Най-лошият танц е хака

Гледка, която си струва да се види. Мощната енергия и невероятната мъжественост са основните характеристики на танца. Гледката на брутални момчета, изпълняващи хаку, е едновременно плашеща и завладяваща.

Хака е изразителен и отличителен танц, изпълняван от коренното население на Маори от Нова Зеландия в продължение на няколко века. Целта му е да сплаши врага, да демонстрира собствената си сила и какво всъщност са готови да направят маорите с врага. Жестовете и мимиките са толкова красноречиви, че предизвикват истинска паника у врага. Зашеметяващ исторически факт, записан в много официални източници, разказва, че по време на Втората световна война батальонът маори, изпратен от правителството на Нова Зеландия в Северна Африка, преди да започне битка с германски танкове, се нареди и започна да пее хаку, придружаващ пеейки страховит танц. Германците избягаха ужасени.

Хаката се появява за първи път извън родината си през 1888 г., когато е изпълнена от новозеландски ръгбисти във Великобритания преди мача и оттогава е предшествала всяко подобно събитие. Дори и днес гледката на спортисти, разтърсващи се в боен танц, които в същото време показват езика си и изглеждат очи, не оставя никой безразличен и може да се предположи, че за примитивния английски език от предишния век танцът е бил истински шок. Те загубиха, разбира се.))

Появата на каки е свързана с историята на лидера на племето маори, който избягал от сблъсък с врага и отпразнувал това събитие с танц и песен. Те Раупараха, главният герой на разказа, в опит да се скрие от преследвачите си, се качи в яма за съхранение на храна и се покри с капак. След известно време капакът се отвори и ярък лъч светлина проряза тъмнината. Водачът вече се готвеше да умре, но се оказа, че на помощ му се притича приятел, когото прославя в веднага композирана песен като „космат мъж“. Това се случи през 1820 година.

За непосветените танцът на племето маори изглежда като доста нелеп и агресивен спектакъл: група възрастни мъже извикват неразбираеми думи и не само ръцете и краката, но и лицевите мускули влизат в движение. Всъщност танцьорите разказват историята на чудо спасен лидер и чрез изражения на лицето изразяват цялата гама от емоции от предполагаемо изпитания страх от смърт и наслада, които го заместват, като едновременно показват на враговете, че не бива да подценяват своите военни качества. Днес обаче новозеландците съперници на терена за ръгби не се поддават на сплашване, иначе нямаше да се усмихнат толкова безсрамно, гледайки танца.

Хаката е придружена от свирене на ударни инструменти, подчертавайки синкопирания ритъм на танца. Танцът не се различава в особено разнообразие: изпълнителят прави заплашителни движения с ръце, премествайки се от крак на крак.

Бойният танц хака се отбелязва не само в спортни състезания, но и в известни битки: по време на Първата световна война той се изпълнява от маори, които прогонват турските войски от полуостров Галиполи. Турците претърпяха съкрушително поражение, докато маорите направиха малко кръв.

В днешно време хака, подобно на "маркови" татуировки на маори, е известен по целия свят и служи на туристическите компании като примамка: в края на краищата, колкото повече танцът се различава от общоприетата норма, толкова по-забележим е и дори липсата на вниманието е заобиколено от скандали, които танцът няма да се оплаче.