. Отбелязани са и недостатъчна целенасоченост на преценките, безкритичност, надценена самооценка, лабилност на нивото на претенциите.

Анализът на историята на случаите на пациенти с алкохолизъм даде възможност да се проследи процесът и да се идентифицира механизмът формирането на нова патологична нужда - необходимостта от алкохол. Пиенето на алкохол не е една от естествените потребности, поради което първоначално алкохолът няма независима стимулираща сила. Отначало пиенето на алкохол служи като средство за реализиране на други мотиви (за приятна почивка, облекчаване на напрежението). Постепенно, когато се формира психологическа (а след това и физиологична) зависимост, човек развива и затвърждава желание да изпитва отново и отново приятните усещания, свързани с пиенето на алкохол. Сега човек започва да се привлича не от значимите за него събития (среща на приятели, тържество), а от възможността да пие алкохол. Тоест, ако първоначално човек пиеше, за да улесни установяването на контакти с други хора (например в непозната компания), сега дори общува с непознати с надеждата да пие. Така алкохолът за него се превръща в самостоятелен мотив на поведение.

Това, което А. Н. Леонтьев нарече „преместване на мотива към целта“, се случва, формира се нов мотив, подтикващ нова дейност и съответно нова нужда (от алкохол). Тъй като приемането на алкохол става цел на дейността на пациента, необходимостта от алкохол се признава, придобива определен личен смисъл. Като следствие от придобиването на нова потребност (в случая патологична, противоречаща на обществените интереси) настъпват промени в структурата на личността му: нейните интереси, преживявания и стремежи се променят.

Известно е, че колкото по-опосредствана е същността на потребностите и мотивите, толкова по-ясно се проявява тяхната подчиненост, йерархична връзка. Тъй като при пациентите водещ, смислообразуващ мотив става употребата на алкохол, нуждата от който е от пряк характер, с развитието на алкохолизма, при тях все по-често се разрушава предишната йерархия на мотивите. Тъй като алкохолът заема господстващо положение, превръща се в смисъла на живота, предишните нагласи и интереси отстъпват на заден план. Работата, семейството престават да бъдат важни за пациента, разглеждат се само като източник на доходи за пиене или спирачка за задоволяване на доминиращата нужда от алкохол.

Промяна на йерархията и посредничество на мотиви означава загуба на сложна организация на човешката дейност, която губи специфична човешка характеристика: от медиирана става импулсивна.

Промени в мотивационната сфера на пациентите се откриват и при експериментални психологически изследвания. B.V.Zeigarnik и B.S.Bratusem са изследвали две групи пациенти с енцефалопатия. Първата група включваше пациенти с алкохолна енцефалопатия, а втората - с травматична. Експериментално беше разкрито сходството на промените в когнитивната дейност. Основните разлики бяха открити в личното отношение на пациентите към извършената работа.

Пациенти от втората група (с последствията от травма) проявиха интерес към работата, адекватно реагираха на забележките на експериментатора. Въпреки че показаха афективни промени, свързани с травма (пациентите станаха по-раздразнителни, настървени), те не показаха груби промени в личността. Те запазиха адекватно самочувствие и ниво на стремежи.

Напротив, алкохолиците бяха безразлични към изследванията и безкритични към грешките си. Понякога тяхното поведение наподобява поведението на фронтални пациенти, но некритичността на алкохолиците се различава от некритичността на фронталните синдроми. Ако некритичността на фронталните пациенти се съчетае с невнимание и спонтанност, то при пациенти с алкохолизъм неадекватното отношение към грешките се съчетава с надценено самочувствие, безкритично надценяване на техните възможности и активност в защита на тяхната правота.

Подобни промени в нуждите и мотивите се откриват и при други заболявания. По този начин, в проучване на невротични пациенти със синдром на анорексия, проведено от М. А. Карева, бяха разкрити подобни механизми на формиране на квази-нужда и промени в структурата на мотивите.

По този начин анализът на промените в медиацията и йерархията на мотивите, формирането на нови (патологични) нужди показва, че те не са директни прояви на мозъчно увреждане, а се формират по механизми, които до голяма степен са общи с механизмите на нормалното развитие на мотивационната сфера на индивида.