Моделът на обществото и моделът на човека: ръбовете на един-единствен

* Schutz A., Luckmann Th. Структурата на света на живота. Еванстън, III., 1973. С. 225.

По този начин П. Бергер и Т. Лукман пишат за обществото като реалност на­както обективни, така и човешки, създадени от хората в процеса на взаимодействие. „Именно двойствената природа на общото­свойства по отношение на обективна фактичност и субективни значения­niy му придава характера на „sui generis реалност“. "*. Исследова­видовете и структурите на тези субективни ориентации, изграждам­светът е същността на тяхната научна перспектива.

Привърженик на тази тенденция, етнометодолог *** Харолд Гарфин-кел, доказване на многоизмерността на човешката комуникация, изолиране­в него има пряко наблюдаван разговор и мълчаливо подразбиращите се значения, които стоят в основата му.

Гарфинкел за първи път използва термина „етнометодология“ през 1945 г., когато изучава работата на съдиите. Интересуваше се как хората, които не са запознати помежду си, без да навлизат в техническите тънкости на механизма на правосъдието, са в състояние да вземат координирани решения. До какъв извод стига?

Основата на дейността на съдиите не е толкова следваща­кон ", колко объркване преди ситуацията. Не рационално обсъждане на всички обстоятелства на случилото се, но оп­справедливост постфактум неговата предварителна, формулирана­Решението за здравия разум е същността на тяхната дейност.

Идеите на Хусерл, които логично необясними предпоставки­ki на всеки опит е по-скоро възможността за конструиране на действие­реалност, осъществима само като собствено, човешко творческо усилие, в настоящите обстоятелства

почти гротескни форми, защото те се опитват да запазят живота си­сила в условията на структурализма. Последното се основава на търсенето на някои несъзнавани дълбоки структури, скрити закони­номериране на знакови системи, на които човек се подчинява.

Прав ли сме да приемем, че по принцип да се говори за човек­ne не е от значение за социологията?

* Бергер П., Лукман Т. Социална конструкция на реалността, стр. 35. ** Вижте например: Lemert Ch. Социология и човек на здрача: хомоцентризъм и дискурс в социологическата теория. Карбондейл, 1979.

* Добре известно е например, че 3. Фройд никога не се е опитвал да използва пси­хоанализа, сексуална енергия и несъзнавано, за да се обмислят начини за развитие­психология и още повече собствените си научни дейности. Той смята, че теорията му е валидна само за обяснение на живота на други хора, но не и за неговия собствен. Разделяне на „нас“ - анализатори и „тях“ - учи в­болезнено, но, уви, невъзможно.

Характерът й беше разкрит от холандския социолог Линденберг в акро­nime SRSM *. Основата на концепцията за „социализирани, изпълнява­ролята на човек, подлежащ на санкции ”, несъмнено са възгледите на френските просветители, а след това и на Дюркхайм за обществото като реалност от особен вид, малко зависима от личната инициатива и взаимодействие на отделни лица и притежаваща принудителна сила по отношение на тях. В съответствие с тази перспектива, обществото е структурирано под формата на роли, аз имам­със строго определени характеристики и отговорности, следователно задачата и целта на членовете му е да се адаптират към тези роли, тъй като предписаните ролеви очаквания позволяват­отнемат поведението на другите и социализацията и възможните санкции­способни да предотвратят сериозни конфликти.

* SRSM - социализиран, ролеви, санкциониран мъж. Линденберг С. Оценка на новата политическа икономия: нейният потенциал за социалните науки и за социологията в частност // Социологическа теория. Пролет 1985. С. 99-113.

"REMM - изобретателен, оценяващ, максимизиращ човек. Меклинг WH стойности и изборът на модела на индивида в социалните науки (REMM) // Schweizerische Zeitschrift fur Volkswitsch und Statistik. Bd. 4. P. 545-560; Брипег К., Мек­ling W.H. Възприемането на човека и концепцията за правителството/'/ Journal of Money, Credit and Banking. Февруари, 1977. С. 60-85.

Смятам, че отговорът на този въпрос трябва да бъде отрицателен, но от­не защото диагнозата беше грешна. Факт е, че състоянието на пациента може да се определи само ако този пациент. съществува като такъв. В моделите, които разгледахме, той просто не съществува. За Homo sociologicus нормите, санкциите, ролите са реални. Концепции, свързани със самия човек, са хижи­точно. Неговата съдба не е „разпознаване“ в откритост към друг, не раждането на собственото му „Аз“ в случай „Ние“, а „адаптиране“ към съществуващите стандарти. Всичко е очевидно и прозаично. "Самата вежда­векът може да отсъства, той се заменя с аргументите на разума и се очаква­ния "**.