Защо Андерсен има толкова страшни приказки

Защо Андерсен има толкова страшни приказки
Защо Шехерезада разказваше истории за 1001 нощи
Как русалките се различават от сирените?

За когото Андерсен пише

Днес Андерсен е наричан брилянтен разказвач на истории, творбите му са приказки за деца, но самият писател вярва, че не е разбран правилно и творенията му приличат по-скоро на поучителни истории. Освен това той не обичаше деца и многократно казваше, че създава своите произведения за възрастни. Повечето приказки на Андерсен бяха адаптирани и в много отношения смекчени, докато оригиналните версии са наситени с християнски мотиви, те са по-тъмни и по-сурови.

Трудно детство

Андерсен призна, че е заимствал някои идеи за творбите си от народни приказки на Дания, Германия, Англия и други народи. За „Малката русалка“ той каза, че си заслужава да бъде написан отново.

В училище едва ли му дават грамотност, за което многократно е бит от учители. Никога обаче не е усвоил правопис, Андерсен пише до чудовищни грешки до дълбока старост. Бъдещият разказвач на истории беше тормозен от кварталните момчета, учители и ученици в училище, а по-късно в гимназията го унижи на първото му място на работа. Освен това писателят нямал късмет в любовта, Андерсен никога не бил женен и нямал деца. Музите му не отвръщат на чувствата му, за отмъщение от тях са отписани образите на „Снежната кралица“, принцесата от приказката „Свинарчето“.

Психично разстройство

Предците на Андерсен по майчина линия се смятаха за психично болни в Одензе. Дядо му и баща му твърдят, че във вените им тече кралска кръв, тези истории са повлияли толкова много на разказвача, че като дете единственият му приятел е въображаемият принц Фритс, бъдещият крал на Дания. Днес те биха казали, че Андерсен има силно развито въображение, но по това време той е смятан за почти луд. Когато писателят беше попитан как пише своите приказки, той каза, че героите просто идват при него и разказват своите истории. Андерсен става културен визионер на своята епоха. Във приказките „Малката русалка“, „Снежната кралица“, „Диви лебеди“ има нотка на феминизъм, чужда на съвременниците на писателя, но търсена няколко десетилетия по-късно.

Според друга версия „страшните“ приказки на Андерсен са причинени от периодични депресии, които са го обзели през целия му живот и недоволство в сексуалната сфера. До края на живота си писателят остава девствен, въпреки че посещава публични домове, но никога не се възползва от услугите им. Видяните от него „мерзости“ само го отвращаваха, затова предпочиташе да прекарва времето си там в разговори с проститутки.